Кретиен Троа - Персевал, или Разказ за Граала

Ст. 6: Кретиен започва с парафраза на прочутата мисъл на Цицерон: „Каквото посееш, това ще пожънеш“ ( За оратора , LXV, 261). Вж. също апостол Павел, Второ послание до коринтяни , гл. 9, 6: „Който сее скъдно, скъдно и ще пожъне; а който сее щедро, щедро и ще пожъне.“

Ст. 10: В началото на XII в. с прилагателното „романски“ се назовават говорите в Северна Франция. Така те са разграничавани от латинския. Съществителното „роман“ се появява към 1140 г. във връзка с новия повествователен жанр в стихове, писан на простонароден език по сюжети от гръко-римската Античност или от т.нар. „бретанска материя“ за крал Артур и рицарите на Кръглата маса.

Ст. 13: Филип Фландърски (1142–1191), След овдовяването през 1181 г. на Мари Шампанска, покровителка на Кретиен дьо Троа и поръчителка на неговия роман Ланселот, Рицаря на каруцата , Филип предлага женитба на графинята, но получава отказ. Взема активно участие в Третия кръстоносен поход и загива в Палестина през 1191 г. По тези хронологични ориентири може да се смята, че Кретиен работи над Разказ за Граала през 80-те години на XII в. Филип Фландърски е ярък представител на феодалния елит, който се противопоставя на централизиращата политика на монархията, по-конкретно на Филип-Август и на съюза му със забогатяващата буржоазна прослойка.

Ст. 29: Добродетелите на граф Филип Фландърски като съвременна историческа личност са въплъщение на ценностите, чийто символ е легендарният крал Артур. По такъв начин историческият пласт се явява потвърждение, а в известен смисъл и производна величина, на митологичното. От друга страна, по логиката на коренните противопоставяния Кретиен ще изобрази впоследствие група персонажи — сенешала Ке, Червения рицар, Грозната девойка с магарицата, Надменната девойка и др., — които са антиподи на граф Филип Фландърски и на крал Артур.

Ст. 50: Тук очевидно Кретиен цитира по памет, каквато е тогавашната практика. Казаното е от Йоан, гл. IV, ст. 16, а не от Павел. Все пак в Първо послание до коринтяни , гл. 13, апостол Павел развива сходна идея.

Ст. 64: Въпреки че редица авторитетни критици вярват в съществуването на въпросната книга, при липсата на каквито и да било следи от нея не ни остава друго, освен да напомним, че препращането към стари авторитети или книги е типичен за онова време реторически похват за легитимиране на романа. Литературният топос за връзката с традицията като предпоставка за качество на новата творба не изключва обаче наличността на устни разкази, от които Кретиен по всяка вероятност е черпил материал за своя сюжет.

Ст. 68: Изхождайки от метафорите за сеитбата, жътвата и плодородието, Кретиен дьо Троа умело обвързва, а вероятно и степенува, три ценностни категории: християнското милосърдие (апостол Павел), куртоазната щедрост (граф Филип) и художественото творчество (Кретиен).

Ст. 72: Разказът започва с мотива за пролетното пробуждане ( reverdie ), почти задължително общо място в куртоазната лирика като прелюдия към разкриването на любовното чувство на поета.

Ст. 77: Става дума за къси копия ( javelot ), използвани главно за лов, докато рицарят си служи с дълго копие ( lance ). Вж. също ст. 200–201.

Ст. 173: Посредством реакцията на простодушния момък Кретиен иронично отъждествява рицарството с божественото. Развитието на сюжетната линия не само ще опровергае подобно оприличаване, но и ще внуши идеята за невъзможното извисяване до божественото със средствата на традиционното рицарство.

Ст. 290: Рицарските доспехи са стрували приблизително колкото едно малко земеделско стопанство. Встъпващият в рицарски сан мъж принадлежи обикновено към най-бедната прослойка от аристокрацията и разчита на материалната помощ на сеньора, за да си осигури кон и оръжие. Артур дарява с тях новопосветените рицари — доказателство за прословутата му щедрост.

Ст. 334: За разлика от благородническите титли рицарското звание не е наследствено. По принцип то е признание за лични качества, но на практика отговаря на нуждите на феодала от постоянна армия.

Ст. 409: Родителите на Персевал се застъпват за две противопоставящи с идеологии: бащата — за рицарската, майката — за християнската.

Ст. 454: След тежката рана бащата на Персевал е носен на носилка, подобно на Крал Рибар от замъка на Граала.