Кретиен Троа - Персевал, или Разказ за Граала

Тук спира моето сказание
за Персевал. Сега внимание [6516]
пак на Говен ще отделим
и пътя му ще проследим.
След като бил освободен
от кулата, сеньор Говен [6520]
на коня си поел на път.
Преди да превали денят,
той на една могила спрял.
Там най-отгоре дъб растял [6524]
насред шубраците зелени.
Видял на него окачени
нов щит и копие голямо,
а на пет-шест разкрача само — [6528]
жребче от доста странна раса.
Говен помислил: — Тез неща са
несъвместими, странни даже…
Да беше кон голям, да каже, [6532]
че е на някакъв васал,
на сянка коня разседлал,
преди в турнир да се сражава,
за да печели чест и слава 130. [6536]
Щом до дъба се приближил,
той неочаквано открил,
че там една мома седяла.
Тя хубава му се видяла, [6540]
но явно някакво горнило
било лика й помрачило
и в отчаяние горката
дори си скубела косата. [6544]
Тя плачела над рицар млад
със сълзи едри като град,
целувала го по страните,
по челото и по очите 131. [6548]
Когато вгледал се, Говен
видял, че тежко е ранен
младежът, който там лежал.
Той бил съвсем изнемощял: [6552]
главата — обезобразена,
от хълбоците — кръв червена
се стичала. Така той страдал,
че неведнъж в несвяст изпадал. [6556]
В момента по-спокоен бил,
тъй че Говен се усъмнил
дали е мъртъв или жив
и с глас съчувствен, милостив [6560]
попитал: — Хубавице мила,
той как е? Сякаш губи сила…
— Сам виждате — му рекла тя, —
че той е много зле. Кръвта [6564]
почти като фонтан извира
от раните. Та той умира.
— Не се, девойко, тревожете!
Я по-добре го събудете, [6568]
че искам да го питам нещо.
— Не, не! Туй би било зловещо,
жестоко… Някой по-добре
мен жива да ме одере! [6572]
Обичам този мъж така,
че се въздържам и с ръка
да го докосна аз от страх
да не извърша тежък грях, [6576]
ако му бъде нарушен
сънят. Не искайте от мен
да го направя, сир. — Остава
да го събудя аз тогава — [6580]
решително Говен отвърнал.
Той копието си обърнал
и както го в ръка държал,
полека му върха допрял [6584]
до спящия и го събудил 132.
Той отначало се учудил,
а после казал на Говен:
— Безкрайно съм ви задължен, [6588]
защото, сир, от сън дълбок
събудихте ме. Нека Бог
е с вас! Но предпазлив бъдете
и по-далече не ходете. [6592]
Защото лудост би било
да знаеш, че те чака зло
и да се правиш на безстрашен.
— Че от какво ли да се плаша? [6596]
— Щом питате, ще отговоря:
известно е на всички хора,
че няма рицари до днес
от бой да са излезли с чест, [6600]
когато са на път поели
отвъд Галвойските предели 133.
Поне доколкото аз знам,
щом някой рицар иде там, [6604]
не се завръща 134. Аз успях
и се завърнах, но разбрах,
че смърт грозяла е и мен.
Там срещнах рицар, надарен [6608]
със смелост и със мощ такава,
че друг не го е побеждавал,
когато с него е воювал.
Сеньор, живота ще ви струва, [6612]
ако днес хълма превалите.
Я по-добре да си вървите.
— Как тъй? Защо бих толкоз път?
Ако се върна, ще рекат, [6616]
че съм страхлив и малодушен.
Не искайте да съм послушен.
Решил съм аз и ще замина
да видя по каква причина [6620]
оттам не се е никой върнал.
Раненият глава обърнал
и казал му: — Защо тогава
човек да ви разубеждава? [6624]
Вървете, щом така държите
със храброст да се отличите.
Аз бих желал да ви помоля,
ако по Божията воля [6628]
се върнете отново тук
(такова чудо с никой друг
не е било и няма как
и в бъдеще човешки крак [6632]
оттам обратно тук да стъпи),
та аз ви моля, друже скъпи,
да минете по тез места,
за да научите вестта [6636]
за мойта смърт или дай боже
тук живи да се срещнем… Може
да съм напуснал този свят.
