Ян Мартел - Животът на Пи

Но има още нещо. Ще бъда напълно откровен с вас. Ще ви разкрия една тайна: донякъде аз се радвах, че Ричард Паркър е с мен. В известна степен ми се искаше Ричард Паркър изобщо да не умира, защото ако това се случеше, аз щях да остана сам с отчаянието си — далеч по-опасен спътник от тигъра. Ако все още имах воля за живот, то бе благодарение на Ричард Паркър. Той не ме оставяше да мисля за семейството си и за трагичното си положение. Караше ме да се боря за живота си. Мразех го за това и в същото време му бях благодарен. Още съм му благодарен. Това е самата истина: без Ричард Паркър днес аз нямаше да бъда жив, за да ви разкажа историята си.

Огледах хоризонта. Нима това не беше съвършената циркова арена, неизбежно кръгла, без нито едно ъгълче, в което да се скрие? Погледнах морето. Нима водите не представляваха идеален източник на заплахи, които да го карат да се подчинява? Погледът ми падна върху свирката, която висеше на една от спасителните жилетки. Нима тя не можеше да замени камшик, който да го принуди да върви в кръг? Какво ми липсваше за дресирането на Ричард Паркър? Време? Можеха да минат седмици, преди някой кораб да ме забележи. Разполагах с всичкото време на света. Решителност? Нищо не може да ви направи по-решителни така, както крайната нужда. Познания? Та нали бях син на директор на зоологическа градина! Награда? Има ли по-голяма награда от живота? По-страшно наказание от смъртта? Погледнах Ричард Паркър. Паниката ме беше напуснала. Бях овладял страха. На дневен ред беше оцеляването.

Нека роговете засвирят. Нека барабаните забият. Представлението започва. Аз станах на крака. Ричард Паркър забеляза. Не беше лесно да запазя равновесие. Поех дълбоко дъх и се провикнах:

— Дами и господа, момчета и момичета, заемете местата си! Побързайте, побързайте! Нали не искате да закъснеете? Седнете удобно, отворете очи, разтворете сърцата си и се пригответе за чудеса. Пред вас за забавление и развлечение, за поука и назидание ще се разиграе представлението, което сте чакали цял живот, Най-Великото Представление На Света! Готови ли сте за чудото? Да? Добре тогава. Те са невероятно послушни. Виждали сте ги в студените, заснежени гори. Виждали сте ги в гъстите, влажни тропически джунгли. Виждали сте ги в голите полусухи, полупустинни области. Виждали сте ги в блатата сред мангрови дървета. Наистина те се вписват във всяка обстановка. Но никога не сте ги виждали на място, подобно на това. Дами и господа, момчета и момичета, без повече думи, за мен е удоволствие и чест да ви представя Плаващия Индо-Канадски Транстихоокеански Цирк На Пи Пате-Е-Е-Л! Ту-Ту-Ту-У-У! Ту-Ту-Ту-У-У!

Със сигурност взех ума на Ричард Паркър. При първото надуване на свирката той се сви и изръмжа. Ха! Да го видя сега как ще скочи във водата! Само да посмее!

— Ту-Ту-Ту-У-У! Ту-Ту-Ту-У-У! Ту-У-У!

Той изрева и драсна с нокти във въздуха. Но не се хвърли във водата. Може би не се страхуваше от морето, когато изнемогваше от глад и жажда, но сега изпитваше страх, от който аз можех да се възползвам.

— Ту-Ту-Ту-У-У! Ту-Ту-Ту-У-У! