Кретиен Троа - Персевал, или Разказ за Граала

Ст. 6172: Разрушителната сила на Кървящото копие е мотив от ирландската митология (вж. бел. към ст. 3198). Видяхме как в ст. 4662–4682 Грозната девойка с магарицата обвинява Персевал, че заради мълчанието му цялата страна ще опустее. Според Вас, автор на Роман за Брут (1155), първия френски роман за крал Артур и рицарите на Кръглата маса, Логър (Lloegur — равнинна страна) е царството на великаните. Артур убива един от тях — Ритон.

Ст. 6208: Гренгалет (от келтския израз Kein caled — „красив и силен“), любимият кон на Говен, се среща в редица по-късни романи. Понякога е надарен със свръхестествена сила.

Ст. 6219: Редуващото се повествование, което Кретиен въвежда тук, проследявайки приключенията ту на единия, ту на другия герой, ще стане основен способ в романите в проза през следващия XIII в. Т.нар. „преплетено повествование“ ( récit entrelacé ) стои в основата и на романа Търсенето на Светия Граал (1220).

Ст. 6223: Този период от пет години не се вмества в общата хронология на романа. Затова и някои критици са изказвали мнението, че въпросната част е дело на друг автор и е вмъкната допълнително. Подобна теза влиза обаче в разрез със стиловото и езиковото съответствие на този епизод спрямо останалата част на романа. Смятаме, че най-вероятно Кретиен е имал нужда да спомене по-продължителен период от време, за да илюстрира идеята си за забравата на Бога, в която изпада героят. А идеята за „забравата“ е важно продължение на темата за целеустремеността на Персевал, която често го прави сляп и глух за околните. Така героят предизвиква и смъртта на майка си. С други думи, липсата на християнско милосърдие води героя до забрава на Бога.

Ст. 6243: Тази среща е огледално — и следователно преобърнато — отражение на първата среща на Персевал с рицарите. Тогава групата е от пет рицари, които търсят други пет, плюс три дами. Други ръкописи на романа (например ръкопис № 12576 от Френската национална библиотека, издаден от Уилям Роч) или друг вариант на ръкописа Guiot, по който е направен българският превод, споменават във въпросния пасаж за трима рицари и десет дами. Така втората среща (3 рицари + 10 дами) се явява точна инверсия на първата (10 рицари + 3 дами). Ала зад формалната прилика между двете срещи откриваме дълбоката смислова разлика. При първата героят открива рицарството, при втората — Бога.

Ст. 6318: Героят плаче за първи път, знак за дълбоко покаяние в християнския смисъл на думата. Вж. също ст. 6348–6355.

Ст. 6428: Думите на отшелника са показателни за подмяната в символиката на Граала: от съд, побиращ много риба (своеобразен рог на изобилието), Граалът се превръща в потир, съдържащ просфора — едно от фундаменталните тайнства в християнството. Духовната храна, чийто материален израз е Светото причастие, се явява сублимация на земната храна, така както т.нар. „мистично тяло“, тоест тялото на възкръсналия Христос, което вече е нетленно, е победа над смъртта. Обобщено може да се каже, че при Кретиен Граалът е двойствен символ: езически (келтски рог на изобилието) и християнски (духовната храна на нетленното тяло).

Ст. 6432: След срещата на Персевал с неговата братовчедка, след упрека от страна на Грозната девойка с магарицата това е третото и по същество първо обяснение за Граала. Едва сега научаваме за истинското му предназначение на съд за просфора — свещената храна, която поддържа живота на стария крал. Благодарение на Светото причастие тялото на бащата на Крал Рибар живее нетленно от петнадесет години. По същество тук Кретиен заимства от агиографията — най-широко разпространения по онова време словесен жанр — възгледа за тялото на светеца, което Божията благодат е освободила от биологичните закони. За отбелязване е, че бащата на Крал Рибар няма аналог в келтските митове. Този персонаж отсъства и в повечето романи за Граала от XIII в. Второто важно откритие се отнася до родствените връзки на героя с Крал Рибар, с баща му и с отшелника. Става ясно, че Кретиен обвързва всяка важна истина, която героят научава, с разкрития за неговото родословие. Схематично погледнато, житейският опит на Персевал преминава през четири етапа, всеки от които съчетава нова духовна ценност с непозната досега роднинска връзка: 1) Откриването на рицарството става повод героят да научи историята на своето семейство (смъртта на баща му и на двамата му братя); 2) Откриването на любовта става повод Персевал да научи за роднинската връзка на Бланшфльор с Горнеман. Ще отбележим също, че Бланшфльор подобно на Персевал има двама вуйчовци: единият е Горнеман, другият е свещеник; 3) Персевал научава за своя провал в замъка на Граала от братовчедка си, която преоткрива; 4) Предназначението на Граала се разкрива едновременно с важните роднински връзки на героя по майчина линия. Биографията на Персевал се оказва тясно преплетена с агиографията на стария крал на Граала. Така линиите на родословието се разкриват успоредно с уроците по богословие.