Ако е тъй, за благодат [6640]
Господна тук се помолете
и за девойката сторете
каквото трябва: нека тя
не знае що е нищета [6644]
и нивга срам да не изпита.
На вас бих искал да разчита
една девойка милостива,
възпитана, благочестива, [6648]
със ум и хубост надарена.
Тя страда днес заради мене:
да плаче и скърби не спира,
като ме гледа, че умирам. [6652]
Разчувствал се Говен тогава
и почнал да го уверява,
че ще помогне най-добре,
ако беда не го възпре, [6656]
на тази мила хубавица.
Сбогувал се добрият рицар
със тях и се отдалечил,
гори и ниви прекосил, [6660]
до чуден замък се добрал
(какъвто в Павия видял):
оттук — огромен пристан морски,
оттам — лозя в масиви горски, [6664]
а пък под тях — река голяма
течела край самия замък
и се изгубвала в морето 135.
Говен видял, че откъдето [6668]
да мине, крепостни стени
ограждат всичките страни
на замъка. Но забелязал
мост и по него вътре влязъл, [6672]
а там насред трева зелена
под тис с корона разклонена
съгледал, че стои сама
една пленителна мома, [6676]
в ръката с малко огледало —
тя шията си снежнобяла
оглеждала, а на главата
била с красив венец в позлата 136. [6680]
Пришпорил своя кон Говен
накъм момата устремен,
но тя със силен вик го спряла:
— Къде сте хукнал като хала, [6684]
защо сте толкова забързан?
Приличате на луд отвързан.
Той казал: — Бог да ви помага
във всичко, хубавице драга! [6688]
Но по-добре ми обяснете
защо решихте да ме спрете?
— Кроежите ви отгадах
и затова със вик ви спрях 137. [6692]
— Кроежи ли? — Да, сир, държите
на коня си да ме качите
и нейде да ме отведете.
— Познахте. — Да, но запомнете, [6696]
че свръхвисока е цената.
Избийте си го от главата.
Не съм глупачка празноглава,
която служи за забава [6700]
на някой рицар и приема
на коня си той да я взема
и да я мъкне тук и там.
Сир, ще се убедите сам. [6704]
Но аз не бих се противила
и бих навсякъде склонила
да бъда с вас, ако речете
жребеца да ми доведете [6708]
от ей онази там градина.
Тогава тръгвам, та двамина
да срещаме беди, страдания
и най-различни изпитания. [6712]
— Освен че в туй опасно дело
ще трябва аз да действам смело,
какво изисква се от мен? —
припрян попитал я Говен. [6716]
— Доколкото тук аз съм веща,
не ще е нужно друго нещо —
му отговорила момата.
— Да, но как може по дъската, [6720]
която забелязвам там,
да мине конят ми? Не знам
тук на кого да го оставя.
— На мене, драги. Ще направя [6724]
за коня ви каквото мога.
Ала не се бавете много,
пешком оттатък преминете
и час по-скоро се върнете, [6728]
че ако не мирува конят,
не виждам как ще го догоня.
А ако някой пък рече
оттука да го отвлече, [6732]
какво да сторя аз самата,
дордето още сте оттатък?
— Да, имате, девойко, право.
Ако не е завързан здраво, [6736]
той лесно може да изчезне.
Но ако някой тука влезне
и силом коня ми открадне,
тогава не на вас ще падне [6740]
вината — рекъл й Говен.
И както бил въоръжен,
потеглил с мисълта, че може
със някого да се наложи [6744]
да влезе във жесток двубой,
та коня да й върне той.
Говен преминал по дъската
и щом се озовал оттатък, [6748]
чул хора някакви в почуда
да казват: — Ах, девойко луда,
нима не те насити злото!
Дори не мигна ти окото, [6752]
когато толкова глави
по твоя заповед, уви,
търкулнаха се на земята!
Дано те вземе Сатаната! [6756]
Ти, млади рицарю, желаеш
да върнеш коня, но не знаеш
на колко зло ще налетиш,
ако наистина решиш [6760]
оттука да го отведеш.
