Кретиен Троа - Персевал, или Разказ за Граала

Когато минали оттатък,
Говен веднага слязъл с коня,
а там дошъл бил вече оня [8364]
самонадеян, силен рицар
и той на лошата девица
задал въпроса: — Мила моя,
кажи дали познаваш тоя, [8368]
който върви въоръжен
и идва право срещу мен?
— Не, драги, аз не го познавам —
му отговорила тогава [8372]
момата злобно, — ала знам,
че вчера с мен дойде насам.
А той отвърнал й: — За бога,
аз тъкмо чудех се как мога [8376]
да го открия в тез предели
и даже питах се не е ли
избягал вече. Кой е тоя
чужд рицар, влязъл във Галвоя [8380]
и после невредим оттам
се е завърнал? Аз не знам
такъв човек до днешен ден —
в това поне съм убеден. [8384]
И тоя има да си пати,
в затвор и него ще изпратя,
щом като случаят събра ни.
И вместо много да се кани, [8388]
той хванал здраво своя щит
и бил готов да връхлети
съперника си да удари
със всичка сила, но не сварил… [8392]
Говен му устрема пресякъл
и със един замах той свлякъл
противника си на земята
с кървяща рана във ребрата. [8396]
Но ризницата устояла
и острието не успяло
да я разкъса на парчета.
Ала пък точно там, където [8400]
ударил, бликнала кръвта
и му обагрила плътта.
Раненият отново станал
и пак за меча си се хванал [8404]
в стремеж да налети на бой,
но вече изтощен бил той,
защото целият бил в кръв
и се видял принуден пръв [8408]
съперника си да помоли
за милост. На Говен какво ли
оставало му? Той приел
и при лодкаря го завел. [8412]
Ненавистната зла мома
видяла всичко и сама
от коня слязла, а Говен
я поздравил и с той почтен [8416]
й казал: — Хубавице драга,
на своя хубав кон веднага
качете се и през реката
ще минете със мен оттатък. [8420]
Да ви оставя тук не бива.
А пък момата заядливо
му рекла: — Рицарю наперен,
ако приятелят ми верен [8424]
не бе ранен преди това,
не бихте казал тез слова,
а щяхте да сте ням от страх,
като че ли сте мат при шах. [8428]
Да, повалихте го, обаче,
признайте си, това не значи,
че по-добър сте. Често става
слаб силен да надделява. [8432]
Ако сега ме придружите
там до дървото и склоните
да сторите това, което
той правеше за мен, дордето [8436]
бе още здрав, тогава чак
ще кажа, че сте по юнак
и с вас ще се държа учтиво.
— Девойко драга, аз отивам — [8440]
отвърнал й Говен, — защото,
щом като трябва до дървото
да се отиде, туй съвсем
не е за мен голям проблем. [8444]
А тя си рекла: — Да не дава
Бог да ви видя пак тъдява.
Отправили се те нататък.
той яздел бързо след момата, [8448]
а пък във замъка жените
от жал си скубели косите
и вайкали се през сълзи:
— Беда ужасна ни грози! [8452]
Защо ли не умрем веднага!
На явна гибел се излага
човекът, станал наш спасител,
наш господар и покровител. [8456]
Онази зла девойка вече
отведе го и той далече,
сред чужди, ще умре злочест.
Че никой друг оттам до днес [8460]
не се е върнал пак при нас.
Скърбим тук всички в този час.
Когато Бог ни с него сбра,
във своята звезда добра [8464]
повярвахме — мъж съвършен,
с такива добрини дарен,
дойде за нашето спасение.
И всички те, опечалени, [8468]
следели с взор как той, уви,
след злобната мома върви.
Когато стигнали, Говен
й казал: — Драга, според мен [8472]
пред вас поетия обет
изпълних вече. Занапред,
щом друго искате, за бога,
ще го направя и ще мога [8476]
да се представя с чест пред вас.
Отвърнала му тя тогаз:
— Ей там се вижда брод дълбок,
отвсякъде със бряг висок. [8480]
Приятелят ми често сам
минаваше реката там
и ми донасяше цветчета
от разцъфтелите дървета. [8484]
— Как тъй, девойко! Там брод няма.
Реката много е голяма.
Какъв висок и стръмен бряг!
Наистина не виждам как 168[8488]
човек преминал би оттатък.
— Аз знаех — рекла му момата, —
че сигурно ще ви е страх.
До днеска никога не бях [8492]
и мислила, че сте способен
през този страшен брод злокобен
да минете. Какъв юнак
сте вие, щом до онзи бряг [8496]
не стигнете? А уж сте смел!
Говен жребеца си повел
към онзи бряг висок, отвесен
и над реката се надвесил: [8500]
макар че тя била дълбока,
не му се сторила широка
и той се поуспокоил.
Един ли път принуден бил [8504]
да се прехвърля с кон над ров
и по-широк! Той бил готов
на всичко. Чувал бил мълвата,
че който скочи през реката, [8508]
ще бъде увенчан със слава.
Отдалечил се той тогава
да се засили, та дано
прескочи над водата, но [8512]
попаднал точно по средата.
Все пак със плуване оттатък
да мине конят му успял,
но щом брега достигнал, спрял [8516]
почти напълно изтощен.
Веднага рицарят Говен
от коня слязъл, снел седлото,
встрани оставил го, защото [8520]
било то със вода пропито.
Заел се после упорито
да бърше коня по главата,
по хълбоците и краката [8524]
и щом добре го подсушил,
седлото сложил и решил
на път отново да поеме,
но с бавен ход. След кратко време [8528]
той недалече забелязал
сам рицар, който бил излязъл
на лов за птици из полето.
Тъй ведро му било лицето [8532]
и толкова красив бил той,
че аз сега се питам кой
сполучил би със думи само
да ви опише хубостта му. [8536]
Говен до него приближил
и пръв започнал: — Друже мил,
след като Бог ви е създал
като върховен идеал [8540]
за красота и смелост, нека
със радост и късмет довека
най-щедро Той да ви дарява.
Отвърнал другият тогава: [8544]
— По-хубав и по-съвършен
си ти самият според мен.
Но мога ли да зная как
остави ти на онзи бряг [8548]
проклетата и зла мома?
Нали не беше там сама?
— Не, с рицар бе — додал Говен. —
Със рядък щит въоръжен. [8552]
— А с него ти какво направи?
— В бой победих го. — И тогава?
— Остана пленник на лодкаря
и той в дома си го закара. [8556]
— Добре си сторил, скъпи брате.
Ще ти призная, че момата
ми бе приятелка, но тя
отказваше ми любовта, [8560]
която чаках да получа.
Така и не дочаках случай
„приятел“ да ме нарече.
Ще ти призная още, че [8564]
целувал съм я, но насила.
Тя никога със мене мила
не е била. Аз всъщност знам
защо любовният ми плам [8568]
за нея бе непоносим.
Тя имаше си свой любим,
но аз му я отнех в двубой,
във който мъртъв падна той. [8572]
Със себе си я взех тогава,
но убедих се, че не става
насила хубост. Та какво ли
не правих? Колко й се молих? [8576]
Ала напразно всичко беше.
Тя непрекъснато следеше
удобен случай да избяга.
И след като успя, веднага [8580]
с друг рицар се сприятели…
От него я отне, нали?
И той със копие умело
си служи и се бие смело, [8584]
ала все пак не се реши
до мене да се доближи.
А ти с постъпката си днес
спечелил си такава чест, [8588]
каквато никой рицар млад
не е познал на тоя свят.
През Зли брод със успех си скочил
и никой днес не ще посочи [8592]
да го е правил някой друг.
— А пък момата, драги, тук
твърдеше друго: тя пред мен
говореше, че всеки ден [8596]
приятелят й там минавал.
— Тъй ли? Измамница такава!
В Зли брод да беше тя умряла!
Наистина е полудяла, [8600]
щом е могла това да каже.
Презирала те е. И даже
е искала да те удави.
Всевишният да се разправи [8604]
със тази дяволица!… Нужно
е с теб да действаме задружно
(каквото и със нас да стане)
и да поемем обещание, [8608]
че ако занапред се случи
да искаш нещо да научиш
от мене, щом ми е известно,
ще ти го доверя най-честно. [8612]
За тебе също да важи!
