Мери Монро - Дъщерята на пеперудите

— Вярно е — призна Маргарет. Клекна край огнището и започна грижливо да подрежда съчките за огъня. Изправи се и изтри длани в панталоните си. — Но не се обличам като шоугърла от вариете в Лас Вегас.

— Освен това, не знаеш как да опънеш палатка, мис Скаут. Трябва да те изритат от скаутската организация. И трето, какво имаме за крадене?

Маргарет се изсмя и бузите й поруменяха.

— Права си. Но пък, мога да наклада чудесен огън. Само гледай.

Запали клечка кибрит и коленичи, за да раздуха огъня сред цепениците, подредени в пирамида, между камъните на огнището. Първо се появиха искри, после и пламък. Скоро, под дървата заблестя ярка червена светлина. Маргарет стана и седна на дървената пейка до Лус. Изтупа прахта от коленете и ръцете си, с доволно изражение.

— Ето. Не е зле за зубър, нали?

— Ти си била зубър?

— Аха — отвърна тя и подпря лакти на коленете си. — Какво очакваше? Събирах насекоми. — Засмя се. — Имах очила със стъкла, дебели, като стъклото на бутилките от кока-кола. Направих си операция, когато бях на трийсет години, и сега имам идеално зрение. Съжалявам, че не се наканих по-рано. Но не се оперирах, за да съм по-хубава — добави тя. — Исках просто да виждам по-добре, когато ходех на теренни проучвания, и да не се излагам с очила.

Лус подсвирна изумено.

— Не преставаш, да ме изненадваш.

— Живея, за да те изненадвам — отвърна й Маргарет със смях.

Момичето замълча за миг и погледна внимателно към приятелката си, която се взираше в огъня.

— Направи ми услуга. Дръж се по-мило със Стейси.

Маргарет вдигна глава и я погледна.

— Просто не й вярвам.

— Защото не се облича като теб.

— Можем и така, да го кажем.

— Мисля, че ще изглеждаш добре, с малко повече цвят и блестящи камъчета, по дрехите си.

Маргарет изсумтя и хвърли многозначителен поглед, към измачканите дрехи на Лус. Скръсти ръце на гърдите си, после се втренчи в пътеката, по която щеше да дойде Стейси.

— Знаеш ли — каза тя, в пристъп на внезапна искреност. — Понякога съм си представяла, какво ли ще е, да се облека така. Лъскава и секси. Съблазнителна и лукава, като лисичка. Изисква се доста увереност във външния си вид, нали? — После извърна глава и замечтаното й изражение изчезна. — Е, аз никога не бих носила, толкова тесни дрехи. Просто не е в мой стил.

Лус си спомни, за семплата бежова униформа на Маргарет, за безцветния й апартамент, излязъл, като от страниците на списание, и осъзна, че тя явно беше заровила дълбоко в себе си, тази своя искряща, пламтяща от страст и живот страна.

— О, не знам — каза тя. — Мисля, че във всеки от нас има една малка искра, която чака да пламне отново.

— Смяташ ли? — Маргарет се разсмя и поклати глава.

Седяха така мълчаливо, няколко минути и гледаха, как огънят се разпалва все по-силно. Цепениците пукаха и хвърляха искри, които политаха високо в небето, стелещо се над тях, като черно вълнено одеяло. Скоро обаче, над главите им се разнесе жуженето на комарите, които идваха на ята и ги принудиха да се заровят из торбите си, за спрейовете, против насекоми. Лус видя телефона на Маргарет и се сети, че още не е звъннала на Съли. Поиска й го за малко и набра номера му. Впери поглед в беззвездното небе и слушаше мълчаливо как телефонът звънеше и звънеше напразно, докато накрая се включи гласовата поща.

— Здравейте, тук е Съли. Оставете съобщение и ще се свържа с вас.

— Здрасти, Съли, аз съм, Лус. Къде си? — каза тя, опитвайки се да звучи закачливо. — Аз съм в Оклахома. Утре вече, би трябвало да съм в Тексас. На къмпинг съм, можеш ли да повярваш? И не пътувам сама, а с две момичета, които срещнах по пътя. Те са наистина много мили. Слушай, знам, че отдавна не съм звъняла, но забравих зарядното си и батерията на телефона ми напълно се предаде. Затова използвам телефона на едното момиче. Исках просто да те чуя и да ти кажа, че съм добре, за да не се притесняваш. Обичам те. Чао.

— Всичко наред ли е? — попита Маргарет, като прибираше телефона обратно в чантата си.

— Да, благодаря ти. Чувствам се по-добре. Не мога да направя нищо повече.

Маргарет се поколеба, после остави чантата си на земята и кръстоса крака.

— Знаеш ли, можеше да си купиш зарядно на някоя от бензиностанциите, покрай които минахме.

Лус сведе глава, принудена да признае на глас това, което беше избутала в ъгълчетата на съзнанието си и за което, се опитваше да не мисли. Изпъна краката си напред и се зазяпа в пламъците, ближещи цепениците в огъня.