Решат Нури - От устните към сърцето

На тази гара влакът бе спрял за по-дълго. Мъжете се спускаха към кея, за да се поразтъпчат, покрай вагоните обикаляха продавачи на вода, на симид и портокали.

До капитана Ламия видя едър, с дълги мустаци солиден майор. Имаше позагрубяла мургава кожа и великолепни черни очи. Беше се подстригал нула номер. Якият му врат се беше надиплил на гънки отзад на тила. Влачейки по каменната настилка на кея извитата си сабя в кожен калъф, той стигна до техния вагон и се спря. Купи на Макбуле и Наджие фъстъци и сухи плодове, пъхнати в голям книжен плик. И капитанът се бе амбицирал — почерпи Ламия със сладък чьорек 25 25 Чьорек — сладка пита за закуска. — Б.пр. .

След като изгледа застаналата до дъщеря му Ламия със суров и бегъл поглед, майорът дръпна приятеля си за ръката. И разговаряйки, се отдалечиха.

Ламия виждаше как капитанът, ръкомахайки, говори и как майорът честичко извръща глава към вагона им. Младото момиче, макар да не ги чуваше, разбираше, че приказват за него, лицето му запламтя, взе да се притеснява от онова, което той би казал на Макбуле.

Влакът отново бе потеглил. Макбуле и Ламия се бяха разприказвали фамилиарно като приятелки от сто години. Ламия постепенно забравяше самотата си, разведряваше се от забавните глезотии на тази приятелка, дарена й от случайността.

Макбуле я попита защо плаче от часове, опряла главата си в края на вагона. Ламия засрамено отричаше и смеейки се, каза: „През прозореца ми влезе дим в очите.“

Не че Макбуле й повярва. Но забелязала знаците, които й правеше с очи и вежди Наджие, се отказа да настоява повече пред приятелката си.

Настъпи вечерта. След малко влакът щеше да спре в Ушак, пътниците щяха да се настанят по хотелите, за да изкарат нощта. Макбуле предложи:

— Да кажа на татко да ни настанят тази нощ в една стая, ти и бездруго си сама. Ако сме заедно, ще си бъбрим… Няма да се притесняваме.

Половин час по-късно те се намираха в пълното със сандъци и бохчи сумрачно фоайе на занемарен хотел.

Макбуле бе придърпала баща си в един ъгъл и нещо му говореше. Ламия забеляза, че майорът внезапно трепна и погледна към мястото, където се намираше тя. Възрастният офицер бърчеше вежди, по резките движения на главата му ставаше ясно, че дава отрицателен отговор на дъщеря си. Макбуле с някакъв напомнящ на бунт жест извика при тях застаналата по-встрани Наджие и привела високото си тяло, тя се приближи и тихо заговори нещо…

Краката и ръцете на Ламия трепереха, сърцето и биеше силно. Макар във фоайето да бе почти тъмно, тя не си бе вдигнала печето.

Чудейки се какво извинение да измисли, каква лъжа да изрече, Макбуле отиде при Ламия. Но като забеляза, че плаче под спуснатото върху лицето й пече, не пророни и дума. Само стисна ръката й и каза:

— Горката ми приятелка.

Ламия прекара нощта сама в тясна, с нисък таван стая. На другата сутрин не се видя във влака с Наджие и Макбуле. Майорът ги бе настанил в друг вагон.

По-големият вуйчо на Ламия, Ръза бей, беше бивш майор от кавалерията. Преди двайсет и пет години, вследствие на някакъв политически проблем, бил отстранен от служба и заточен в Кютахия.

По онова време Ръза бей се оженил за дъщерята на богат чифликчия от Кютахия и повече никога не се завърнал в Истанбул. Имаше три дъщери и четирима синове. Заедно с голямата си дъщеря, съпругът й и с всичките си деца живееше в един дом. От доста време работите му бяха тръгнали на зле.

Възрастният мъж се затрудняваше да изхранва огромната си фамилия, опърничавият му характер от ден на ден ставаше по-раздразнителен.

Ръза бей посрещна Ламия с навъсено и студено изражение на лицето. Откак бе пристигнало писмото от Шюкрю бей, на съпругата му Хурие ханъм и с нож не можеше да бъде отворена устата.

Кой знае колко неморална и хитра измирска жена с леко поведение е това шестнайсетгодишно момиче, сполетяно от най-лошата злочестина и от най-големия позор. Вероятно нямаше да се свърши единствено с тежкия и отговорен товар, който им се струпа на главите.

Като нищо момичето би могло да развали морала на невинните й като ангели, чисти като бисери дъщери.

А и дълго време нямаше как да укриват истината. Тия работи не могат да се скрият. Рано или късно ще проличи.

Не позволиха на Ламия да се съблече, да си свали чаршафа. Съпрузите се впуснаха да й дават съвети, да й отправят прикрити заплахи и намеци.

Девойката свеждаше пред тях уморената си от пътуването глава, потрепваше с дълбока тъга в умислените си зелени очи, останали безсънни цяла нощ в мръсната хотелска стая.