Щом питам те, не ме лъжи,
а истината говори.
Говен се съгласил — дори [8616]
взел пръв въпроси да задава:
— Сир, имате ли си представа
чий град е този, как зове се?
— Чуй, брате, този град чудесен [8620]
от Господа ми е дарен
и се нарича Оркелен.
— А вас самия как зоват?
— Гриномалан. — Един ли път [8624]
съм чувал да се споменава
за рядката ви бойна слава 169
и че огромното имение
е ваше собствено владение. [8628]
А как нарича се момата
на този рицар, за която
добро не чух аз? — Да, така е.
Тъй злобна и омразна тя е [8632]
и върши толкова злини,
че всички хора настрани
от нея винаги стоят.
Надменната я там зоват. [8636]
И с право… В Логър е родена.
— А кой е рицарят надменен,
когото смазах, та лодкарят
със ладията го откара? [8640]
— Ще отговоря, драги мой:
Надменния се казва той —
достоен рицар с рядка слава.
Той сигурност осигурява [8644]
на идващите във Галвоя.
— А как е името на тоя
дворец, във който вчера бях
и там до полунощ гулях? [8648]
Гриномалан засегнат бил
от тези думи и решил
да тръгне, малко натъжен.
Ала настигнал го Говен [8652]
и го приканил: — Друже, спрете
и за обета си спомнете.
А той, подразнен от това,
обърнал към Говен глава [8656]
и рекъл: — Нека е проклет
часът, когато аз обет
поех! Махни се надалече!
И нека смятаме, че вече [8660]
обетът ми пред теб отпада.
Сега разбирам с изненада,
че ти познаваш тъй палата,
както познаваш и луната. [8664]
А аз очаквах да узная
от теб оназ страна каква е.
— Сеньор, наистина аз бях
във онзи замък и преспах [8668]
във чудното легло. Едва ли
в такова някога са спали
и други рицари, защото
неповторимо е леглото. [8672]
— Изглежда ми невероятно!
В действителност ми е приятно
да чуя новини прекрасни.
Ала това не са ли басни [8676]
на сладкодумен фантазьор?
Не си ли всъщност ти жонгльор,
а аз за рицар най-достоен
те взех. С какъв ли подвиг боен [8680]
в палата си се проявил?
Къде по-точно там си бил?
— Ах, адски ужас преживях,
сеньор! Аз тъкмо седнал бях [8684]
върху леглото и тогава
настана безподобна врява:
въжета скърцаха, звънтяха
звънци; прозорците там бяха [8688]
затворени, ала самички
за миг разтвориха се всички
и разлюляха се стените.
Политнаха към мен стрелите [8692]
на лъкове и арбалети,
забиваха си върховете
във моя щит, а страшен лъв,
настръхнал, зажаднял за кръв, [8696]
нападна ме. Той бил държан
с вериги тежки окован,
като че чакал този ден
да се нахвърли върху мен. [8700]
Но острите му нокти в щита
стоят си и сега забити.
Мой друже, щита погледнете
и сам в това се уверете. [8704]
Какво ще кажете? Все пак
това не е ли явен знак,
че героично се държах?
И слава богу аз успях [8708]
с меч да му отсека главата
и предните крака — и двата.
Говен не бил се доизказал,
а другият бил вече слязъл [8712]
от коня и като застанал
на колене, смутен захванал
да иска прошка от Говен,
че бил към него непочтен. [8716]
Говен му казал: — Забравете
това и бързо се качете
на коня си, мой друже драг.
Гриномалан възседнал пак [8720]
чудесния си кон и казал:
— Нататък Господ да ви пази!
Доколкото аз знам, до днес
не е познал такава чест, [8724]
такава слава никой рицар.
А белокосата кралица,
приятелю, нали можахте
да видите? Нали разбрахте [8728]
и как на име я зоват,
и откъде е? — Никой път,
сеньор, не бих си позволил
такъв въпрос. А да съм бил [8732]
със нея, да, аз имах случай.
