Решат Нури: От устните към сърцето

Мюнир бей поясни на гостите си:

— В този сезон това тук е обичай… Гостите обикалят вечер на групи от лозе на лозе… Само че защо ли се движат така безмълвно?… Обикновено пеят и вдигат страхотна олелия…

Безмълвната група понапредна по пътя и спря пред малка каменна кула в края на едно лозе. Отекна вик, разнесе се врява. Кристалният смях на деца отскочи от отсрещните хълмове, под бавния съпровод на цигулка неразличими гласове подхванаха приспивна песен.

Вефик паша и Джавидан озадачено застинаха. А Мюнир бей продължи през смях с обясненията:

— Тази кула е на възрастен дервиш на име Шеми Деде 2 2 Деде — дервишка титла. — Б.пр. . Полусмахнат е, но е бохем и човек, който разбира човешкото сърце… Всички в Бозяка го познават и тачат… До скоро живееше сам… Преди два месеца се ожени, съпругата му е млада… Оттогава взеха на подбив Деде. Ясно е, тази вечер Кенан е събрал хлапетиите и е тръгнал да се задява с Деде…

Нарастващите детски смехове, оглушителните детски крясъци постепенно надделяха над приспивната песен, по прозорците на околните кули зашариха светлинки, разлаяха се кучетата.

Най-накрая един от дървените кепенци на малката каменна кула се открехна и мярнаха силуета на човек, облечен в бяло, със свещ в ръка. Видно беше как Шеми Деде крещи нещо, размахал ръка, но от шумотевицата гласът му не се чуваше.

Мюнир бей и гостите му излязоха на главния път, когато веселието и врявата бяха достигнали апогея си. С бялата си роба и с кораловочервените си младоженски чехли Шеми Деде бе качен върху магарето. Дявол знае накъде щяха да поведат с крясъци възрастния младоженец, дявол знае докога щяха да обикалят с него.

Щом Мюнир бей и гостите му бяха забелязани, кикотенето заглъхна, песните секнаха. Явно това, поне както изглеждаше отдалече, не бе единствено детинска забава. Сред малчуганите можеха да се различат зрели младежи и девойки с йелдирмета 3 3 Йелдирме — женска връхна горна дреха. — Б.пр. .

Мюнир бей се провикна:

— Какво става, Деде?…

Възрастният дервиш му отвърна:

— Що да се прави, бей. Вълкът като остарее, за смях и на кучетата става…

Тълпата от малки и големи бе спряла, бе обградила Мюнир бей и гостите му. Поводите на магарето се държаха от Кенан и от девойче с бяло йелдирме. Той беше без сако и без фес. Бялата му копринена риза — разкопчана на гърдите, ръкавите му — навити до лактите.

Когато Мюнир бей го представи на гостите си, се смути и поприкри с ръце гърдите си, усмихвайки се свенливо, сякаш се бе притеснил от поразголеното си тяло.

Мургавото му лице пламна от руменина, забележима дори в мрака.

Със смайващ за своето недоизрасло тяло плътен, хрипкав глас Вефик паша изрече:

— Предоволен съм, че се запознах с маестрото сред този тъй артистичен и специфичен декор. — След което се обърна с кратко слово към наобиколилите го младежи, дечурлига, гологлавия Шеми Деде и магарето с миловидна муцуна.

Кенан гледаше поусмихнат пред себе си и слушаше. Отговори обаче Шеми Деде, който носеше бялата, издърпана до коленете на голите си крака роба с достолепието на римски император.

— Ваше сиятелство, паша, нашият син Кенан получи първото си вдъхновение не толкова от тия земи, колкото от бедния и безпомощен Шеми Деде. Аз вдъхнах на Кенан обичта към музиката.

Голата му глава лъщеше под лунната светлина, зелените му очички, обрамчени от рунтавите вежди и дългата брада, блестяха.

Джавидан, която неизменно придаваше на лицето си надменно, спокойно, безчувствено изражение сред непознати, едва се сдържаше да не прихне и за да не забележат смеха й, криеше лице зад гърба на Мюнир бей.

Шеми Деде продължи:

— Наред с това, щом се излюпи от яйцето, нашият син Кенан бей, дето се вика, не хареса черупката му и след като се прочу, пренебрегна своя Деде… С израза „пренебрегна своя Деде“ наблягам единствено на символиката… Казано иначе, от музика алатурка той се прехвърли на музика алафранга… Според скромното наше мнение, зрънцето не схваща като как точно е било отгледано след покълването му в земята… Ама ще кажете — да би следвал твоя път, Кенан би станал като теб, да извинявате за израза, Деде без гащи. Това обаче е друга тема…

Вефик паша се обърна към дъщеря си:

— Виждаш ли, Джавидан… С какви „питорескни“ люде може да те срещне изтокът.

Освободилият се, благодарение на сгодния случай, от ръцете на децата Шеми Деде държеше непременно да почерпи новите гости. В единия край на градината си бе проснал чисти бели рогозки. Джавидан, седнала за пръв път в живота си на рогозка, се облегна на бащините колене.