Кретиен Троа - Персевал, или Разказ за Граала

Ст. 7750: Мотивът за „Опасното легло“ се среща за пръв път в Ланселот, Рицаря на каруцата . Редица автори от XIII в. го използват с незначителни варианти, които не спасяват мотива от банализиране.

Ст. 7871: Схватката с лъва е очевидна реплика на прочутия епизод от Ивен, Рицаря с лъва : героят помага на лъв, застрашен от огромна змия, след което звярът става негов верен другар и помощник в изпитанията. Независимо от различния контекст двата епизода внушават сходен смисъл: лъвът е емблема на воинските качества на рицаря. Но в Разказ за Граала мотивът сякаш е загубил първичното си внушение: забитите нокти в щита на Говен превръщат звяра в боен трофей, в притурка към герба, изобразен върху рицарския щит, докато в Ивен лъвът е своеобразен двойник на героя. Този епизод е в съзвучие с първия подвиг на Херакъл: удушаването на Немейския лъв. Гръцкият герой използва лъвската кожа за наметало, а главата му — за шлем.

Ст. 7937: С присъщия си вкус към двусмислените ситуации Кретиен представя Кларисан, сестрата на Говен, като негова почитателка и поданица.

Ст. 8021: Фееричният замък очевидно се намира в Другия свят. В келтската митология Другият свят е в по-непосредствена близост до тукашния и преходът от единия към другия, въпреки препятствията и забраните, е сравнително лесен.

Ст. 8064: Отказът от храна, докато не дойде важна вест, е обичайна реакция на крал Артур. Вж. също бел. към ст. 910.

Ст. 8154: В романа на Кретиен Ивен, Рицаря с лъва приятелството между Ивен и Говен е важен смисловообразуващ елемент от интригата. Всъщност Ивен и Говен са първи братовчеди: крал Уриен е брат на крал Лот.

Ст. 8171: Макар че в тази реплика Кретиен влага известна ирония, тя е в унисон с природата на странстващия рицар, неподвластен на времето и пространството, а в известен смисъл и на материалните условия на живот. Неподвластен на времето е и крал Артур, който въпреки стоте си години е още „дете“.

Ст. 8349: За разлика от загадъчния Ланселот Говен е известен с това, че никога не крие името си (вж. също ст. 5622–5627, 8829–8830). На този фон временната анонимност, която героят афишира тук, подчертава необикновената ситуация.

Ст. 8488: Мотивът за опасния брод се среща за пръв път в Роман за Тристан и Изолда от Берул. Кретиен дьо Троа го използва първоначално в Ланселот .

Ст. 8626: Името Гриномалан или Гиромелан според някои ръкописи не се среща в други романи.

Ст. 8765: Излиза, че майката на Кларисан се е преселила бременна в Другия свят, където е родила своята дъщеря. Затова Говен не познава сестра си. Ето как в Другия свят мъртвите съжителстват с живите. Нещо повече, мъртвите не са съвсем мъртви, след като могат да раждат. Доколкото келтите са вярвали в безсмъртието на душата, Отвъдното не е свят на мъртвите. Филострат от Тиана (III в.) отбелязва, че за келтите раждането на този свят е повод за тъга, защото е последица от нечия смърт в Другия свят, и обратно, те приемат смъртта с радост, защото от нея в Отвъдното ще последва нов живот. Вж. Питър Б. Елис, Кратка история на келтите , изд. Унискорп, София, 2008, с. 192.

Ст. 8780: Според някои коментатори въпросният братовчед, убит от Говен, е кралят на Ескавалон, за когото Генганбрезил иска да отмъсти. Така поредицата от убийства, приписвани на Говен, препраща към един и същи род.

Ст. 8889: За читателя, който следи внимателно хронологията на повествованието, това споменаване на християнския празник Петдесетница влиза в противоречие със стих 2791, където се казва, че Персевал изпраща Ангингерон и Кламадьо като пленници в двора на Артур (в Карлион) за Петдесетница. Приключенията на Говен започват четири дни по-късно и до този момент продължават не повече от пет дни. А крал Артур ще свика отново двора си (този път в Оркания) след седмица за Петдесетница. Така излиза, че някакви 15–16 дни делят Петдесетница в Карлион от Петдесетница в Оркания! Едва ли трябва да се задоволим с обяснението, че Кретиен е допуснал недоглеждане или че не се е препрочел, както някои критици смятат, предполагайки, че причина за незавършеността на романа е внезапната смърт на автора. По принцип романите за крал Артур от XII в. споменават основните християнски празници Коледа, Великден, Петдесетница, Св. Йоан Кръстител (24 юни) като хронологически маркери, изпразнени от християнското си съдържание. Тези ключови дати от християнския календар отмерват всъщност ритъма на приключенията (изпитанията) и на празненствата. Затова не е чудно, че всяко важно събитие, което Артур трябва да ознаменува, се свързва с Петдесетница. Идеята на средновековните разказвачи за хода на времето поражда една по-скоро качествена и циклична, отколкото количествена и линейна темпоралност.