— Сега от мен ще го научиш:
на крал Артур е майка тя.
— За бога, знам, че сто лета [8736]
е вуйчо ми Артур навършил
и може да ги е прехвърлил.
А има шестдесет години
откак се майка му помина. [8740]
— И все пак майка му това е.
От всеки в кралството се знае,
че Утер Пендрагон, бащата,
умрял, а след това в страната [8744]
кралицата Игерн дошла
и тъй омаяна била,
че наредила на скалата
да бъде построен палатът, [8748]
където ти си престоял.
Навярно вече си видял
ти там и младата кралица:
и тя голяма хубавица, [8752]
и тя достойна и богата.
На краля Лот е тя жената
и майка на Говен. Да може
той само зло да среща, боже! [8756]
— Говен добре познавам аз,
а майка му не е сред нас
от вече двадесет лета.
— Не споря. Тъкмо тука тя [8760]
след идването си родила
момиче хубаво и мило,
сегашната мома, която
тъй скъпа ми е на душата. [8764]
Та тя сестра е на Говен 170.
Ах, ако можеше пред мен
той да изникне в този час,
сърцето му изтръгвам аз [8768]
и с меч отсичам му главата,
макар че влюбен съм в сестрата.
— Мой друже, хората различно
обичат. В случай че аз лично [8772]
девойка някаква обичам,
това ще значи, че обричам
душата си и на родата.
— И аз тъй гледам на нещата. [8776]
Но като си помисля само
как зверски на Говен баща му
уби баща ми; на свой ред
Говен пък моя братовчед 171[8780]
уби — а той бе рядък рицар!
За жалост моята десница
от онзи ден до днешна дата
все чака случай за разплата. [8784]
Една молба към тебе имам,
сеньор: при моята любима
във замъка сега върви,
от мене ти я поздрави [8788]
и този пръстен й предай.
Кажи й, че във любовта й
не се съмнявам аз и смятам,
че предпочита тя самата [8792]
да види брат си умъртвен,
а не мен в кутрето ранен.
Говен молбата му приел,
подадения пръстен взел [8796]
и казал: — Друже, ще го сторя.
Честит сте с вашата изгора,
със благородната девица,
със тази умна хубавица. [8800]
Тя, брате, е мома прекрасна,
щом е наистина съгласна
с това, което ми твърдите.
— Безкрайно ще ме задължите, [8804]
щом проявите добрината
да идете сега в палата
и пръстена да занесете.
В замяна на това кажете [8808]
пък аз за вас какво да сторя?
Но нека да ви отговоря,
за името на този замък:
нарича се Шампийски камък, [8812]
така се казва и скалата.
Тук практикуват занаята
да боядисват платове
в червени, топли цветове. [8816]
От тях най-много се купува.
Дали не ви интересува
и друго? Реченото сторих,
на питането отговорих [8820]
и нямам друго да добавя.
— Тогава тук ще ви оставя
и нека да си кажем сбогом.
— Изчакайте, сеньор! Аз много [8824]
ще съм доволен да узная
и името ви най-накрая —
преди да сме си сбогом взели
и да сте своя път поели. [8828]
— Признавам, че не съм от тия,
които името си крият —
отвърнал другият тогаз. —
Омразният Говен съм аз. [8832]
— Така ли? — Племенник на краля.
— Не чакай днес да те похваля
за лудостта и дързостта.
Ах, как желая ти смъртта. [8836]
Как искам начаса да взема
оръжието, щита, шлема,
да влезем в ръкопашен бой,
та с меч да ти покажа кой [8840]
съм аз — и твоята глава
да се търкулне. Щом това
не плаши те, тогава спри!
След миг се връщам. И дори [8844]
ще доведа тук двама-трима,
та и свидетели да има.
А можем да приключим спора
като поканим други хора: [8848]
след като минат седем дена,
ще дойдем тук въоръжени,
ти — със кралицата честита,
с Артур и неговата свита, [8852]
а аз — със свои приближени,
та всички да са убедени
кой бил е по-сърцат, по-смел
в решителния ни дуел: [8856]
той няма да остане скрит
за благородния елит.
