Ян Мартел - Животът на Пи

— Едната се казва „Розово градче“. Намира се точно до розовата градина.

— Точно така. А другата?

— Не помня.

— Табелата е свалена. Някога другата спирка се казваше „Зоокът“. Преди време в ботаническата градина на Пондичери имаше животни.

Той продължи да разказва. Аз си водех бележки, като записвах отделните елементи в историята.

— Трябва да говорите с него — каза възрастният мъж за главния герой. — Познавах го много, много добре. Сега е вече голям. Трябва да го разпитате за всичко, което ви интересува.

По-късно в Торонто прегледах деветте колони с фамилни имена „Пател“ в телефонния указател и го намерих — главния герой на историята. Докато набирах номера, сърцето ми туптеше неудържимо. В гласа, който ми отговори, долових индийски акцент, лек, но ясно различим, като следи от аромат на тамян във въздуха.

— Това беше много отдавна — каза ми той.

И въпреки това прие да се срещнем. Срещахме се много пъти. Показа ми дневника си, в който е записвал събитията. Даде ми да прегледам пожълтелите изрезки от вестници, направили го за кратко почти известен. Разказа ми историята си. През цялото време аз си водех бележки. Близо година по-късно с големи затруднения получих запис и доклад от японското министерство на транспорта. Едва след като чух записа, се съгласих с господин Адирубасами, че това наистина е история, която може да те накара да повярваш в Бога.

Стори ми се естествено да предам историята на господин Пател от първо лице единствено число — с неговия глас и през неговите очи. Но всички неточности и грешки са мои.

Има няколко души, на които искам да благодаря. Съвсем очевидно съм задължен на господин Пател, благодарността ми към него е необятна като Тихия океан. Надявам се моят вариант на историята му да не го разочарова. За началото на историята трябва да благодаря на господин Адирубасами. За помощта при завършването й съм благодарен на трима чиновници за образцовия им професионализъм: на г-н Казуко Ода, по-късно започнал работа към японското посолство в Отава, на г-н Хироши Уатанабе от компанията за превоз „Ойка“ и особено на г-н Томохиро Окамото от японското министерство на транспорта, понастоящем пенсионер. Колкото до живата искра, много съм задължен на г-н Моасир Скляр. На последно място бих искал да изразя най-искрената си благодарност на тази велика институция, Канадският съвет по изкуствата, без чиято финансова подкрепа не бих могъл да преразкажа тази история, която няма нищо общо с Португалия през 1939 година. Ако ние, гражданите, не подкрепяме своите хора на изкуството, тогава принасяме в жертва въображението си на олтара на жестоката действителност и в резултат на това не вярваме в нищо и имаме безсмислени мечти.

Страданието ме направи мрачен и унил.

Академичната подготовка и усърдната, съзнателна религиозна практика бавно ме върнаха към живота. Бях останал верен на, както някои биха казали, странните си религиозни практики. След една година гимназия аз постъпих в Университета в Торонто и завърших две специалности със степен бакалавър. Специалностите ми бяха религия и зоология. Тезата ми в четвърти курс по религия бе посветена на някои аспекти от космогоничната теория на Исаак Лурия, великия кабалист от Цфат, живял през XVI век. Тезата ми по зоология беше функционален анализ на щитовидната жлеза на трипръстия ленивец. Избрах ленивеца, защото поведението му — спокойно, кротко и интровертно — по някакъв начин ми помогна да събера парченцата от разбитата си същност.

Има двупръсти и трипръсти ленивци в зависимост от предните лапи на животните, тъй като всички ленивци имат по три пръста на задните си лапи. Едно лято получих щастливата възможност да изучавам трипръсти ленивци в естествената им среда сред екваториалните джунгли на Бразилия. Те са изключително интересни създания. Единственият им истински навик е мързелът. Ленивецът спи или почива средно двайсет и четири часа в денонощието. Нашата група изучаваше навиците за сън на пет диви трипръсти ленивеца; в късния следобед, след като заспиваха, ние поставяхме на главите им яркочервени пластмасови чинийки, пълни с вода. Късно сутринта на следващия ден водата в линийките гъмжеше от насекоми. Ленивецът е най-активен при залез-слънце, като тук използвам думата „активен“ в най-бездейния й смисъл. Той се движи по клона на дървото в характерната си поза с главата надолу със скорост приблизително 400 метра в час. На земята ленивецът се изкатерва по съседното дърво, като изкачва по 250 метра в час, когато е мотивиран, което е 440 пъти по-бавно от мотивиран леопард. При липса на мотивация той изминава четири-пет метра в час.