Ян Мартел: Животът на Пи

Трипръстият ленивец не е добре осведомен за околния свят. По скала от 2 до 10, където 2 изразява необичайна невъзприемчивост, а 10 — крайно остри възприятия, Бийб (1926) определя сетива като вкус, осезание, зрение и слух на ленивеца с оценка 2, а обонянието му оценява на 3. Ако в природата срещнете заспал трипръст ленивец, ще го събудите, като го смушкате два-три пъти, и тогава той ще се огледа сънено във всяка друга посока, освен във вашата. Защо изобщо му е необходимо да се оглежда е спорен въпрос, тъй като ленивецът вижда всичко в мъгла. Колкото до слуха му, той е не толкова глух, колкото незаинтересован от звуците. Бийб отбелязва, че стрелбата с оръжие в близост до спящи или хранещи се ленивци предизвиква слаба реакция. И малко по-доброто обоняние на ленивеца не бива да се преувеличава. Казват, че е способен да подушва и така да избягва прогнили клони, но Бълок (1968) съобщава, че ленивците „често“ падат на земята в резултат на пълзене по прогнили клони.

Как изобщо оцелява? — може би ще попитате вие.

Именно благодарение на това, че е толкова бавен. Сънливостта и ленивостта го предпазват от нараняване, от погледите на ягуари, оцелоти, грабливи птици и анаконди. В козината на ленивеца виреят водорасли, които са кафяви през сухия сезон и зелени през влажния; благодарение на това животното се слива с околния мъх и листа и прилича на гнездо на бели мравки или хралупа на катерици, или просто на част от дървото.

Трипръстите ленивци водят мирен вегетариански живот в съвършена хармония с околната среда. „На устните му винаги се мъдри добродушна усмивка“ — отбелязва Тирлер (1966). Виждал съм тази усмивка със собствените си очи. Не съм от хората, които приписват човешки черти и чувства на животните, но през този месец в Бразилия, докато наблюдавах спящи ленивци, често ми се струваше, че се намирам в компанията на йоги, застанали на главите си и потънали в медитация, или на отшелници, потънали в молитва, мъдри същества, чийто напрегнат духовен живот е непостижим за моите научни изследвания.

Понякога смесвах специалностите. Някои от състудентите ми по религия — объркани агностици, които не знаят кой път води нагоре, които са попаднали в плен на разума — тази разменна монета на глупеца пред умния — ми напомняха за трипръстия ленивец; а трипръстият ленивец, този прекрасен пример за чудото на живота, ми напомняше за Бога.

Никога не съм имал проблеми с колегите си зоолози. Зоолозите са дружелюбно, атеистично, трудолюбиво племе, което пие бира; когато не се занимават с наука, съзнанието им е съсредоточено върху секса, шаха и бейзбола.

Аз бях много добър студент, ако е уместно да говоря така за себе си. Бях сред първите по успех в колежа „Сейнт Майкълс“ четири години подред. Получил съм всяка възможна награда на факултета по зоология. Ако не съм получил нито една от факултета по теория и история на религията, то е просто защото в този факултет няма студентски награди (наградите за религиозното учение не са дело на смъртните, както всички знаем). Можех да получа Академичния медал на генерал-губернатора, най-високото отличие за студент на Университета в Торонто, с което малко видни канадци са били удостоени, ако не беше едно едро румено момче с врат, дебел колкото дънер на дърво, и непоносимо весел нрав.

Все още изпитвам огорчение от тази обида. Когато човек е страдал много в живота, всяка допълнителна болка е същевременно непоносима и нищожна. Животът ми е като мементо мори от европейското изобразително изкуство: до мен винаги стои череп със зловеща усмивка, който ми напомня за безумието на човешката амбиция. Присмивам се на този череп. Гледам го и му казвам: „Сбъркал си адреса. Може да не вярваш в живота, но аз пък не вярвам в смъртта. Разкарай се!“ Черепът се подсмихва и се приближава още повече към мен, но това не ме учудва. Причината, поради която смъртта дебне така отблизо живота, не е биологическата необходимост, а завистта. Животът е така прекрасен, че смъртта се е влюбила в него с ревнива, обсебваща любов, която гледа да докопа каквото може. Но животът леко се измъква от забравата, като губи само едно-две незначителни неща, и мракът е само мимолетна сянка от облак. Руменото момче получи и одобрението на комисията за стипендии „Роудс“. Харесвам го и се надявам времето в Оксфорд да му донесе много интересни преживявания. Ако Лакшми, богинята на благополучието, един ден прояви снизхождение към мен, Оксфорд е на пето място в списъка с градовете, които бих искал да видя, преди да умра, след Мека, Варанаси, Йерусалим и Париж.