Кретиен Троа - Персевал, или Разказ за Граала

Кардуел — град в Уелс, резиденция на Артур: 336, 840.

Карлион — град в Монмутшър (югоизточен Уелс), резиденция на Артур: 4005, 4155, 4613.

Кахедин(вар. Кеендин) — рицар от двора на Артур: 4723.

Ке — сенешал на Артур, негов млечен брат: 1008, 1048, 1053, 1240, 1262, 1270. 1276, 1284, 2318, 2704. 2799, 2822, 2825, 2862, 2864. 2869. 2873. 2883, 3971, 4059, 4074, 4078, 4119, 4275, 4282, 4296, 4306, 4320, 4332, 4351. 4373. 4410, 4468, 4514, 4530.

Кламадьо от Островите — претендент за ръката на Бланшфльор: 2006, 2030, 2365, 2391, 2396, 2431, 2486, 2514, 2575, 2587, 2618, 2635, 2657, 2665, 2688, 2694. 2712, 2727, 2737, 2754, 2763, 2776, 2781, 2788, 2831, 2857, 2890, 2907, 2914.

Кларисан — сестра на Говен: 8271.

Котоарския замък — резиденция на Требюше: 3677. Крал Рибар — крал на Граала, братовчед на Персевал, син на Болния крал: 3494, 3520, 4657, 6369, 6426.

Кретиен — автор на романа: 9, 60.

Кръглата маса — символ на рицарското равноправие в двора на Артур: 8125.

Лавиния — героиня от Вергилиевата Енеида : 9064.

Лимож — град във Франция: 3078.

Лоара — река във Франция: 1316.

Лора — придворна дама на кралица Гениевра, жената на Артур: 9230.

Логър — наименование на страната, чийто владетел е крал Артур: 6171, 8637.

Ломбардия: 5947.

Лот — крал, баща на Говен: 8136, 8756.

Мартен(свети): 7296.

Матей(евангелист): 30.

Мелиан от Лис — храненик на Тибо от Тентажел, претендент за ръката на голямата му дъщеря: 4828, 4835, 4843, 4845, 4857, 4894, 4981, 4996, 5503. 5023, 5106, 5393, 5407, 5504, 5514, 5529, 5549, 5568.

Монт Есклер — обсаден замък, който Говен трябва да освободи: 4706.

Надменния — един от серийните противници на Говен: 8642.

Надменния рицар — приятел на девойката от шатрата, победен от Персевал: 3907, 3927.

Нут — баща на рицаря Жирфлет: 4720.

Оркания — една от резиденциите на крал Артур: 8889, 8897, 9100, 9118, 9164, 9191.

Оркелен(вар. Оркенел) — селище, собственост на Гриномалан: 8622.

Павел(апостол): 50.

Павия: 6662.

Пендрагон — крал на Британия, баща на Артур: 444; вж. също Утерпендрагон: 8743.

Персевал:3575. 3686, 3691, 3709, 3747, 3778, 3833, 3898, 3914, 3931, 3981, 3991, 4162, 4189, 4262, 4268, 4300, 4311, 4329, 4442, 4483, 4487, 4495, 4534, 4559, 4561, 4589, 4610, 4651, 4726, 6219, 6256, 6317, 6334, 6348, 6385, 6408, 6486, 6493, 6509, 6516.

Петър(апостол): 4254.

Пустата гора — наименование на имението на майката на Персевал: 389, 451, 2961.

Рикие(свети): 1899.

Рим: 12. 1612, 2784, 9166.

Рион(крал): 851.

Сагремор Безмерни — рицар от двора на Артур: 4220, 4233, 4242, 4250, 4252, 4265, 4278, 4284.

Сатана: 6754.

Тентажел(замъка): 4886.

Тибо от Тентажел — настойник на Мелиан от Лис, баща на Девойката с късите ръкави: 4683, 4842, 4846, 4851, 4889, 4933, 4949, 5170, 5303, 5321, 5332, 5455, 5579, 5628, 5636.

Трае д’Анет — съсед на Тибо от Тентажел: 4831.

Требюше(вар. Трибуе) — ковачът, който може да поправи меча, подарен на Персевал от Крал Рибар: 3679.

Уриен — крал, баща на Ивен и на Ивен Копелето: 8184.

Филип Фландърски — покровител и меценат на Кретиен дьо Троа: 13, 19, 53.

Христос: 6258, 6262, 6269, 6281, 6287, 6512.

Червения рицар — противник на крал Артур; Персевал го убива и взема снаряжението му: 950, 996, 1078, 1158, 1176, 1203, 1209. Прозвище на Персевал: 3957.

Шампийски замък(вар. Кангински) — замъкът на кралица Игерн: 8812.

Стоян Атанасов

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/6969

Издание:

Кретиен дьо Троа. Персевал, или Разказ за Граала

Френска. Първо издание

Отговорен редактор: Стоян Атанасов

Редакционен съвет: Паисий Христов, Дина Манчева, Весела Генова

Редактори: Атанас Сугарев, Маргарита Крумова

ISBN: 978-954-07-2949-7

© 2010 Стоян Илиев Атанасов, въведение, научна редакция и обяснителни бележки

© 2010 Паисий Димитров Христов, превод

© 2010 Георги Стефанов Върлинков, графичен дизайн и корица

Превод от старофренски: Паисий Христов

Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2010

Предпечатна подготовка: Гера-Арт ООД

Формат 60×90/16

Печатни коли 44,75

Вж. Кретиен дьо Троа. Клижес, превел от старофренски Атанас Сугарев, ИК „Колибри“, София, 1995.

Кретиен дьо Троа, Ланселот, Рицаря на каруцата , изд. „Народна култура“, библиотека „Ариел“, София, 1986.

Вж. по-специално Франсоа Артог, Режими на историчност (Презентизъм и изживявания на времето) , изд. Нов български университет, София, s.d..