Кретиен Троа - Персевал, или Разказ за Граала

Позволяваме си да препратим към нашата обзорна студия за алегорията в средновековната литература: Стоян Атанасов, „В светлата гора на алегорията“, en. Vax iitterarum, № 4, 2005, 6–22.

Независимо от съществуването на т.нар. „огамическо или клинообразно писмо“, чиито най-ранни форми така и не са разчетени, ранната келтска култура отпреди Христа и от първите векове на новата ера не е оставила писмени паметници.

Вж. Мабиногион (Келтски легенди), превод от английски Саркис Асланян, „Г. Бакалов“, Варна, 1986.

Вж. например Питър Бересфорд Елис, Кратка история на келтите , „Унискорп“, София, 2008, 187–188.

Предпочитаме израза „Другия свят“ пред по-често срещаните форми на български „Отвъдното“, „Отвъдния свят“, за да запазим отликата между келтското Отвъдно и онова, за което става дума например в българския фолклор. Синтагмата „Другия свят“ е буквален превод на английското Other World и на френското Autre Monde, с които критиката назовава келтското Отвъдно.

Питър Б. Елис, цит.съч., 191–192.

Jean Frappier. Chrétien de Troyes , Paris, Hatier, coll. „Connaissance des Lettres“, 1968, 56–57. Преводът е мой — С. А..

За повече подробности по този въпрос, вж. нашата статия: Стоян Атанасов „Мотивът за Другия свят в рицарския роман като сцена на кипрокво“. — В: Да отгледаш смисъла (Сборник в чест на Радосвет Коларов), Издателски център „Боян Пенев“, София, 2004, 411–25.

Вж. Мабиногион, цит.съч., 126–127. Невинаги следваме транскрипцията на имената, предложена в българския превод на Асланян. Той следва английската транскрипция, ние се придържаме до уелската, която е по-близо до фонетичната.

Joseph Vendryès, „Les éléments celtiques de la légende du Graal“, in Études celtiques , V, 1945, p. 17–39.

Вж. Jacques Le Goff, „Le merveilleux“, in L’imaginaire médiéval , Paris, Gallimard, 1985, ново издание от 1991 г., 17–39. Вж. също: Daniel Poirion, Le merveilleux dans la littérature française du Moyen Âge , Paris, P.U.F., „Que sais-je?“, 1982.

Tzvetan Todorov. Introduction a la Littérature fantastique. Paris, Seuil, 1970.

Jean Frappier, „Jeuncsse de Chrétien de Troyes“. in Amour courtois et Table ronde , Genève, Droz. 1973, 132–133 (преводът е мой — C.A. ).

Jean Marx, La légende arihurienne et le Graal , Paris, PUF. 1952; Nouvel/es recherches sur la littérature arlhurienne , Paris. Librairie C. Klineksiek, 1965.

René Girard, Mensonge romantique et vérité romanesque (първо издание от Ï961 r.) in De la violence à la divinité , Paris, Bernard Grasset, 2007, p. 36. (Тук и в следващите цитати от френски източници преводът е мой — С. А.)

René Girard, La violence et le sacré , цит.съч., с. 645.

Ето най-важните: La violence et le sacré, op. cit., Des choses cachées depuis la fondation du monde, in De la violence à la divinité, op. cit. ; Le houe émissaire, in De la violence à la divinité, op. cit. ; Видях Сатаната как падна от небето като светкавица, изд. „Изток-Запад“, София, 2006.

Вж. Рене Жирар. Видях Сатаната… . цит.съч., 149–185.

Те са разгледани прецизно от английския медиевист Юджейн Винавер: Eugène Vinaver, „Regards sur la conjointure“. — In: A la recherche d’une poétique médiévale , Paris, Librairie Nizet, 1970, 105–128.

Е. М. Мелетинский, „Средневековый роман. Вопросы типологии“. — В: Художественный язык Средневековья , изд. „Наука“, Москва, 1982, 250–266.

Pierre Gallais, Perceval et l’initiation, 2 édition, Orléans, Paradigme, 1998, p. 26. Първото издание е от 1972 г.

Ако такова провансалско име е съществувало, то би трябвало да бъде Гиот или Гизот. Слабите познания на Волфрам по френски обясняват впрочем някои разлики между неговия роман и творбата на Кретиен.

Съществуват множество редакции на този сложен мозаечен роман. Най-ранна е т.нар. „кратка версия“ от 9500 стиха, датирана малко преди XIII в., най-късна е „дългата версия“ (около 19 600 стиха), писана вероятно след 1220 г. Между тях има и трета, т.нар. „смесена версия“ от приблизително 15 300 стиха.

Двете посещения се съдържат само в „дългата версия“. В другите се говори само за едно.

Вж. Йоан , 19, 34, а също и апокрифната версия на Никодимово Евангелие : Evangile de Nicodème . — In: Écrits apocryphes chrétiens , t.II, Paris, Gallimard, coll. de la Pléiade, 2005, p. 278.

В изданието на „Изток Запад“ текстът на „Персевал, или Разказ за Граала“ е компактен, т.е. няма разделение на глави. Има само разделение с празни редове според предложените във въведението на Стоян Атанасов 16 епизода. Това удобно за читателите разделение го предлагаме в електронния вариант на книгата в Читанка, като прилагаме и заглавията на епизодите. — Бел. NomaD.