Кретиен Троа - Персевал, или Разказ за Граала

Ст. 7175: Описанието на коня е реторическо. То има своята относителна самостоятелност — темата „дръгливо животно“. От друга страна, дръгливият кон е аналог на своя ездач (ст. 6985–6996) и на коня на приятелката на Надменния рицар (ст. 3694–3708).

Ст. 7189: Унижението, на което девойката подлага Говен, е в същото време пародия на идеализираната връзка на рицаря с Дамата.

Ст. 7227: Реката често се явява граница с Другия свят. Вълшебният замък, в който попада Говен, е своеобразна реплика на замъка на Граала.

Ст. 7258: Въпросният замък и гледката около него не приличат на грубоватите и твърде малки по размери замъци от края на XII в. Най-вероятно Кретиен следва идеализираните представи за замък — от Другия свят и от християнската иконография (Небесния Йерусалим).

Ст. 7312: Лошата мома убеждава Говен да се качи в лодката не толкова за да го спаси, колкото за да го унизи и упрекне в малодушие.

Ст. 7368: Девойката изчезва така както благочестивите разкази от епохата описват изчезването на Дявола след провал на опитите му да съблазни праведния. Неслучайно местните жители асоциират Лошата мома със Сатаната (ст. 6756, 7459, 8605).

Ст. 7372: Фигурата на лодкаря разкрива нов аспект от Другия свят, доколкото този персонаж се родее с лодкаря Харон, превеждащ душите през река Стикс в царството на сенките (Вергилий, Енеида , песен VI).

Ст. 7521: Неведението на лодкаря е привидно и се опровергава от неговите обяснения пред Говен за вълшебния замък. Типичен случай на второстепенен персонаж, чиято функция в разказа е по-важна от противоречивото му поведение. В това отношение лодкарят се родее с братовчедката на Персевал. И двамата изпълняват функцията на персонажи информатори, и двамата си противоречат: братовчедката сякаш забравя за дълбоката си скръб по убития любим; лодкарят също забравя за предварителните си изисквания спрямо Говен.

Ст. 7529: В рицарските романи бойните автомати и самострелните оръжия са общо място. В случая Кретиен изтъква свръхестествените атрибути на замъка: стрелите и магически охраняваната зала (ст. 7546).

Ст. 7530: Игерна, майката на Артур.

Ст. 7537: Съпруга на крал Лот, майка на Говен и на Кларисан.

Ст. 7541: Става дума за Кларисан, сестрата на Говен.

Ст. 7559: Типичен пример за морализирано феерично. Редица разкази прибягват до вълшебни предмети или до изпитания, които единствено нравствено безупречният герой може да завладее или преодолее.

Ст. 7561: Толкова са и прозорците на замъка, и девойките, застанали на тях. Едва ли числото петстотин има някакъв фигуративен смисъл. Кретиен го използва най-вероятно като хипербола за мащабите на замъка (петстотин са и ваните в него — ст. 9173), а броят на девойките и на войните е еднакъв просто от съображения за симетричност. Подобни похвати на симетричност откриваме и в зараждащия се готически стил.

Ст. 7607: Тук идеята за героя освободител се преплита с идеала за добрия управник, способен да възроди страната. По същество на очаквания спасител се възлагат същите надежди като на Граала и на Кървящото копие.

Ст. 7628: Бездействието ( recreantise ) е истинско социално падение за рицаря. Този мотив заема важно място в два предишни романа на Кретиен дьо Троа, Ерек и Ени-да ; Ивен, Рицаря с лъва .

Ст. 7671: Този загадъчен персонаж може да бъде поставен в поредицата ранени герои: бащата на Персевал, Крал Рибар. Раната на бащата на Персевал довежда до упадъка на неговото имение. Бащата на Крал Рибар живее единствено с духовната сила от просфората, докато луксозната протеза — анонс на разкоша в двореца на двете кралици — навежда на мисълта за духовна деградация. Според някои медиевисти еднокракият е отзвук на фигури на осакатени мъже, срещащи се в скулпторите на романските черкви. Там те са алегории на езичници или просто на грешници: физическата недъгавост е признак за духовно несъвършенство.

Ст. 7682: Тук очевидно Кретиен следва Вергилий. В песен VI от Енеида героят посещава подземното царство и излиза от него през две порти на съня — едната е рогова, другата е от слонова кост ( Енеида VI, ст. 893–896). Същото описание четем и в средновековния Роман за Еней (1160), ст. 3084–3085. Мотивът за съновидението при посещението на света на мъртвите присъства, макар и бегло, също в романа на Кретиен (ст. 7258).