Решат Нури - От устните към сърцето

— Трябва да ми е останало в паметта от Измир.

— Не ми прилича на нещо, което ей така ви е останало в паметта… Не разбирам много-много, но го изпълнихте съвсем точно.

Ламия бе изпаднала в затруднено положение. Приведе се над коша с прането, за да не издаде вълнението си.

— Като бях в Измир, композиторът на тази мелодия бе дошъл на гости на съседите ни, все тази мелодия се свиреше… От там ми е останала в паметта…

— Ах, вие познавате Хюсеин Кенан?

След кратко колебание Ламия поклати глава и с възможно най-безразличния си глас каза:

— Веднъж-дваж пъти съм го виждала отдалече.

— И аз го познавам… В тая беда, която ме сполетя, пръст има и той, Аллах да го накаже… Проблемът с Карагьоз възникна и заради „Черните звезди“…

В очите на Ламия Ведат придоби съвсем друго значение от минутата, когато още първата вечер спомена за Него и за „Черните звезди“. Младата жена търсеше повод да го накара да говори за приятеля си, подготвяше си въпросите. Но озовеше ли се лице в лице с Ведат, не се осмеляваше. Струваше й се, че произнесе ли неговото име, всички тайни на сърцето и живота й ще бъдат разкрити.

Този епизод бе освободил Ламия от страха и колебанието й. Понякога, останеше ли насаме с Ведат, отваряше дума по някакъв повод за Него. Тя се държеше тъй спокойно, гласът й бе тъй безразличен, че младият лекар нямаше начин да се усъмни в каквото и да било, и й даваше най-подробни сведения за последните години от живота на своя приятел: днес той бил къде по-значим, къде по-известен, отколкото преди. След „Черните звезди“ обаче не бил създал ново произведение. Близо година и половина обикалял Европа със съпругата си и с тъста си, едва тази пролет се върнал в Истанбул. Сега живеели сами със съпругата си. Миналата година тъстът му, след една комична любовна авантюра, се оженил за някаква полска певица. Тоя позор предизвикал безкрайни клюки. На въпросната нощ с Карагьоз казал, че до няколко дни щял да замине за Измир.

Ведат разказваше всичко това, без да подозира нищо, а Ламия, приведена над дантелата в скута си, слушаше с безразличие и изглеждаше изцяло заета с плетивото си.

Веднъж Ведат се бе впуснал да разказва надълго и нашироко за Джавидан:

— Стройна, жизнена, представителна, разкошна жена… Аз много-много не харесвам такъв тип жени, но е красавица… А през последните две години съвсем се разхубави… През сватбената седмица дадоха прием. Случайно и аз бях там… Все още си спомням онази нощ… Съпругът и съпругата приличаха на големите актьори, изпълняващи любовни роли в театрални и оперни постановки. Кенан е добро момче… Но се държи парвенюшки, досущ като новобогаташите, и не може да се отърве от това си поведение… Познавам го отпреди… Когато беше беден, неизвестен младеж, приличаше на обеднял аристократ. Когато стана значим и знатен човек, зае позата на новозабогатял еснаф… Според мен за предпочитане е предишното му екзалтирано поведение пред сегашната му изкуствена изтънченост, пред разглезената му освободеност… Както и да е, няма нужда от това…

Та нея нощ очите на всички бяха вперени в тях… Както вече казах, Кенан, с високия си ръст, със сините си очи, придаващи на лицето му приятна уникалност, с невероятното си поведение приличаше на драматичен актьор на премиерата си, тоест на изпълнител на главната любовна роля… Гледката бе и приятна, но и някак смешна… Гостите бяха пожелали, бяха помолили принцесата да го накара да посвири на цигулка. Естествено, веднага прие… Никога не ще забравя как свири нея нощ тоя безсрамник… Точно нея нощ повярвах на хората, твърдящи, че „изкуството не е нищо друго, освен любов“… Беше влязъл в една съседна тъмна стая… През прозореца нахлуваше лунна светлина и осветяваше лицето и тялото му от една страна… Изсвири неща, които като че нямаха връзка с този свят… Накратко, голям човек на изкуството… Съпругата му малко си пада многознайка… Изобщо не предпочита например музика алатурка… Една вечер изпълнил за нея приспивна песен в стил алатурка… Принцесата направо полудяла… Според мълвата горката жена два месеца заспивала с тази приспивна песен.

Ведат продължаваше разказа си с подробности за тяхната любов.

За да не издаде своето вълнение и своята печал, Ламия, докато слушаше тая история, не смееше дъх да си поеме и с неясна тъга си мислеше: „Лошо стана, че Ведат бей ми разказа такива неща… И сега трудно се сдържам… А като остана насаме, кой знае колко ще страдам… Пак ще ме връхлети безсънието… Два месеца значи я приспивал с моята приспивна песен…“