Побързай да се прибереш! —
повтаряли те многократно
с надеждата, че той обратно [6764]
ще тръгне, без да губи време,
и този риск не ще поеме.
Говен не проявил съмнение
във тяхното предупреждение, [6768]
но той бил вече обещал
и на обета си държал.
Покрай събралите се минал
и със глава за поздрав кимнал. [6772]
И те го чинно поздравили,
ала сърцата им се свили
от притеснение. Говен
нататък продължил, решен [6776]
да хване коня за юздата.
Но под маслината клоната,
която в близост той видял,
на сянка рицар млад седял, [6780]
той също тъй бил притеснен
и се обърнал към Говен:
— Не, рицарю, недей посяга
към него, че беля веднага [6784]
самичък ще си навлечеш!
Не дръзвай да го отведеш —
предизвикателство това е.
И все пак аз държа да знаеш, [6788]
че те не спирам. Прав ти път!
Но тебе ще те сполетят
и другаде безчет беди.
— Не можеш ме разубеди [6792]
ти, друже! Мене ме изпрати
при вас девойката, която
под оня тис във огледало
оглежда си лицето бяло. [6796]
Ако не си получи коня,
за всички ще съм просто оня
клет рицар, станал за резил,
че на дълга съм изменил. [6800]
— Ако го сториш, брате, злото
по-страшно ще да е, защото,
откараш ли й тоз жребец,
кълна се в нашия Отец, [6804]
че те очаква край злочест.
Които дръзнаха до днес
да го направят, със това
затриха своята глава. [6808]
Във моето предупреждение
не влагам лошо намерение.
Вземи го, след като държиш
обета да не нарушиш. [6812]
Ни аз, ни някой друг не бива
от пътя ти да те отбива.
С мен може да не си съгласен,
но знай, че тръгваш в път опасен — [6816]
това живота ти ще струва.
Ала Говен не се страхувал
(благоразумният съвет
на рицаря не бил приет), [6820]
насочил коня към дъската,
за да го преведе оттатък.
А той не се съпротивлявал,
защото явно бил минавал [6824]
по нея вече многократно
и даже му било приятно.
Говен юздата му поел
и към момата го повел. [6828]
Тя отдалече го видяла:
с онази грива черно-бяла 138,
с копринената му юзда,
кон, превъзходен за езда. [6832]
Щом под дървото се видяла,
тя наметалото и шала
отпуснала върху земята,
тъй че лицето и снагата [6836]
Говен видял съвсем открити.
Подал в ръцете й юздите
и рекъл: — Хубавице мила,
сама не бихте се качила. [6840]
Да ви помогна ли? Елате!
— Да пази Господ! Как така ти
в ръцете си ще ме държиш?!
А после ще го разтръбиш [6844]
за мой срам на когото щеш.
С пръст само ако ме допреш,
ще ми посегнеш на честта.
Ще плъзне след това вестта, [6848]
че тялото ми си докосвал —
достойнството ми туй ще коства.
Аз предпочела бих сега
да бъде моята снага [6852]
на куп парчета разчленена,
но да не съм опозорена.
Не ми е нужна помощта ти.
Върви си! Нека Бог ти прати [6856]
това, което аз желая,
и да се случи то до края
на този ден! Не се бави!
Където искаш, там върви! [6860]
Не смей да приближиш до мен!
И знай, че все ще си следен
от мен самата дотогава,
дордето вместо чест и слава [6864]
позор и срам си навлечеш 139.
Прави сега каквото щеш —
тоз жребий е неотменим,
като смъртта неумолим. [6868]
Приел той, без дори да мигне,
вестта, че зло ще го постигне
(според момичето бездушно),
а после някак равнодушно [6872]
той вдигнал шала от земята
и го протегнал към момата
да си го сложи. Тя отново
го стрелнала с очи сурово [6876]
и казала му: — Ти, васале,
от думите ми не разбра ли
тъй шала ми да не размяташ?
Ти за глупачка ли ме смяташ? [6880]
Аз нямам никакво желание
да ми обръщаш ти внимание.
