Мери Монро: Дъщерята на пеперудите

Лус облиза устни и погледна над главата на Марипоса към отвесната урва, издигаща се зад елата, която като че ли стигаше до безкрайността. Ако паднеше от там, никой нямаше да я намери. Можеше ли да се довери на майка си да я хване, ако се подхлъзнеше! Поколеба се, докато гледаше калните стъпки, оставени от ботушите на Марипоса по ствола и по скалата.

Някъде отвътре в главата си чу гласа на Есперанса. Кураж!

Лус внезапно се сети за легендата за Малката Нана и как тя застанала смело на ръба на пропастта, докато другите богове я подтиквали да скочи. Хайде, Лус, каза си сама на себе си. Това е твоят миг. Пое си дълбоко дъх и се хвана за ствола с треперещи ръце. Опита се да направи като Марипоса и се заизкачва нагоре по дървото. Миг по-късно силната ръка на майка й я хвана за рамото и я поведе към безопасната издатина. Лус издиша тежко, все още леко разтреперена, и изтръска парченцата дърво и мъх, полепнали по якето й. После вдигна глава.

Всичко, което беше чела, всички истории, които беше чувала, всички снимки, които беше виждала — нищо не можеше да улови и да предаде напълно ефекта на този свещен храм от камък и дърво, който се разкри пред очите й. Намираше се на скала, от която се виждаха като на длан, канаристите планини, извисяващи се високо в облаците, а между тях в ниското лежеше сгушена магическа долина. Гората от гигантски елови дървета, мистериозни и могъщи, се издигаше пред погледа им с внушителните си корони, с клоните, натежали от гъсти, струпани едни върху други кафяви и сиви листа.

Само че не бяха листа. Бяха хиляди, милиони, неизчислим брой пеперуди монарх с крилете си, отпуснати в затворена позиция, висящи от клоните на дърветата на купове като пчелни кошери. Беше толкова близко до някои от клоните, че можеше да се пресегне и да ги докосне, но не го направи.

Марипоса се обади с тихичък шепнещ глас:

— Есперанса ме доведе на това място, както нейната майка беше довела нея преди години. Ние вярваме, че това е храмът на богинята Шочикетцал. Легендата гласи, че тя живеела в градина високо в планините, заобиколена от чудни цветя. А какво са пеперудите, ако не цветя, които могат да летят?

Обърна се и погледна Лус много сериозно. Бавно, съзнателно и с решителност си пое дъх и изпъна рамене. Всяка слабост, всяка невъздържана емоция, която беше показала предишната нощ, я беше напуснала. Марипоса изглеждаше като създание от друг свят, напълно духовно, с красота без възраст. Като че ли за един миг се беше сляла с всички природни стихии, които ги заобикаляха. Високите й остри скули приличаха на изсечените скали на планините, косата й се спускаше по гърба със същия цвят на тъмна охра като камъните наоколо, а очите й имаха блясъка на мистериозно искрящи обсидиани. Тя беше върховната жрица на този древен и свещен храм, готова да надзърне смело във великата бездна. Когато проговори, гласът й отекна с искрена убеденост.

— Това е мястото, дълбоко в сърцето на Майката на планините, Сиера Мадре, където пеперудите монарх идват от хилядолетия, последвали зова на боговете. Това е мястото, където жените от нашето семейство идват от поколения насам, за да отдадат почитта си. Ще повикам нашата майка, Есперанса, да се присъедини към нас.

Марипоса си пое дълбоко дъх, вдигна ръце в молитвен жест и започна да пее. Дъхът на момичето секна от чистотата на гласа й. Тя пееше песен, каквато Лус никога досега не беше чувала. Въпреки че разпозна езика на индианците пурепеча, не можеше да разбере странното съчетание на гласни и съгласни. И все пак на универсалния език на музиката Лус интуитивно знаеше, че майка й пее песен за жените. Докато Марипоса стоеше на ръба на пропастта, сладкият й глас пееше за любовта, за дълга, за разбитите сърца и за отдадеността. Песента пронизваше сърцето на дъщеря й с натрапчивата си мелодия, изпълваше душата й с неизговорените желания на целия женски род. Когато Марипоса свърши, Лус вдигна ръка към лицето си и с изненада откри, че по него се стичаха сълзи.

Марипоса се извърна към нея и като част от някаква церемония взе ръката на Лус и я стисна силно в своята.

— Дъще моя, молих се да бъдеш благословена с много деца. Да имаш силата да се бориш за тях, когато се налага. Да бъдеш надарена с мъдрост, за да им даваш добри съвети. И със сърце, за да им предложиш любовта и състраданието си. И най-накрая, да бъдеш в хармония и мир със себе си, за да ги напуснеш с радост и покой в душата си, когато духовете те призоват да се присъединиш към тях.