Кретиен Троа - Персевал, или Разказ за Граала

Ст. 4505: Говен, племенникът на Артур, е образец на рицарско съвършенство. Той съчетава воински и светски добродетели. В романите на Кретиен олицетворява нормата, към която героят се стреми. Ако Разказ за Граала следваше същата логика, романът би могъл да свърши тук.

Ст. 4645: Докато женската красота (например на Бланшфльор) е Божие творение и се доближава до божественото, грозотата е отстъпление от човешкото, принизяване до животинското. И в двата случая е налице морално оценностяване на физическото начало.

Ст. 4683: Упреците на девойката подхващат и разгръщат — този път публично — упреците, отправени вече от братовчедката на Персевал. Героят не е задал два основни въпроса: Защо кърви копието? За кого е предназначен Граалът? Въпросите биха излекували болния Крал Рибар, биха възвърнали плодородието на земята и раждаемостта в страната. Кретиен дьо Троа използва — съзнателно или не — ирландския мотив за забраната („гейс“): магическа сила, която може да се преодолее по строго определен начин, в случая чрез подходящите въпроси. Загадъчната девойка с магарицата напомня за пратениците от Другия свят. Тяхната роля е да оповестят някоя „гейс“ или нечия воля на владетел от Другия свят. Както обикновено при Кретиен, и тук свръхестественото е приглушено.

Ст. 4714: От типологическа гледна точка девойката с магарицата е често срещан персонаж в рицарските романи. Ролята на тези анонимни персонажи, появили се изневиделица, е да нарушават празненството в кралския двор и да отправят предизвикателства, от които да произтичат нови приключения. В случая девойката изпълнява двойна функция: от една страна, тя оповестява провала на необикновената мисия на Персевал (подтиквайки го да опита отново), от друга, насочва вниманието на Артуровото рицарство към приключения от конвенционален характер. В този смисъл може да се каже, че девойката задава две насоки на романното действие: към загадъчното непознато (Граала) и към „познатото“ непознато (традиционните приключения).

Ст. 4724: Очевидно Зли връх и Монт Есклер са едно и също място.

Ст. 4731: Този вид обет е също традиционен за героите от келтския епос, които приемат дадено предизвикателство.

Ст. 4774: Говен все пак не отрича да е извършил въпросното убийство.

Ст. 4795: По-големият брат на Персевал получава рицарски сан в двора на краля на Ескавалон (ст. 466) и загива същия ден. Този трагичен епизод от семейната история на Персевал кореспондира, макар и завоалирано, с простъпката на Говен.

Ст. 4810: Обикновено рицарят се впуска в търсене на приключение сам или евентуално със своя оръженосец. Тук пищното снаряжение и многобройната свита подсказват за нежеланието на Говен да излага живота си на опасност.

Ст. 4870: И тук Кретиен инверсира познатата митологична схема за бащата като препятствие за любовта на дъщеря си. Условно можем да наречем тази митологема „Магарешка кожа“ (по прочутия разказ на Шарл Перо). Срещаме я в келтския роман за Килхух и Олуен (края на XI в.), както и в поемата „ле“ на Мари дьо Франс Двамата влюбени (1170). В романа на Кретиен препятствие е не бащата (Тибо от Тентажел), а взискателността на дъщерята към своя възлюбен. Така в скалата на ценностите, които девойката отстоява, пътят към рицарското съвършенство минава през победа над бащата на дамата. Ще отбележим, че тази конфликтна линия не получава своята развръзка в романа на Кретиен.

Ст. 4900: Описаните предпазни мерки подхождат повече за подготовка за война, отколкото за турнир. По всяка вероятност Кретиен следва традиционната представа за турнира, който първоначално (XI в.) се вписва във вътрешнофеодалната война.

Ст. 4937: Очевидно въпросният васал е видял двата щита на Говен, окачени на бряста, и е решил, че рицарите са двама. За същия подвеждащ ефект, с който Кретиен сякаш внушава на читателя да търси смисъла зад привидностите, вж. ст. 4964 и следващите.

Ст. 4974: Излишъкът на атрибути, с които Говен се огражда (два шита, седем коня), буди недоумението на хората на Тибо. От този момент Артуровият племенник ще бъде постоянен повод за недоразумения (вж. ст. 5058–5065, 5226–5231).

Ст. 5015: Спорът между двете сестри напомня за друг подобен спор. В Ивен Кретиен описва конфликта между две сестри, дъщери на сеньора на Ноарепин. В Разказ за Граала за разлика от Ивен , където сестрите си оспорват бащиното наследство, спорът има подчертано „спортен“ характер. Въпросът, противопоставящ сестрите, е: кой е най-добрият участник в турнира? Освен това, докато в Ивен Говен защитава голямата сестра, тук той взема страната на малката.