Решат Нури - От устните към сърцето

Веднъж се случи нещо по-важно. Неприятна случайност — едно от писмата, които Ламия всяка вечер пишеше на Него, бе попаднало в ръцете на Хурие ханъм.

Възрастната жена я разпитва дни наред. Това писмо непременно щяло да стигне до някой от съседите. Писмо се пишело, за да бъде пратено. Човек трябвало да е луд, за да седи и да пише писма. Ако не си признаела кой е този мъж, щяла да бъде принудена да сподели с мъжа си. Чуел ли вуйчо й, кой знае на какъв тежък разпит щял да я подложи.

Уверенията, които, плачейки и заклевайки се, Ламия изричаше, не успяха да убедят Хурие ханъм да й повярва. Най-накрая Ламия бе принудена да й каже истината.

— Понякога нощем не мога да заспивам, пиша всичко това на онзи непознат, чието лице никога повече няма да видя. Какво да правя, вуйно? По този начин се утешавам. Малко ли нещастие ме сполетя?

Това несправедливо подозрение бе наранило най-съкровените кътчета на сърцето и човечността й. Дни наред плака тайно. Сетне си помисли, че и това страдание й се е случило заради Него. Потъна в мълчание.

В новопостроената къща срещу тях се нанасяха наематели. И това се беше превърнало в голямо забавление за Хурие ханъм и дъщерите й. Щом пред вратата спираха товарни коли, те се скупчваха пред зарешетения прозорец, побутваха се една друга и си подвикваха.

— А-а, виж им сандъците на тия… Приличат, миличка, на боядисани газови сандъци…

— Това ще трябва да са завеси… Човек не би ги използвал и като парцал за миене на пода…

— Ой, тия тенджери какви са, вижте… Божке, взех ги за цукала.

— Вижте колко са мръсни креватите… В тях и куче няма да легне…

— С хърката 26 26 Хърка — вид връхна дреха. — Б.пр. на мъжа са завили метлите… Що за мръсни хора са тия!

В един ъгъл на стаята Ламия плетеше, от време на време разлюшкваше люлката, в която лежеше един от малчуганите.

С обелка от фъстъците, препълнили големия пепелник, Махмуре замери Ламия по главата. (Беше й станало навик, като забележеше, че Ламия се е отнесла нанякъде, да я замеря, та да я стресне.)

— Миличка, млада жена си, но си като умряла, на целия свят като монахините ли си обидена? Да беше дошла за малко до прозореца… Не си ли любопитна да видиш новите ни съседи?

Вещите вече бяха разтоварени, бяха пристигнали и самите наематели.

— Виж я как са надува тая, младата жена, на кокона прилича.

— Коприненият й чаршаф е хубав, но ако не носи кюлоти под него, на, значи от нищо не разбирам.

— Горката бабушкера, пъхнали й в ръката стенен часовник, по-тежък от нея самата…

— Вижте тоалета на бащата. Куцият просяк пред джамията е десет пъти по-чист.

— Ах, погледнете само очите на офицера… Леле, колко са изпъкнали… Ако човек ги сънува, ще се изплаши…

Заради настояванията на Махмуре Ламия бе оставила плетката и без всякакво желание се бе приближила до прозореца.

„А!“ — възкликна тя, зървайки офицера. Беше възрастният майор, когото преди два месеца случайно бе срещнала във влака. В този момент в една от стаите без пердета на горния етаж пуснаха грамофон, зазвуча музика.

Като вдигна глава, Ламия съзря пълничката дъщеря на майора. Превземайки се, Макбуле танцуваше, оглеждайки се в подпряно на стената огромно огледало.

През смях Махмуре каза:

— Слава богу, харесват ми, изглежда, са весели хора… Утре, да даде Господ, ще трябва да им кажем „Добре дошли“…

Новите съседи наистина бяха весели, приветливи хора. Въпреки умората от пренасянето и настаняването, същата вечер немалко се смяха, немалко се веселиха. Сенките на разчорлени жени се боричкаха и гонеха върху чаршафите, опънати набърже по прозорците вместо пердетата.

Хурие ханъм, която след вечерната молитва моментално си лягаше, тази вечер не се отделяше от прозореца. „Много се забавлявах, ей богу, все едно, че съм гледала карагьоз 27 27 Карагьоз — турски народен театър на сенките. — Б.пр. “ — казваше тя.

По някое време пак пуснаха грамофона. Една след друга, около двайсетина пъти прозвучаха песните „Мъжът от Коня“ и „Олеле, аданецо“.

Семейството на Ръза бей се сближи с новите съседи буквално за два дни.

Ламия не бе забравила поведението на майора във влака. Не посещаваше новите съседи, а когато идваха те, се оттегляше в стаята си под предлог, че е уморена или че има работа. Макбуле бе разбрала защо страни Ламия.

Веднъж, когато заедно с леля си Наджие бе дошла на гости на Махмуре, се качи в нейната стая и без да се нуждае от каквито и да било предисловия, каза: