Мери Монро - Дъщерята на пеперудите

Не си спомняше, да е видяла, дори веднъж дъното на чашата си, защото винаги някой, й доливаше. Имаше и много танци. Засмя се леко и погледна към Маргарет. Тя все още носеше лъскавото яке на Стейси, с искрящите камъчета. В някакъв момент го облече, изправи се и започна да рецитира текста на песента на „Уайдсприйд паник“, на която я беше научила Стейси.

Тежко стенание се разнесе из палатката, докато Маргарет бавно отваряше едно по едно очите си.

— Е, и ако това не е, нашата кралица на дансинга — каза Лус.

— В устата си имам вкус на пепел.

— Защото си се нагълтала с пепел. Огънят е изгаснал и тя е навсякъде.

— Сега разбирам, защо замръзвам от студ! — Маргарет придърпа спалния чувал отново върху раменете си.

— Готова съм да убия някого, за чаша кафе. Мислиш ли, че имат кафе на рецепцията? — попита Лус с надежда.

— Не ми говори, за ядене или пиене — простена Маргарет. Хвана се за главата, после се обърна и я погледна. — „Кралицата на дансинга“? Наистина ли съм била толкова зле?

— Не можеш да си представиш. — Лус се засмя и каза подигравателно: — Пеперудата излезе от пашкула си!

Приятелката й закри лицето си с ръце и нададе още един, по-силен стон.

— Не, не, шегувам се! Беше страхотна.

Маргарет се изкикоти тихо, после изпъшка отново.

— Боли ме, като се смея. Не ме разсмивай, моля те.

Лус се отпусна тежко на възглавницата си.

— Всъщност, снощи си прекарах добре — призна Маргарет с тих глас.

— Ами…

— Не, имам предвид, наистина добре. Никога не бях танцувала така. — Млъкна за миг, после попита: — Трябва ли човек да е пиян, за да се чувства и да се държи, по този начин?

— Не. Но понякога помага.

— Не ми харесва мисълта, че трябва винаги да се напивам, за да си прекарам добре. А и не мисля, че махмурлукът ми понася.

— Нито пък на мен. — Лус облиза пресъхналите си устни. — Имаме нужда от вода. Обзалагам се, че продават бутилирана вода в магазинчето. Може би там ще има и кафе. Ще отида да проверя.

— Аха, направи го.

Никоя от тях не се помръдна.

Чуха шумна въздишка на отчаяние. Стейси се надигна и се облегна на лакти.

— Каква жалка картинка сте само. Аз ще отида. Пък и трябва да се изпикая. — Стана леко, без да охка и пъшка като тях, и пристегна косата си на конска опашка. Лус си помисли, че новата им позната изглеждаше дяволски добре и свежа, за такава сутрин. Носеше вълненото моряшко късо палто на Маргарет, което изглеждаше доста странно с каубойските й ботуши. Наведе се, за да вземе кожената си торба. — Смятате ли, че ще оцелеете, докато се върна, момичета?

След бързата закуска, с кафе и сандвичи с фъстъчено масло Лус отиде на разходка със Серена, а Маргарет тръгна на малка експедиция за диви цветя, които да добави в изследователския си дневник.

Серена припкаше до Лус с наведена глава, душейки пътя въодушевено. Отначало денят беше студен и мрачен, а сивите облаци се носеха плътно по небето, но сега слънцето се бореше да премине през тях. Проникналите от време на време през сивкавия въздух лъчи бяха като топли целувки по кожата на Лус. Нощният дъжд беше оставил тук-там локви из разкаляния, неравен път и плахите лъчи светлина се отразяваха в тях, като лъскавите камъчета по дрехите на Стейси.

Лус зави и внезапно спря със затаен дъх. Пет пеперуди монарх, се бяха скупчили над голяма локва отстрани на пътечката. По-напред още няколко групички се бяха събрали, над малки черни езерца, образувани от дъжда в тревата.

— Ето къде сте били — прошепна тя и остана неподвижно на място.

Чудеше се, дали ще види още пеперуди. Очевидно, се бяха скрили за през нощта, сред тези дървета и едва сега излизаха, за да съберат малко топлинка.

Знаеше, че в слънчеви дни след дъжд, пеперудите се струпват, по краищата на калните локви, за да поемат сол и минерали от почвата, но никога досега, не го беше виждала с очите си. Есперанса оставяше малки купички в градината, за да събира вода за пеперудите, но по-често след дъжд, те пиеха вода от цветята. Лус знаеше, че тези пеперуди щяха да вземат нужната им сила и „гориво“, да уловят топлия бриз и да поемат по пътя си на юг. Както трябваше да направи и тя. Дръпна замислено каишката на Серена. Още веднъж пеперудите й бяха дали знака, от който се нуждаеше. Почувства се изпълнена с надежда и вяра за следващата стъпка от пътешествието си.

— Нека ги оставим, да си пийнат на спокойствие — каза тя на кученцето и го поведе обратно към палатката.

Не след дълго, двете с Маргарет почти бяха прибрали багажа си, когато чуха познатия, пронизителен глас да ги вика. Серена излая от вълнение и започна да тегли и да обтяга каишката си, чийто край беше вързан за масата за пикник.