Решат Нури: От устните към сърцето

В противовес на цялата фамилия и на нейното объркано състояние, Саиб бей се издигаше, ставаше все по-заможен човек.

Саиб бей не бе отговорил на Мелек, а бе написал писмо на Наил: „Ако в цялата тази работа има вина и грях, то те са във вас. Готови сме да приемем нашата сестра в бащиното й огнище. При условие да ни предоставите официален и според Шериата 7 7 Шериат — религиозно ислямско право от норми, регулиращи религиозните, семейните, гражданските, битовите и углавните взаимоотношения на мюсюлманите. — Б.пр. документ за развод, удостоверяващ, че тя не стои в никакви взаимоотношения с вас.“

Най-старият и най-горчив спомен на Кенан бе свързан с деня, когато се раздели с баща си. Мрачно, дъждовно утро. Мелек ханъм, заедно с децата, бе отишла в затвора, за да се види за последно със съпруга си. Когато и да притвореше очи, пред Кенан изникваше тази каменна стаичка с всичките й подробности. Вещите, потрошеният, покрит с жълто одеяло дървен нар, стомната, тенекиената лампа, празният газов сандък и удът.

Мелек ханъм бе приседнала върху дървения нар, от двете си страни бе настанила децата. Почти не говореха. Баща му — с прорасналата брада, с лице, което на проникващата през прозорчето с желязна решетка смътна светлина бе прежълтяло и удължено — беше седнал върху празния газов контейнер и подрънкваше на уда. Бе настанил по някое време в скута си уда и бе изсвирил няколко протяжни, скръбни мелодии.

През последните години Кенан бе изкарал тежък тиф, сума ти време не беше на себе си. В дългите дни на боледуването единствената му връзка със света били тъкмо ония години, чувал единствено бащиния уд сред жестоката, завладяла душата му мизерия.

Бе убеден, че като остарее, като заумира, сетното му желание щяло да бъде да чуе този уд, че щял да склопи очи сред тия дълбоки, далечни, тъжовни звуци.

Когато проникващите през прозорчето сетни лъчи върху почернелите стени се стопили, вратата се отворила, изникнал внушителен жандармерист с фенер в ръка.

Кенан не погледнал повече ни майка си, ни баща си, който го запрегръщал и заобсипвал с целувки страните и очите му, след което прекосил тесния, студен калдъръм, държейки се за полата на майка си, за да не падне в тъмното.

От пристигането си в Измир не беше продумал за баща си. Беше си припомнил единствено как година по-късно друг жандармерист внесе у тях някакъв сандък. Как майка му пъхна в ръцете му малък позлатен часовник и сгъваемо ножче със седефена дръжка.

Кенан не попита тогава откъде идват тези вещи и защо му ги дава.

Но същата нощ непонятно усещане го бе стреснало призори и, без да го усетят и без да ги буди, той беше целунал майка си и сестра си Афифе, които спяха на съседното легло.

Такива бяха едничките спомени на Кенан, свързани с баща му.

Богатият конак в Карантина и ползваната като сиропиталище разкошна кула на Саиб паша в Бозяка не бяха ощастливили нито Мелек ханъм, нито Кенан и Афифе. Саиб паша бе движен от някаква нестихваща амбициозна стръв, от някаква порочна, надменна лудост.

За да се сдобие с титлата паша и с някое и друго отличие, бе изсипал купища пари на тогавашния мабейн 8 8 Мабейн — длъжностно лице в Османската империя, грижещо се за връзките на падишасите с външния свят, съобщаващо разпорежданията им и предаващо молбите на хората. — Б.пр. . В последно време бе пренасочил цялата си активност и енергия към това — да стане кмет на измирската община и да съхрани този пост на всяка цена. През зимата като Теке се използваше конакът му, през лятото кулата му, изпълвани от какви ли не лицемерни тунеядци — хаджии и ходжи. Създал беше стройна организация. Не пропускаше личност, от чиято власт би могъл да се възползва, а по гроздобер изпращаше на истанбулските си покровители по равни количества грозде и смокини, уреждаше веселби при посрещането на всеки пристигнал в града областен управител.

Саиб паша не прости веднага на сестра си, след като я прие в дома си. А Кенан пък изобщо не обичаше. В неговите очи Кенан си остана син на разгулен, беден крадец. Каквито й усилия да положеше за възпитанието му, резултат нямаше да има. Сто на сто щеше да стане като баща си, животът му щеше да приключи в затвора, а нищо чудно и на бесилото. Още на тази възраст и с този си ръст не приличаше ли впрочем на скитник? Не биваше да се вярва на смиреното, благо, притеснително поведение на това момче. На външен вид и баща му изглеждаше по същия начин. Но паднеше ли му сгоден случай, от коя злина ли би се въздържал?