Ян Мартел - Животът на Пи

Преди да се пресели в Пондичери, баща ми е държал голям хотел в Мадрас. Непреодолимият интерес към животните го е отвел в зоологическата градина. Естествен преход, ще кажете вие — от управител на хотел към управител на зоологическа градина. Не е точно така. В много отношения поддържането на зоологическа градина е най-големият кошмар за хотелиера. Помислете само: гостите на този хотел никога не излизат от стаите си, искат не само нощувки, но и пълен пансион, непрекъснато имат посетители, някои от които вдигат шум и нарушават реда. Трябва да изчакаш гостът да излезе на балкона, така да се каже, за да почистиш стаята, а после трябва да чакаш, докато гледката му омръзне и се прибере в стаята си, за да почистиш балкона, а и чистенето е особено трудоемко, защото гостите разхвърлят и замърсяват около себе си като алкохолици. Всеки гост е много взискателен по отношение на храната, непрекъснато се оплаква от бавното обслужване и никога, ама никога не оставя бакшиш. И, честно казано, много от тях имат сексуални отклонения, като или често потискат нагона си и от време на време изпадат в периоди на бясна разпуснатост, или се отдават на непрекъснат разврат, но и в двата случая редовно скандализират обслужващия персонал с необуздани изблици на секс и похот без всякакви задръжки. Има ли хотелиер, който би се радвал да посрещне такива гости в хотела си? За господин Сантош Пател, основател, собственик, директор, ръководител на персонал от петдесет и трима души и мой баща, зоологическата градина на Пондичери беше източник донякъде на удоволствие, но и на много главоболия.

За мен това бе раят на земята. От детските години в зоологическата градина са ми останали само скъпи спомени. Аз живеех като принц. Та кой син на махараджа разполага с такава просторна и разкошна площадка за игра? В кой дворец има такава менажерия? В моите детски години ревът на лъвовете ми служеше за будилник. Ние нямахме швейцарски часовници, но на лъвовете можеше да се разчита — те започваха да реват с цяло гърло между пет и половина и шест часа сутринта. Времето за закуска идваше с писъците на кресливите южноамерикански маймуни ревачи, свещената майна и папагалите какаду от индонезийските Молукски острови. Тръгвах за училище, следван от благосклонния поглед не само на майка ми, но и на лъскавите видри, мускулестите американски бизони и прозяващите се орангутани. Когато минавах под дърветата, поглеждах нагоре, за да се уверя, че някой паун няма да се изака на главата ми. По-сигурно беше да мина под овошките, населявани от големи колонии плодоядни прилепи: там единственото неприятно нещо в този ранен час бе нестройният хор от писъци и бърборене. На излизане понякога спирах при терариума, за да погледам пъстрите жаби, лъскави и яркозелени, жълти, тъмносини, кафяви или резедави. Случваше се някои от птиците да привлекат вниманието ми: розовото фламинго, черните лебеди или казуарите, или някои по-малки като сребристите гълъби, лъскавите скорци, дребните папагалчета с цвят на праскова, папагалите с конусовидни човки от Нанде, портокаловите дългоопашати папагали. По това време беше малко вероятно слоновете, тюлените, едрите котки или мечките да са будни, но бабуините, макаките, маймуните мангабе, гибоните, елените, тапирите, ламите, жирафите и мангустите ставаха рано. Всяка сутрин по пътя си към главния вход виждах едни и същи неща, колкото обикновени, толкова и незабравими: пирамидата от костенурки, лъскавата муцуна на мандрила, преливаща в цветовете на дъгата, величественото мълчание на жирафа, необятната жълта зинала паст на хипопотама, катеренето с човка и нокти на папагала ара по телената ограда, приветственото потракване на пеликана, сенилното похотливо изражение на камилата. И целият този разкош ми се предлагаше набързо по пътя за училище. След като свършех часовете, имах достатъчно време на разположение, за да открия какво е усещането, когато слон се рови приятелски из дрехите ти с надеждата да намери скрит орех или орангутан пощи косата ти за кърлежи — вкусен деликатес — и скимти разочаровано, защото главата ти е като празен килер. Иска ми се да опиша съвършенството, с което тюлен се гмурка във водата или дребна маймунка се прехвърля с люлеене от клон на клон, или лъв извръща глава. Но езикът се дави в морето от впечатления. Ако искаш да го усетиш, по-добре просто си го представи.

В зоологическите градини, както и в природата, най-интересното време за наблюдение е при изгрев и при залез-слънце. Тогава повечето животни се активизират. Размърдват се, излизат от леговищата и отиват при водата. Изваждат на показ премените си. Пеят песните си. Общуват помежду си и изпълняват своите ритуали. Наградата за страничния наблюдател и слушател е неоценима. Прекарал съм безброй часове в тихо изучаване на тези крайно маниерни и разнообразни проявления на живота, с който е богата нашата планета. Той е толкова пъстър, шумен, причудлив и изтънчен, че зашеметява сетивата.