Не ти ли стана вече ясно,
че аз сега не съм съгласна [6884]
одеждите ми да подаваш
с ръце нечисти? Прекаляваш!
Как до лице, очи, уста
ще доближа онез неща, [6888]
които си докосвал ти?
И нека Бог не ми прости,
ако обхване ме желание
във безразсъдно състояние [6892]
сама да търся помощта ти.
Момата взела си нещата,
наметката добре присвила
и на жребеца се качила. [6896]
А на Говен пак с рязък тон
тя рекла: — Вземай своя кон
и… дето видят ти очите!
Но аз ти тръгвам по петите: [6900]
където и да идеш ти,
злината ще те сполети
(ако Всевишният е рекъл),
преди денят да е изтекъл. [6904]
Говен и дума не отвърнал,
възседнал коня си и свърнал
към онзи дъб с висок клонак,
където храбрият юнак — [6908]
пострадалият тежко рицар —
бил с натъжената девица.
Той знаел как най-люти рани
лекуват се с треви подбрани; [6912]
такива тъкмо за късмет
съгледал край тревясал плет,
откъснал ги и продължил.
А не след дълго вече бил [6916]
пак при девицата злощастна
и оня рицар, който гаснел.
Тя, щом видяла го, му рекла:
— Кръвта му май че е изтекла, [6920]
сеньор. На мене ми се струва,
че той не вижда и не чува.
Навел се и разбрал Говен,
че пулсът му е учестен, [6924]
че още топли са ръцете
и казал й: — Не се косете,
та той е жив, не е умрял.
От болките е премалял, [6928]
но още диша, пулс си има.
Аз вярвам, че е излечима,
макар и тежка, всяка рана.
От билките ми той ще стане. [6932]
Според най-вещия билкар
това е най-добрият цяр.
Превържеш ли със тях кората
на някое дърво, когато [6936]
е почнало да боледува,
и него те ще излекуват:
преди да мине много време,
това дърво ще се съвземе, [6940]
ще цъфне, че и плод ще върже.
И вашият приятел бърже
ще се оправи, стига само
да вържа с билките гръдта му [6944]
и другите места ранени.
Ала за тази цел на мене
ми трябва кърпа за глава.
— Не се грижете за това! — [6948]
веднага казала момата.
И тя свалила от главата
забрадката си снежнобяла
и я на рицаря подала. [6952]
На ленти той я разделил
и много вещо прикрепил
с тях билките към всяка рана
и във очакване останал. [6956]
След малко рицарят ранен
въздъхнал, вече облекчен 140,
и тихо проговорил: — Нека
Бог дава здраве на човека, [6960]
възвърнал ми способността
за изповед преди смъртта.
Куп дяволи около мен
нащрек са вече нощ и ден, [6964]
за да ми приберат душата.
Но преди тялото в земята
да иде, иска ми се много
да сторя изповед пред Бога. [6968]
Познавам аз един свещеник,
живее той уединено
в параклис в нашия район.
Да можех да намеря кон [6972]
да ида да се изповядам,
душата ми за да не страда
на оня свят! Едва тогаз
спокойно ще посрещна аз [6976]
смъртта си. Питам се дали,
сеньор, не бихте днес могли
да ми помогнете със нещо.
Я виж, задава се отсреща [6980]
на кон един оръженосец.
Ще сторите ли тъй, че после
със коня му дотам да ида?
Говен погледнал — що да види: [6984]
един оръженосец мижав;
напомняла косата рижа,
тъй щръкнала и омотана,
на четината на глигана; [6988]
очите малки били свити
под черни вежди страховити;
а пък мустаците дебели
приличали на две къдели; [6992]
устата — сякаш цепнатина;
а във широката гърбина
вратът му се напълно губел;
лицето му — сурово, грубо. [6996]
Естествено, че бил Говен
от неговия вид смутен.
Било излишно да го пита
дали ще може да разчита [7000]
на коня му и затова
обърнал тутакси глава
към рицаря и споделил:
— Не го познавам, брате мил. [7004]
Но ако тука бях довел
конете си, бих предпочел
и седемте да ви ги дам.
