Решат Нури - От устните към сърцето

Здесь есть возможность читать онлайн «Решат Нури - От устните към сърцето» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2010, ISBN: 2010, Издательство: Рива, Жанр: Современная проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

От устните към сърцето: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «От устните към сърцето»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

От сърцето моята безумна любов достигна до устните ми… И с целувките, всяка от които те кара да забравиш другата, любовта вече ще живее единствено върху устните ми като напев, като усмивка… Същевременно, за да бъдеш щастлив, може би единственият начин е да не позволиш на безумната любов да премине отвъд устните, да не й позволиш да се спусне като отрова към сърцето.
Любовта няма нищо общо със сърцето… Любовта се превръща в щастие единствено когато се роди и заживее в устните… Не трябва да й се позволи да се процеди като отрова от устните към сърцето… Наричам цветята, Грозденце, „любовта на земята“… И те се отварят и угасват като целувка в устните на земята… Кое от тях мисли да навлиза в сърцето на земята?
Ние не се обичаме, Ламия, вярвай ми, малката ми… Просто позабавлявахме сърцата си, очите си, устните си с едно малко приключение… Толкоз…

От устните към сърцето — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «От устните към сърцето», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Хайде, да си лягаме вече…

От умора очите на жена ми се затваряха. Докато се съблека, тя бе заспала в единия край на леглото.

Стъпвайки на пръсти, се измъкнах от спалнята; в стаята, където преди три години създадох „Черните звезди“ и започнах да пиша тези редове…

От време на време оставям писалката пред себе си; слушам щурците — най-прекрасната музика на летата в Бозяка; в мрака виждам прииждащите като стари познати към светлината на лампата пеперуди и нощни насекоми с дълги, зелени крила… Какъв неустоим вкус има тукашният живот!…

Утре ще видя Грозденцето…

Не можах да видя Грозденцето. Странно… Как така Ламия не дойде да ме види?

А и аз нито за миг не останах сам… Ах, тия досадни гости… И тук не ме оставят на спокойствие… От сутринта до вечерта надойдоха има-няма десетина групи…

Отделно бяха и другите, дето изпращаха съобщения: „Не можахме да ви кажем добре дошли, Кенан бей… Не се обиждайте… Утре, дай боже, ще се отбием!“

Не успях да намеря половин час, за да отскоча до Шеми Деде. Горкият Шеми Деде го сполетяла беда… Миналата година жена му избягала с някакъв млад камилар… Старият ми приятел не се оплаквал… Но предполагам, че е много тъжен. Утре рано ще го посетя.

Надвечер Шюкрю бей се беше отбил у нас. С него бяха Фикрет и Семиха… На езика ми беше да попитам за Ламия. Щях да се поинтересувам за Ламия. Щеше да е напълно естествено. Бях уверен, че Шюкрю бей не бе се досетил за нищо. Ако бе надушил и най-малкото за някаква авантюра, щеше да се държи с мен по друг начин.

Да, щеше да бъде най-естествено да попитам какво прави Ламия и защо още не се е омъжила.

Вслушвах се в разговорите между Фикрет и Семиха. Децата често говореха за Ламия: „Изцапал си си дрехите, кака Ламия ще се разсърди… Кака Ламия ще ми направи люлка…“ На няколко пъти, оставяйки гостите си сами, излизах в градината. Пообиколих малко край задната порта на лозето. Не трябваше ли поне отдалече да се мерне Ламия?

VI

23 юни

Бях се събудил доста късно. Докато лениво пушех цигара в леглото, в стаята влезе Джавидан. В ръцете си държеше лист хартия.

— Получих съобщение от Мюнир бей. Днес в Буджа имало конни надбягвания… Кани ни и нас, пише, че след два часа ще се отбие в лозето да ни вземе с кабриолета си…

Внезапно се притесних.

— Колко неподходяща идея — казах аз. — Ние дойдохме, за да почиваме… Наситих се от надбягвания в Европа. Не е ли така?

— Да, но… Това е друго… Ще бъде забавно да се видят надбягванията в Измир.

— Какви ги говориш и ти? Най-обикновена пародия на европейските надбягвания.

— Добре го каза… Да не изпускаме този случай…

— Откажи се, Джавидан… Ако беше нещо, което си заслужава, нямаше ли да искам да те заведа?… Виж, още не можем да останем без гости… Ще си поседим двамата вкъщи… После надвечер ще излезем да се поразходим… Още не си разгледала околността… Ще идем до Къркчамлар… Ако желаеш, дори до Арапдере ще те заведа…

Джавидан леко повдигна рамене.

— Арапдере, колко поетично име… Човек ще помисли, че ми предлагаш разходка в рая…

Понякога жена ми проявяваше песимистична и студена ирония, напомняща на оскърбление. Макар да бях привикнал с това, думите й смутиха душата ми. Не възразих. Само казах сериозно:

— Природата се обръща към всеки на различен език… Понеже израснах тук, виждам тези места с други очи. — После, за да приключа с темата, бързо добавих: — Ще намерим някакво извинение пред Мюнир бей, нали, Джавидан?

— Невъзможно е… Защото аз вече отговорих… Не предполагах, че ще се противопоставиш на това ми желание…

— Естествено, не би могло да ти хрумне подобно нещо… Щом желаеш… Ще отидем…

— Добре, но ако ще се мусиш като дете, което не иска да отиде на училище, удоволствие няма да има…

Разговорът ни поемаше в опасна посока. Трябваше да проявя малко дързост, трябваше да се възползвам от слабото място на съпругата си.

Разсмях се и ласкаво казах:

— Защо говориш така, Джавидан? Ние тук за какво дойдохме?… Нали за да мога да работя? Как ще намеря нужния за изкуството душевен покой, ако не живея усамотено, ако сърцето ми не се откъсне от светските желания и тревоги? Ако желаеш, нека пак се развличаме с конни надбягвания и други подобни. Нека пак се разхождаме, нека пак посещаваме местата за забавления… И нека след два месеца се върнем с празни ръце в Истанбул… Само че аз твърдо исках да започна да работя…

За Джавидан това бе причина, която можеше да спре и течаща вода. Моментално омекна.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «От устните към сърцето»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «От устните към сърцето» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Елизабет Лоуел - Зовът на сърцето
Елизабет Лоуел
libcat.ru: книга без обложки
Урсула Гуин
Решат Гюнтекин - Чучулигата
Решат Гюнтекин
libcat.ru: книга без обложки
Джордж Ефинджър
libcat.ru: книга без обложки
Мариана Тинчева-Еклесия
libcat.ru: книга без обложки
Мариана Тинчева-Еклесия
Решат Нурі Гюнтекін - Женоненависник
Решат Нурі Гюнтекін
Решат Абадиев - Неизменность
Решат Абадиев
Решат Абадиев - Красота
Решат Абадиев
Отзывы о книге «От устните към сърцето»

Обсуждение, отзывы о книге «От устните към сърцето» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.