Щом като всички хора днес
ни смятат за мъже със чест, [8860]
двубоят между нас не бива
във никой случай да се скрива
или да бъде той разбран
като добре скроен капан, [8864]
при който се взаимно мамим.
Да видят рицари и дами
кой първи между теб и мен
ще се почувства победен [8868]
и кой ще бъде победител
пред погледа на всеки зрител.
— Сеньор, отвърнал му Говен,
ако зависеше от мен, [8872]
естествено бих предпочел
да няма между нас дуел.
Ако съм сторил прегрешение,
ще ви поискам извинение [8876]
пред всички от околността,
тъй както разумът, честта
на съвестта ми го налагат.
Отвърнал другият веднага: [8880]
— Здрав разум ли ще проявиш,
ако дуела отмениш?
Предложих ти да избереш
или сега да ми дадеш [8884]
възможност меча си да взема,
или пък след неделя време
да призовеш тук своите хора.
Знам, че Артур ще свика двора [8888]
на Петдесетница в Оркания 172
и много гости ще покани.
Дотам два дена път се ходи.
Ако се пратеник проводи, [8892]
той всички ще намери в стана.
Побързай: ден година храни.
Говен отвърнал му тогава:
— Да, дворът се установява [8896]
в Оркания. До вечерта,
най-късно утре сутринта,
свой пратеник ще пратя там.
— А аз — подел Гриномалан — [8900]
предлагам заедно да идем
най-хубавия мост да видим.
Там хем дълбока е водата,
хем бързотечна и оттатък [8904]
от незапомнени години
човек не е успял да мине.
Веднага възразил Говен:
— Но за какво ми е на мен [8908]
да търся брод или пък мост?!
Защо девойката със злост
да казва после, че съм бил
страхливец? Вече съм решил [8912]
поетия обет да спазя
и да се върна при онази
девойка. — И Говен пришпорил
чудесния си кон и сторил [8916]
такъв отскок, че мигом пак
бил на оттатъшния бряг.
Видяла този скок момата,
поела коня за юздата, [8920]
отвела го, а след това
извила към Говен глава,
до него тя се приближила
и от сърце го поздравила, [8924]
признавайки му, че желае
за грешката да се покае:
нали по нейното желание
подложен бил на изпитание. [8928]
— Сеньор, бях много груба аз
към всички други и към вас.
И ако имате търпение,
едно подробно обяснение [8932]
аз настоявам да ви дам.
Изглежда онзи рицар там,
с когото срещнахте се вие
(ах, бог дано да го убие!), [8936]
бе влюбен в мен, но аз, напротив,
намразила го бях, защото
уби приятеля ми мил.
Та той си беше наумил, [8940]
че мога да го заобичам,
и със примамки най-различни
да ме спечели се стремеше.
Стремежът му напразен беше. [8944]
Щом случай ми се предостави,
веднага аз го изоставих
и тръгнах, без да губя време,
с тоз, от когото ти отне ме — [8948]
(не съм за него закопняла!).
Но бях направо полудяла
от скръб по моя пръв любим.
Светът ми бе непоносим [8952]
и станах злобна и лукава.
Не се изобщо притеснявах,
че някого с това тормозя.
Мечтаех да открия този, [8956]
който не би ме изтърпял
и в яростта си, побеснял,
би ме разкъсал на парчета.
Дотолкова се чувствах клета, [8960]
че да съм мъртва предпочитах.
Сеньор, как бих била честита
да ми наложиш наказание
и то да е за назидание [8964]
на всяка друга хубостница,
решила срещу някой рицар
да каже дума заядлива 173.
— Девойко мила и красива, [8968]
защо да ви наказвам строго?
Не съм такъв човек, ей богу!
По-скоро коня възседнете
и незабавно с мен тръгнете [8972]
да идем при лодкаря двама!
— Сеньор, заклевам се, че няма
днес ядове да ви създавам.
Отправили се те тогава [8976]
към пристана и през реката
със лодка минали оттатък,
където бил самият замък.
Пред замъка моми и дами, [8980]
до преди малко натъжени,
го срещнали с лица засмени.