Като го гледам, аз не знам [7008]
каква надежда ще внушава,
щом външността му е такава.
Раненият му отговорил:
— Да, прав сте. Той и зло би сторил. [7012]
Говен решил да го попита
все пак защо насам се скита.
Оръженосецът, ядосан,
отвърнал злобно на въпроса: [7016]
— Защо в делата ми се вреш?
От зло не ще се отървеш!
Но тук Говен не издържал
и му заслуженото дал: [7020]
от неговата тежка длан
новодошлият бил прострян
с едничък удар на земята.
Тъй отмалели му краката, [7024]
че пет-шест пъти се опитал
да стане, ала все залитал.
Когато станал на крака,
попитал го: — Защо така [7028]
със удар ти ме повали?
— Заслужи си го. Но нали
не ти злина голяма сторих?
Прощавай, ако те съборих, [7032]
но ти ме предизвика лично.
— Я чуй, повтарям ти изрично,
че ще пречупя аз ръката,
съборила ме на земята! [7036]
Пощада не търси у мен!
В туй време рицарят ранен
се посъвзел от своите рани,
привдигнал се, успял да стане [7040]
и казал на Говен: — Сеньор,
с оръженосеца във спор
недейте влиза. Я идете
и коня му ми доведете, [7044]
че него искам аз да яхна
оттук по-бързо да се махна
А на жребчето ми седлото
стегнете по-добре, защото [7048]
бих искал таз девойка плаха
на него редом с мен да яха.
Придържайте я, друже скъпи,
добре на стремето да стъпи. [7052]
Аз много бързам да отида
свещеника добър да видя,
пред него прошка да изпрося,
а после той да ме мироса 141[7056]
и да ме причести накрая.
Говен, без много да се мае,
юздата на жребчето взел,
до нея близо го довел, [7060]
повдигнал после предпазливо
с ръце момичето красиво
и го удобно настанил.
И рицарят не се бавил: [7064]
той по-внимателно се взрял
в Говен и вече го познал.
И докато той бил зает,
пристъпил рицарят напред, [7068]
отнел Говеновия кон
и по тревясалия склон
известно време галопирал.
Говен изобщо не разбирал [7072]
защо постъпва той така,
повикал рицаря с ръка
и казал, клатейки глава:
— Мой друже, би могло това [7076]
от луд човек да се очаква.
От раните си се оплакваш,
а пък на кон в галоп кръжиш.
Ти можеш да си навредиш. [7080]
По-бързо коня ми върни!
— Говен, я по-добре вземи
зад теб там оня кон дръглив.
И да ме смяташ за крадлив, [7084]
пак твоят кон за мен остава —
отвърнал рицарят тогава.
— Нима със зло ще отговориш
ти на това, което сторих? [7088]
Е, хайде, коня ми върни,
че иначе ще измениш
на рицарството, на честта.
— Не ми засягай гордостта, [7092]
Говен! Не давай ми съвети!
Не предизвиквай ме сърцето
да ти изтръгна със ръка
и да го нося ей така. [7096]
— Пословицата всеки знае:
„Ти храниш куче — то те лае“.
За мен е много любопитно
защо ти с коня ми отлитна, [7100]
защо заплашваш ми сърцето.
Каква признателност, задето
успях да те спася с лекарство,
а ти отплащаш се с коварство. [7104]
Аз само добрини съм правил.
— Напротив! Май че си забравил
как ти направи ме за срам,
когато искаше да ям [7108]
ведно с едни бездомни псета
и ми завърза с връв ръцете.
Та беше ли това достойно
и аз ли действам непристойно? [7112]
Безчестникът си ти, не аз.
— А, ти ли си Грегориас?
Нали за собствена забава
отвлече силом ти тогава [7116]
една девойка мила, млада.
А крал Артур бе заповядал
да се закрилят и почитат
навред девойките, жените. [7120]
Заради нея те наказах.
А ти си пълен със омраза
към мен и вземаш моя кон.
Погази кралския закон, [7124]
а крив сега изкарваш мен.
