Ян Мартел - Животът на Пи

Той се опитваше да научи родителите ми да плуват, но те влизаха само на плиткото, като при това описваха страховити кръгове с ръце, които, ако плуваха брус, ги караха да изглеждат така, сякаш вървят през джунгла и разтварят високата трева пред себе си, а ако плуваха кроул, сякаш тичаха надолу по склон и пазеха равновесие, за да не паднат. Рави беше също толкова незаинтересован.

Мамаджи трябваше да изчака, докато порасна, за да се сдобие с предан ученик. В деня, когато навлязох във възрастта за плуване, която — за ужас на майка ми — според Мамаджи беше седем години, той ме заведе на плажа, протегна ръце към морето и каза:

— Това е моят подарък за теб.

— И после едва не те удави — не пропускаше да отбележи майка ми.

Аз бях верен на водния си гуру. Под бдителния му поглед лягах на плажа, започвах да ритам с крака и да загребвам пясък, като обръщах глава при всяко поемане на въздух. Вероятно съм изглеждал като дете, което постепенно в забавен каданс избухва в гняв. Във водата, докато Мамаджи ме държеше на повърхността, аз старателно се мъчех да плувам. Беше много по-трудно, отколкото на пясъка. Но Мамаджи бе търпелив и ме окуражаваше.

Когато реши, че съм напреднал достатъчно, ние обърнахме гръб на смеховете и крясъците, на тичането и плискането, на синьо-зелените вълни и пяната край брега и се запътихме към професионално правоъгълния и гладък (с вход срещу заплащане) плувен басейн на ашрама.

Като дете ходех там с него три пъти седмично, в понеделник, сряда и петък — сутрешен ритуал, неизменен и равномерен като часовник, като махове на добър кроул. Запазил съм живи спомени за този внушителен старец, който се съблича до мен и тялото му бавно се показва от дрехите, грижливо сгъвани, като накрая плаща дан на приличието, обръща се и нахлузва вносен атлетичен бански костюм. Изправя се и вече е готов. Ритуалът се отличаваше с епична простота. Обучението по плуване, което с времето се превърна в тренировка, беше изтощително, но изпитвах огромно удоволствие от това да плувам с все по-голяма лекота и бързина, отново и отново, практически до състояние на хипноза, докато водата от разтопено олово се превърне в лека течност.

С виновна наслада — сам — се върнах в морето, подмамен от мощните вълни, които се разбиваха в брега и се протягаха към мен на смирени бразди, като нежно ласо, което улавя покорното индийско момче.

На един рожден ден на Мамаджи моят подарък — мисля, че бях около тринайсетгодишен — бяха две дължини приличен бътерфлай. Когато свърших, бях така изтощен, че едва събрах сили да му махна.

Освен заниманията с плуване имаше много разговори на тази тема. Баща ми ги обичаше. Колкото повече се съпротивляваше на същинското плуване, толкова повече се увличаше по приказките за него. Теорията на плуването беше темата му на разговор в извънработно време, докато разговорите по работа бяха свързани със зоологическата градина. Водата без хипопотам вътре му се струваше далеч по-покорна от тази с хипопотам.

Мамаджи е учил две години в Париж благодарение на колониалната администрация. Там си е поживял. Било е в началото на 30-те години, когато французите все още са се опитвали да направят Пондичери също толкова галски, колкото британците са се опитвали да направят останалата Индия британска. Не помня какво точно е учил Мамаджи. Нещо свързано с търговия, мисля. Той беше голям разказвач, но не си и помисляйте, че ми е говорил за учението си или за Айфеловата кула, или за Лувъра и кафенетата на „Шанз-Елизе“. Всичките му истории бяха свързани с плувни басейни и състезания по плуване. Например с „Писин Делини“ 3 3 Piscine (фр.) — басейн. — Бел.прев. , най-стария басейн в града, построен още през 1796 година, подобен на тромав открит шлеп, пуснал котва в Ке д’Орсе. Там са се провели плувните състезания от Олимпиадата през 1900 година. Но Международната федерация по плуване не е признала резултатите от състезанията, защото басейнът е дълъг шест метра. Водата в него идва направо от Сена, без да се филтрира и да се подгрява.

— Беше студен и мръсен — казваше Мамаджи. — Водата минаваше през цял Париж и вонеше. А след хората в басейна ставаше направо отвратителна.

Със заговорнически шепот и скандални подробности за подсилване на ефекта от разказа си той ми обясняваше, че французите имат много ниски стандарти за лична хигиена.

— „Делини“ беше отвратителен. „Бен Роял“, друго мръсно езеро на Сена, беше още по-зле. В „Делини“ поне не изхвърляха умрялата риба.