Ведно жените и мъжете
ликували с души, обзети [8984]
от радост, още непозната
за тях. Пред входа на палата
кралицата добра и тя
споделяла им радостта. [8988]
И всички с весело сърце
се уловили за ръце,
танцували и песни пели.
А някои от тях поели [8992]
доспехите му, щита, меча
и го приветствали сърдечно.
Така радушно и момата
била посрещната в палата: [8996]
най-вече заради Говен
тоз прием бил й отреден.
С безкрайна радост във душите
сред шумна веселба дошли те [9000]
до залата, места заели
и малко след това видели
Говен как за ръката хванал
сестра си, братски я поканил [9004]
на Чудното легло да седне,
в очите после я погледнал
и рекъл й: — Девойко знатна,
за вас е този пръстен златен [9008]
със бляскав изумруд изящен.
От онзи бряг ви го изпраща
млад рицар — той ви поздравява
и казва, че ви обожава, [9012]
че страшно влюбен е във вас.
— Във връзка със това и аз
ще ви призная, друже мой,
че външно ми харесва той. [9016]
Обаче стига ли това?
Бил казал ласкави слова,
а всъщност само през реката
ме е поглеждал! Аз самата [9020]
съм трогната от любовта му.
В това се заключават само
интимностите между нас.
Така държа се с него аз, [9024]
като че сме добри познати.
Той тука свои хора прати
от него да ме поздравят
и със молби да ме склонят. [9028]
Приех му хората, обаче
това за мен съвсем не значи,
че нас любов ни свързва вече.
— А той за вас, девойко, рече, [9032]
че брат ви днес да е умрял,
на вас ще е по-малко жал,
отколкото, ако при бой
във кутрето ранен е той. [9036]
— Ах, друже мили, аз се чудя
как може тази мисъл луда
в главата му да се роди.
Та моят брат Говен дори [9040]
не е разбрал, че съм родена…
А що отнася се до мене,
Гриномалан да ме прощава
и да не си въобразява, [9044]
че бих приела моят брат
заради някакъв познат
от зло да бъде сполетян,
та бил той сам Гриномалан [9048]
или пък някакъв друг рицар.
В туй време старата кралица
до дъщеря си приближила
и рекла: — Моя дъще мила, [9052]
какво ли онзи рицар прави
със внучката ми, с дъщеря ви?
Изглежда толкова голяма
е тайната му. Ала няма [9056]
причина тук, която може
нас двете с теб да ни тревожи.
Това, че най-добрият рицар
с най-прелестната хубавица [9060]
сега говори, мен ме радва.
Аз моля Бога и до сватба
да стигнат някоя година
и както на Еней Лавиния, [9064]
на него да хареса тя.
— Дано! Дай боже любовта
да го обвърже здраво с нея
и двамата да заживеят, [9068]
като че тя му е сестра 174.
Така кралицата добра
си мислела, без да се сеща,
че сам синът й е отсреща. [9072]
А те, както сестра и брат
обичат се на този свят,
обичали се дотогава,
дордето двамата узнават, [9076]
че са наистина такива.
А майка им триж по-щастлива
била, когато го разбрала,
когато вече ги видяла [9080]
в дома си двамата събрани.
Тогава тъкмо бил поканил
Говен един млад рицар смел,
красив и сръчен, и умел, [9084]
да влязат в стая неголяма
и щом оказали се двама,
Говен му рекъл: — Момко млад,
ти на достойнства си богат. [9088]
Ще те изпратя със задача
там, дето много ще те тачат.
Но всичко да остане в тайна.
— Дискретността ми вред е знайна. [9092]
С игла да ми бодат езика,
от болка няма да извикам
и нищо няма да издам.
— Чудесно! Ще отидеш сам [9096]
във двора на Артур. От мен,
от племенника му Говен,
го поздрави. Не е далече
Оркания — отдавна вече [9100]
той известил е, че там дворът
пренася се и много хора
ще дойдат. За по път да знаеш,
че щом от нещо се нуждаеш, [9104]
на мене да разчиташ можеш.
Нерадостен и разтревожен
ще бъде кралят в този ден,
но щом го поздравиш от мен, [9108]
ще му разсееш в миг тъгата.