— Не си прав! Помниш ли, Говен,
как дълго ме измъчва ти?
За този грях ще си платиш. [7128]
Със чиста съвест днеска мога
да взема Гренгалет — той много
за случая ще ми е нужен.
Урок по-тежък, но заслужен, [7132]
в това ми тежко състояние
не ще ти дам. За наказание
нарочно коня аз ти грабвам.
Ако на теб ти кон потрябва, [7136]
ще се задоволиш със коня
на щитоносеца — на оня,
когото с удар повали.
Това устройва те, нали? [7140]
Тъй казал му Грегориас
и след любимата тогаз
понесъл се накъм гората.
А лошата мома, която [7144]
вървяла все подир Говен,
му рекла: — Май че сте смутен.
Каквото и да ми твърдите,
не са на свършване глупците, [7148]
васале. Доста е забавно
за мен да гледам как безславно
напредвате по своя път.
Където да ви занесат [7152]
краката ви, ще съм след вас
и ще се смея до захлас,
дордето сте все още жив.
Кобилка вместо кон дръглив [7156]
по би вървяла на храбрец,
какъвто сте, а не жребец.
Говен бил много затруднен.
Друг избор нямал той, освен [7160]
за себе си да вземе този
кон одъртял, дръглив и грозен,
не знаещ ни галоп, ни тръс;
с гръбнак предълъг, с дребен ръст, [7164]
с глава голяма, с тънък врат,
със хълбок кльощав, слабоват,
със дълги клепнали уши,
със мътни стъклени очи, [1168]
с проскубана и рядка грива,
с крака, които се подвиват
под тежестта на старостта,
с беззъба зееща уста, [7172]
с юзда и оглавник от връв,
с ребра протъркани до кръв
от стремена ръждиви, къси 142,
чак да не смееш със крака си [7176]
да стъпиш. А какво седло!
По-лошо и не би могло
да има… Злобната мома
пак се заяла: — Та нима [7180]
на по-добро се ти надяваш?
Където да се подвизаваш,
след теб ще яздя неотменно
и десет, и петнайсет дена, [7184]
три седмици и месец цял,
че я виж как си засиял
на този кон с прекрасна грива!
Как радостна съм и щастлива, [7188]
че ти си безподобен рицар 143,
а аз съм твоята девица.
Но всъщност твоето мъчение
ще бъде мое развлечение. [7192]
Е, хайде, коня пришпори,
той няма да се умори
да броди из гори и степи:
той въздуха направо цепи. [7196]
Поемай, рицарю, натам…
Когато със позор и срам
покриеш се, едва тогава
могла бих да те изоставя. [7200]
— Я чуйте ме, девойко драга —
отвърнал той, — не ви приляга
такъв език да ми държите.
Не е ли най-добре момите [7204]
да са възпитани и мили?
— Нещастнико, прахосваш сили
за своите съвети тъпи.
Я по-добре да млъкнеш, скъпи! [7208]
Със всичко си задоволен…
Голяма радост е за мен
да гледам как на този ат
препускаш ти напред-назад. [7212]
След като спорили тъй те,
наложило се, ще не ще,
Говен да тръгне, а момата
последвала го бързешката. [7216]
Но с този кон той що да прави?
Не виждал как да го застави
да бъде малко по-чевръст,
та камо ли да бяга в тръс. [7220]
Да го пришпори пък ще значи
да заподмята той ездача,
тъй че и лошо да му стане…
Или по грешен път да хване. [7224]
Един ли лес, един ли склон
преминал той на този кон
и стигнал до река дълбока 144.
Била тя толкова широка, [7228]
че ни стрела на арбалет,
ни прашка, ни каменомет
отсрещния й бряг ще стигне.
Отвъд реката бил издигнат [7232]
един невероятен замък,
изцяло е хубав дялан камък
и толкоз здраво укрепен,
че никъде до тоя ден [7236]
такъв градеж не бил познат.
А на една скала — палат,
иззидан само с мрамор сив,
неописуемо красив. [7240]
Покрай прозорците, които
били петстотин, любопитни
жени (все млади и красиви,
все гиздави и приветливи [7244]
и всички в хубави премени,
във разнобагрени сатени
или в коприни златоткани)
били отрано там събрани [7248]
и гледали ту към реката,
ту към лозята и нивята.
