Решат Нури - От устните към сърцето

Поднесе носната си кърпа към устата, изкашля се леко, готвейки се да произнесе най-вълнуващата част от словото си: „В чест на вашия успех, Кенан бей, ми се искаше да ви поднеса най-стойностния подарък. (Поставяйки пръст върху слепоочието си, той повдигна вежди и придаде вглъбеност на погледа си.) Мислих, мислих и не открих нищо по-стойностно от малката, любима ръка на дъщеря си. Ще приемете ли тази красота, този дар от благороден, от знатен и велик произход като част от знатния произход на изкуството?“

Трепереше заради великолепието и достолепието на собственото си поведение, очите му се пълнеха със сълзи и сега бършеше зачервения си нос с кърпата, с която преди малко си избърса устата.

Докато принц Вефик и дъщеря му се намираха в Египет, Кенан щеше да живее във вилата в Хисар и щеше да работи върху новото си произведение. И тази опера, която възнамеряваше да нарече „Черните звезди“, бе една източна кървава приказка. В измислено турско ханство в подножието на Алтай възниква ужасен бунт, разпъват владетеля на кръст, ослепяват с нажежено желязо единайсет от синовете му. От тази трагедия се спасява единствено най-младият принц. Защото като виждат дългата му, все още неподстригана коса, решават, че е момиче. Бавачката му, след като години наред укрива принца, от страх, че тайната може да излезе наяве, му дава една тояга и го изпровожда извън границата. Същинската тема на произведението е бездомният скиталчески живот на младия принц. Съвсем сам той обикаля Индия и Иран, години наред живее с пастирите по пасбищата, със скиталците в Текетата, най-накрая навлиза в една измислена нова страна из вътрешността на Иран.

Младият принц продължава да крие своята тайна. Но не се бои от смъртта, защото не изпитва никаква наслада от живота. Всяка минута го преследва страхът да не го сполети участта на братята му, да не изгуби „Черните звезди“, тоест очите си.

В тази нова страна младия принц става пастир, води на паша овцете на възрастна жена. Една нощ, както си върви по пътя, пред него изниква обвита в див бръшлян ограда. Пита минаващия по пътя дервиш какво представлява това. Възрастният мъж му казва, че зад оградите на тази огромна крепост се намират дворец и градина. Владетелят пазел тук дванайсетте си съпруги, които ревнувал дори от слънцето.

Странно привличане завладява младия принц, всяка нощ той застава срещу оградата и с часове размишлява.

В една мрачна нощ забелязва пред оградата жена в бяло. Младият принц първоначално помисля, че това е нощно привидение. Това обаче не е привидение, а най-младата съпруга на падишаха. Нея не могат да задоволят нито великолепният приказен дворец, нито градината с безцветни цветя, тъй като в градината слънцето не прониква. През тайна дупка, зейнала след пороите в обраслата с бръшлян ограда, всяка нощ тя се измъквала навън, сред света.

Между пастира с блестящите „Черни звезди“ и султанката с бледо лице пламва безумна любов.

Няколко нощи „звездите“ съзерцават върху лицата им най-красивата любов на света. Безумната любов така забулва техните очи, че те не виждат бавно придвижващите се в мрака и обграждащи ги дълги сенки на копиеносците.

Когато пастирът забелязва опасността, вече е твърде късно. В този момент обаче той престава да бъде пастир. В минутата, когато любимата му изпада в голяма опасност, той се превръща в млад владетел, в чиито вени внезапно закипява кръвта на предишния воин. Използва тоягата си като копие и воюва, докато любимата му се шмугва през тайната дупка в оградата.

На следващия ден отвеждат пастира пред владетеля. Няма никаква полза от заплахите, от изтезанията, с див инат младият принц крие коя от султанките е неговата любима. Затварят го в тъмна килия; след продължителни размисли изходът се намира.

Една по една дванайсетте султанки трябвало да минат пред пастира. Съзре ли любимата си, той със сигурност нямало да може да се сдържи, щял да издаде тайната си ако не с вик или с някакъв жест, то поне с трепнал в очите му блясък.

Вечерта, щом узнава за това решение, младият принц пожълтява като мъртвец. Ала не отронва и дума.

На следващата сутрин в Лунната градина се струпват много хора, довеждат принца и го настаняват да седне срещу един кръст, отрупан с цветя и с червени гълъби. Една по една султанките се приближават към него. Разберяло ли се коя от тях е виновна, тя мигом щяла да бъде разпната на кръста. Облечени в бели копринени покривала, султанките една по една се спират пред него, а висок негър открива лицата им едно по едно.