Мери Монро - Дъщерята на пеперудите

Два дни по-късно, Лус лежеше в леглото си в мотела и се чудеше, как е възможно в това време на незабавна комуникация между хората, във време, когато всички се оплакваха от липсата на лично пространство, тя да не може да намери леля си Мария.

Звънеше методично на всеки номер от списъка си. С някои се свързваше веднага и жените й казваха с различна степен на любезност, че не са нейни родственици. Когато попаднеше на телефонен секретар, затваряше и звънеше отново по няколко пъти през деня чак до вечерта.

Тази сутрин й бяха останали още три номера, с които не беше успяла да се свърже. Остави Маргарет на „Ривър уок“, за да си напазарува някакви неща, докато тя се отправи към непроверените три адреса. В първата къща човекът, който й отвори, я информира, че въпросната Мария Замора, която очевидно не е била нейна кръвна роднина, е починала малко след отпечатването на телефонния указател. На втория адрес течеше купон и определено нямаше жена с подобно име. Третото място изглеждаше напълно изоставено. Никой не познаваше леля й Мария, нито като Замора, нито по името на бившия й мъж, Гарсия.

Отчаяна, Лус се завърна в евтиния си мотел, готова да заглуши мъката си с хамбургер и млечен шейк. Когато влезе в стаята, Серена се спусна с дива радост към нея.

— Я виж ти, колко се радваш да ме видиш — каза тя и безусловната привързаност на кученцето повдигна духа й.

Серена не само размахваше опашка, но и цялото й телце трептеше от вълнение. Лус можеше да се закълне, че малкото куче се усмихваше.

— Човек ще каже, че ме е нямало цяла година, а не един следобед.

Вдигна глава и видя няколко пазарски чанти, оставени на пода, а върху леглата беше подредена еклектична колекция от блузи, панталони, шалове и рокли на закачалки. Всичките бяха в красиви нежни нюанси на розово, синьо и лилаво. Маргарет стоеше пред огледалото, облечена в копринена рокля в бургундско червено, спускаща се меко по тялото й — достатъчно, за да подчертае женските й извивки, без да парадира с тях. Беше наклонила глава, докато изучаваше отражението си, и унесено се въртеше на високите си обувки ту наляво, ту надясно, с усмивка а ла Мона Лиза на лицето си.

— Много си красива — възкликна Лус.

Маргарет се завъртя на пръсти, около себе си, а когато спря, се изкикоти, с ръка на устата като малко момиченце, но лицето й сияеше от удоволствие. Прибра косата си зад ухото и попита срамежливо:

— Наистина ли?

— Абсолютно.

— Различна е от всичко, което някога съм носила. Чувствам се хубава.

— Какво е това? — попита Лус, сочейки към дрехите на леглото. — Да не си обрала някой магазин?

— Не — разсмя се Маргарет. — Просто извърших пиратски набег из спестовната си сметка. — Отиде с поклащаща се походка — също нещо напълно ново за нея — до хладилника. Извади оттам отворена бутилка с бяло вино, вдигна я във въздуха и обяви тържествено: — Открих цветовете!

Лус се разсмя и се наведе да вдигне Серена, която скимтеше в краката й, молейки да й обърне внимание.

— Добре, добре, алчно мелезче — каза тя и целуна кучето по главичката.

Маргарет й наля вино и допълни своята чаша.

— Това беше най-страхотното пазаруване на всички времена. Знаеш ли, че има хора, които правят анализ на цвета на кожата ти, на косата и на очите и ти казват кой сезон си? Те знаят какви цветове трябва да носиш. — Подаде й чаша вино.

— Да, това го правят от векове — отвърна Лус изумено.

Серена се опитваше да напъха носа си в чашата й, затова я остави на пода. Кученцето изскимтя недоволно и започна отново да подскача нетърпеливо в краката й.

— Е, аз не бях чувала. Оказа се, че съм лято — заяви Маргарет и отстъпи назад, за да огледа многобройните си придобивки. — И това са цветовете, които трябва да нося.

Лус се почувства леко замаяна от виното и от щастието на приятелката си. Пристъпи към леглото, отрупано с дрехи в нежните тонове на лятото. Маргарет си бе купила по-лъскави и шикозни тоалети, отколкото Лус би избрала за себе си. Тя все още се придържаше към дрехи тип „колежанка“. Когато обаче вдигна една бледо прасковена блуза с къдрици, права пола от туид и обувки с високи токчета, отворени отпред на пръстите, си помисли, че може би и тя щеше да изглежда добре в този по-изискан стил. После се пресегна към един ръчно рисуван шал на ярки червени шарки.

— Ето това вече го разбирам, направо ми „говори“ — каза тя и остави коприната да се плъзне като вода между пръстите й, докато падаше отново на леглото.