Мери Монро - Дъщерята на пеперудите

— Не исках да харча излишни пари. Причината е достатъчно убедителна. Не знам какво ще ми се случи, по време на пътуването и ми се струваше логично, да съм пестелива и да не купувам нищо, което не е крайно необходимо.

— Телефонът е нещо, крайно необходимо. Особено на пътуване като това.

— Мислех да изчакам, докато стигнем до Сан Антонио. — Лус замълча, усещайки лъжата, в собствените си думи. — Не. Има и друга причина, но… — въздъхна тежко. — Не искам да мисля за това сега. Имам достатъчно други неща, за които да се тревожа.

— Каква е истинската причина?

Лус се стегна и каза на глас това, което беше крила толкова време, дори от самата себе си.

— Не исках да говоря с него.

Последва неловко мълчание и после Маргарет каза:

— О. Добре, ясно.

— Казах си, че поне едно нещо, ще се опитам да направя сама. Че ще вземам сама решения и няма, както винаги, да разчитам на Съли.

— Няма нищо лошо в това.

— Има, ако го наранява. Не искам да го наранявам. Той е страхотен. Аз просто… не съм сигурна в чувствата си и знам, че ако говоря с него, той директно ще ми каже да се прибирам, а точно в момента не искам никой да ми казва какво да правя. За първи път предприемам такова пътуване и мисля само за себе си и за това, което аз искам. Не желая да се тревожа за нищо друго, освен за пътуването. Нямам нужда, някой да ме притиска.

Погледна косо към Маргарет, търсейки одобрението й.

— Постъпката ми егоистична ли е?

— Не, не е егоистична. Просто се опитваш, да разбереш, коя си. Това не означава, че Съли е лош и не иска най-доброто за теб, естествено. Но си права, че тази част трябва да я откриеш сама за себе си.

Рязък шум привлече вниманието им към чакълестата пътека, която водеше до техния парцел. Стейси вървеше към тях, метнала огромната си лилава чанта на двете си рамене. Когато стигна до пейката, я пусна на земята, с въздишка на облекчение. Постави ръка на кръста си и се вгледа в двете жени, скупчили се край огъня, потънали в сериозен разговор.

— Ей, какво ви става на вас двечките? Някой да не е умрял? Изглеждате, като вещици, събрали се край огъня.

Маргарет потупа Лус по ръката, надигна се и се протегна.

— Никой не е умрял — отвърна тя. — Но пак можем да пийнем чаша вино. Носиш тирбушона, надявам се?

Стейси порови в чантата си и измъкна оттам обикновен тирбушон, без дръжки, и го подаде на Маргарет.

— Не можах да намеря своя, затова заех този от момчетата. И това! — Извади ръката си иззад гърба си и гордо размаха бутилка ром. — Имат толкова много, че изобщо няма да разберат, че една им липсва.

Маргарет взе бутилка бяло вино и махна фолиото от тапата. После с изящни и овладяни движения отвори бутилката, разсипа виното в пластмасови чаши и подаде по една, на всяко от момичетата.

— За да обобщя — започна Маргарет, — приятелят на Лус се тревожи за нея и иска тя, да се прибере у дома. Тя иска да се чуе с него, но не е сигурна какво чувства в момента. — Погледна към Лус. — Правилно ли съм разбрала?

Лус кимна, с гузна усмивка.

— Момиче… — обади се Стейси, държейки чашата си, като обвинително насочен пръст. — Прекалено си млада, за да ти държи сметка някой тип. Освен ако не е мъжът ти. Пък и тогава не би трябвало да се меси, щом си излязла с приятелките си. Трябва да имаш правилни приоритети. В момента не е нужно да се тревожиш за нищо, което не ти предстои в близко бъдеще. Затова, нека си изпием виното и да хапнем от великолепното ми фъстъчено масло. И да пооживим малко това място. Донесла съм музика и имам желание да вия срещу луната.

Мирисът на студената пепел беше наситил мразовития въздух. Лус го усещаше в косата си, можеше да почувства вкуса на изгоряло в устата си. Палатката им плющеше от напора на силния вятър и издаваше звуци като мокър чаршаф, веещ се на простора. Тя потръпна и се загърна по-плътно в спалния си чувал. През нощта беше валяло. Не беше чула дъжда, но усещаше влагата, пропила се в ъглите на палатката и във въздуха.

Отвори с мъка очи и видя Маргарет, свита на кълбо до нея. Русата й коса беше разпиляна по възглавницата, а тънките й устни бяха леко разтворени и от там излизаше гърлено, доста недамско хъркане. До нея, върху хавлиена кърпа се беше проснала по корем Стейси. Лус се надигна бавно, главата я цепеше, от прекалено многото алкохол и прекалено малкото храна. Успя да седне, с кръстосани крака, потръпвайки от хладния сутрешен въздух. Серена изръмжа възмутено, че я лишаваха от топлината на спалния чувал, в който се беше сгушила, и се сви на кълбо. Лус постави пръсти, на бумтящите си слепоочия и се опита да възстанови, поне част от снощния купон, край огъня.