Когато стигне новината
в двореца му до всеки кът,
и там ще се развеселят. [9112]
Ще предадеш на моя крал,
комуто съм почтен васал,
на петия (последен) ден
на празника той, придружен [9116]
от всички свои верни хора,
дошли в Оркания за сбора,
да тръгне рано към полето
и да отиде там, където [9120]
висока кула се издига
и до небето чак достига,
защото вече съм се врекъл
в дуел да вляза със човека, [9124]
намразил страшно както мен,
така и моя суверен.
Противникът Гриномалан е,
а той ненавист смъртна храни [9128]
към близките ми и към мене.
Държа да е предупредена
кралицата за туй сражение:
приятелските отношения, [9132]
в които сме един към друг,
ще доведат и нея тук.
Да дойдат също всички дами,
познаващи предаността ми, [9136]
а и девойките, които
обичат ме с любов нескрита.
Ала изпитвам безпокойство,
че нямаш хубав кон, със който [9140]
ти да пристигнеш рано в двора.
Но другият му отговорил,
че има здрав и пъргав кон
и че на своя вихрогон, [9144]
каквото и по път да става,
ще стигне бързо. И тогава
младежът, който се наел
да стори нужното, повел [9148]
към някакъв обор Говен.
Оттам извели след момент
един кон вече оседлан
и неотдавна подкован. [9152]
Когато го видял, Говен
доволен казал: — Според мен,
младежо, случаят е ясен.
Жребецът ти е първокласен. [9156]
Дано през целия ти път
над тебе ангели да бдят.
Говен младежа придружил
до пристана, където бил [9160]
във ладията си лодкарят.
Щом той оттатък го закарал,
посочил му кой път да хване,
за да отиде до Оркания [9164]
(щом питаш, както е известно,
дори до Рим ще стигнеш лесно).
Говен завърнал се обратно
и в обкръжение приятно [9168]
той отпочинал си чудесно
сред развлечения и песни.
Кралицата пък отнапред
оповестила, че е ред [9172]
водата за петстотин вани
да стоплят, та момци отбрани
в тях след това да се изкъпят,
да облекат одежди скъпи [9176]
от платове златотъкани,
а после прави да застанат
за утринната литургия
и коленете да не подвият. [9180]
Щом свършила, Говен чевръсто
на всички сложил меч на кръста,
а пък на десния им крак —
желязна шпора. После пак [9184]
изправил се. Така Говен
видял се заобиколен
от петстотин левенти стройни,
за рицарския сан достойни. [9188]
Младежът яздил тъй добре,
че сварил да се добере
до град Оркания, където
с тъга голяма на сърцето [9192]
Артур със верните си хора
се съвещавал вече в двора.
Когато момъка видели,
те рекли: — Този мъж не е ли [9196]
забързан прекалено много?
Той иде отдалеч, ей богу!
Дали не носи вести нам?
За жалост кралят глух и ням [9200]
сега за всяка чужда реч е.
Тъгата толкова му пречи!
Да чуем пратеника! Днес
той явно носи важна вест. [9204]
А после вече ще решим
как крал Артур да утешим.
Вестителят да не разчита,
че за Артуровата свита [9208]
ще почне някой да говори!
Какво ли може да се стори,
когато страх и отчаяние
владее нашето съзнание. [9212]
Споходи ни съдба нелека —
загубихме Говен, човека,
дарил ни с дрехи и храни,
и с много други добрини. [9216]
Така народът в този ден
оплаквал монсеньор Говен.
Щом момъкът това видял,
отишъл при добрия крал [9220]
в голямата парадна зала,
където се били събрали
сто графове и сто херцози,
и сто крале… Но липсвал този, [9224]
заради който бил сломен
Артур… Да, липсвал му Говен.
Изпаднал кралят в безсъзнание
от скръб и цялото събрание [9228]
се втурнало да го свестява.
А Лора 175, без да известява,
във залата се появила,
за миг кралицата открила, [9232]
а тя, понеже я видяла
тъй притеснена, пожелала
от дамата си да узнае
тозчас причината каква е… [9236]