Кретиен Троа - Персевал, или Разказ за Граала

Ст. 1175: Персевал надява рицарските доспехи върху грубите дрехи, ушити от майка му — бурлесков жест, с който Кретиен намеква за несъвместимостта между майчините съвети и рицарското призвание.

Ст. 1382: Авторовите намеси при Кретиен най-често са от този тип: отказ да повтаря подробно вече описани събития или ситуации (битки), които протичат по предварително определен начин, добре известен на публиката. Фактът, че писателят получава „видимост“ в момента, в който се отказва да говори, показва силната роля на традицията и на общото място, които сякаш изключват индивидуалната инвенция. Вж. също ст. 2228, 2685–2687, 3277–3278, 3923–3925.

Ст. 1555: Гостоприемството, оказвано на странстващия рицар, включва ритуални жестове: поднасяне на съд с вода за измиване, кърпа, риза за преобличане и евентуално нова горна дреха, както в случая тук с наметалото. Вж. също ст. 3068–3074, 3254–3258.

Ст. 1566: Индивидуалните прибори за храна, главно вилицата, и отделната чиния стават масова практика в Западна Европа едва през XV в.

Ст. 1587: Първата мисъл на героя за майка му може да се тълкува като проява на новата етика, която той усвоява при рицаря Горнеман.

Ст. 1636: Кретиен е първият куртоазен писател, който обвързва рицарството с християнската религия.

Ст. 1656: Персевал ще се придържа буквално до този съвет в залата с Граала. Последиците от мълчанието му ще се окажат фатални.

Ст. 1692: В това заключение има нотка ирония: не е достатъчно Персевал да постави уроците на Горнеман на мястото на майчините. Доброто възпитание изключва непрекъснатото позоваване на нормата, на модела и на учителя. Тази идея ще намери своето пълно развитие като нравствен идеал в педагогическия трактат на ренесансовия писател Балтазар Кастилионе Царедворецът (1528). С понятието sprezzatura („непринуденост“) Кастилионе назовава доброто светско възпитание и маниери, които трябва да изглеждат като естествени.

Ст. 1699: Обучението на героя в бойното рицарско изкуство трае един ден, сякаш Горнеман не толкова изгражда нови умения, колкото пробужда наследствената рицарска природа на Персевал.

Ст. 1823: Описанието на физическата красота на героинята следва указанията на тогавашните трактати по реторика. Там се препоръчва низходящ порядък при изреждане на чертите: коса, чело, очи, бузи, устни, брадичка и т.н. Красотата и облеклото на Бланшфльор контрастират с бедността и разрухата в замъка. Свежестта на девойката е от порядъка на свръхестественото, дело на Божията воля (ст. 1806, 1826). Досегът с физическата красота на жената е очевидно етап от пътя на героя към божественото. Тук Кретиен следва тенденцията, която се долавя вече в поезията на трубадурите и която Данте ще разгърне най-мащабно и най-радикално.

Ст. 1899: Свети Рикие, абат на градчето Сантюа (днешно Сен Рикие) в Пикардия, през VII в. Прочут със застъпничеството си за трудни спорове, Св. Рикие е покровител на юристите. Името му често се споменава в тестимониални изрази като този от стих 1899.

Ст. 2268: Чисто нравственият характер на рицарския двубой проличава най-ярко в мотива за доброволното пленничество на победения. Неговият статут е вече друг: от смъртен враг той се превръща в „говорител“ на своя победител. От друга страна, мотивът за пленничеството на победения рицар в двора на Артур разкрива една от основните функции на краля в рицарските романи. Вместо да управлява страната, Артур живее в очакване на най-малкия признак за приключение, към което тласка някой рицар, или пък, както в случая, слуша с удоволствие разкази за последните приключения. Дворът на Артур — генератор на сюжети за разкази и пръв техен консуматор — е своеобразна Литературна република.

Ст. 2280: Почти всички рицари в този роман са замесени в минали убийства. Единствен Персевал е с „чисто“ минало. Неговият грях — извършен в хода на повествованието — е, че става неволна причина за смъртта на майка си.

Ст. 2315: С градацията за трите възможни места на пленничество — при Бланшфльор, при Горнеман, при Артур — Кретиен утвърждава модел, който ще бъде имитиран от редица писатели през следващите поколения: пленникът трябва да измине в обратна посока пътя на своя победител.

Ст. 2387: Добри пристан (Beaurepaire) — името на замъка на Бланшфльор, приятелката на Персевал.