А редом с тях моми седели
с лица невероятно бели, [7252]
с коси разкошно разпилени
като на висши, съвършени
създания, с тела изящни,
накратко казано — прекрасни! [7256]
И всичко, гледано отвън,
било като във чуден сън 145.
А в същия момент Говен,
от лошата мома следен, [7260]
пристигнал близо до реката.
Тя слязла бързо на земята
и лодка някаква видяла,
която вързана стояла [7264]
с въже за близката скала.
Във нея имало весла,
на камъка се виждал ключът,
със който могат да отключат [7268]
един катанец много здрав.
Девойката със злия нрав
петнистия си кон въвела
и място в лодката заела, [7272]
а после рекла на Говен:
— Със коня качвай се при мен
(кон ли — по-скоро магарица
по-кльощава от кукувица). [7276]
Въжето отвържи, защото
ще те споходи скоро злото,
ако не минеш през реката
или пък нейде из полята [7280]
ако не смогнеш да избягаш.
— Каква опасност го налага?
— Не виждаш ли? Да бе видял,
не би се толкова мотал [7284]
и незабавно би се скрил.
Говен главата си извил
и забелязал чак тогава,
че конник млад се приближава, [7288]
и казал: — Мога ли да знам
кой идва с моя кон насам?
Та аз веднага го познах.
Нали от този кон аз бях [7292]
лишен на сутринта. Отне го
раненият, а тъкмо него
аз изцерих от тежки рани.
— Дано свети Мартен ми стане [7296]
свидетел, че се радвам много
да ти го кажа. Но ей богу
не бих го сторила, да знаех,
че във момента не витае [7300]
над теб една беда голяма.
Сеньор, лъжа изобщо няма
в това, което казвам аз:
изпраща го Грегориас, [7304]
че негов племенник е той
и трябва с теб да влезе в бой,
да вземе твоята глава,
а щом се върне, на тава [7308]
във дар да му я предаде.
Сега не виждаш ли къде
ще стигнеш, щом се противиш
и в лодката не се качиш? 146[7312]
— Не, аз ще го изчакам тук.
— Да се опита някой друг
да те разубеди! Не смятам
от твоя план да те отмятам. [7316]
Когато коня си пришпориш
и два-три кръга с него сториш,
въртейки меча страховито,
онези там жени, които [7320]
ти забеляза, че стоят
в палата, те ще оценят
нечуваното ти умение
да изтърпяваш поражение. [7324]
Аз виждам, че не се страхуваш.
— Навярно скъпо ще ми струва
това — отвърнал й Говен. —
Но аз на всичко съм решен: [7328]
ще взема коня, той е мой,
ако е нужно, даже с бой
с нахалника ще се разправя.
Говен видял едва тогава, [7332]
че племенникът на крадеца
лети към него на жребеца.
На стремената стъпил здраво
Говен, но стремето отляво [7336]
се счупило на две парчета,
а пък и крантата проклета
не мърдала. Как да подкара
една дръглива кранта стара? [7340]
От отчаяние обзет,
Говен си рекъл: — Лош късмет!
Борбата няма да е лесна.
Как с подвиг рицарски да блесна [7344]
на каруцарски, мършав кон?
А другият на вихрогон
дошъл и към Говен замахнал
със копието си, но ахнал [7348]
от изненада, щом видял,
че само дръжката държал,
а във Говеновия щит
железен връх стърчал забит. [7452]
Говен примерил се и сварил
над щита тъй да го удари,
че здравия му шлем пробил
и на брега го повалил. [7356]
Приключил схватката победно,
Говен жребеца си възседнал
с такава радост във душата,
каквато рядко е позната. [7360]
Тъй свършил боят. След това
Говен, щастлив, извил глава
към лодката, ала в реката —
ни лодката, нито момата. [7364]
Той изненадан бил безкрайно,
че е изчезнала незнайно
кога и във каква посока
девойката така жестока 147. [7368]