Мери Монро - Дъщерята на пеперудите

Сам обаче пристъпи напред и съкрати разстоянието помежду им.

— Как си?

Марипоса усети искрената загриженост в тази така обикновена фраза. Вдигна глава и потърси утеха в тъмните му очи.

— Страхувам се.

— От какво?

— Че няма да понеса това. Прекалено е тежко.

— Смъртта на любим човек е едно от най-мъчителните неща за всички нас — започна Сам със спокоен и внимателен глас. — Но все някога трябва да я приемем.

— Не знам, дали ще успея. В момента ме крепи само една мисъл.

— Каква?

Марипоса въздъхна тежко и потръпна от вълнение.

— Мисълта за Лус.

Дори само произнасянето на името й, беше като нежна ласка за изтерзаната й душа.

— Знам, че тя идва, че пътува насам с колата си. И само това ме задържа да не избягам надалече.

— И да не се надрусаш.

Марипоса скръсти ръце на гърдите си, преви се от тежестта на думите на Сам, но кимна почти незабележимо с глава.

— Аз съм тук — каза той и постави ръка на стегнатото й рамо. — Опал е тук. Скоро и дъщеря ти ще бъде тук.

— Искам майка си — изплака тя и закри лицето си с ръце.

Сам въздъхна.

— Знам.

Марипоса изтри сълзите си с резки, гневни движения.

— Лус мисли, че съм мъртва — каза тя. — Може би така е по-добре. Тя не ме познава. Не ме обича. По-правилно ще бъде да си остана мъртва за нея.

— Това ли искаш?

Жената затвори очи и кимна.

— Но ти не си мъртва. Това е било лъжа. Не знам, защо майка ти, й е казала така. Сигурно е имала своите си причини, но това не означава, че е правилно. Дължиш на себе си и на Лус истината. Как ще я приеме тя, не зависи от теб. Можеш да контролираш само себе си. Но ако искаш да продължиш напред, трябва да приемеш и да живееш с истината.

— И каква е тази истина?

— Ти си Марипоса Авила, възстановяваща се бивша наркоманка.

Тя му обърна гръб и се втренчи в малката чешмичка, от която бавно се стичаха капки вода.

— Помисли за малко за Опал — каза Сам решително. — Не можеш просто да се обадиш и да кажеш, че няма да идваш. Не става така. Не защото имаме нужда от помощта ти. Можем и сами, да се грижим за животните си. А защото трябва да си постоянна и отговорна с Опал. Тя зависи от теб — да я храниш, да я търкаш и разресваш, да я разхождаш. Ти стана важна част от нейния живот. И тя от твоя. Притеснява ме, че отново се връщаш към старите си навици. Изолираш се. Въртиш се по спирала и може да изпаднеш някъде по нейните извивки. След като тръгнеш по този път, умът ти ще започне да търси причини да се самосъжалява и самообвинява. Ще си спомниш всичките си провали, а това ще доведе до повече депресия и отчаяние, и в крайна сметка до това, което винаги е било целта ти — алкохол и наркотици.

Марипоса се взираше, още по-упорито във всяка капка, която падаше от крана невероятно бавно. Беше като вцепенена, от абсолютно точния му анализ.

Гласът на Сам омекна и той се пресегна нежно, за да повдигне с ръка брадичката й.

— Хайде, Смело лице — нарече я с прякора, който й беше измислил. — Ти си силна. Ще се справиш и с това.

Подкрепата му запълни черната дупка, зейнала в сърцето й. Тя знаеше, че импулсивното й поведение беше основна причина за нейното пристрастяване. Познаваше много добре правилата на тази стара игра. Някога майка й сравняваше повърхността й с полета на пеперуда. Тогава това й харесваше. Когато искаха да намерят извинение за лекомислените й грешки, ги наричаха „спонтанност“. С времето обаче този начин на живот се беше превърнал в истинско бавно самоубийство.

— Как да се променя?

Сам бръкна в джоба си, извади някакви кърпички и й ги подаде.

— Мисля, че точно сега се справяш чудесно.

Марипоса взе кърпичките и изтри очите си.

— Да. Направо страхотно.

— Виж се добре. Вършиш работата си. Занимаваш се с градината си. Всеки ден пред теб има нови задачи и ти се справяш с тях. Имаш живот и той не е само въображаем, в съзнанието ти. Всичко това е хубаво и е истинско. — Взе кърпичка и избърса една сълза от бузата й. — Представи си, че си стъпила с единия си крак на ръба на пропастта. Но само с единия.

Марипоса го погледна, чувствайки, как вярата й се възвръща.

— Днес ще бъде трудно — каза й той. — Утре ще бъде трудно. И денят след това. И следващият. Знаеш как е. Знаеш, че няма начин да е лесно. Но ти измина дълъг път.

Тя кимна.

— Както и дъщеря ти — добави Сам.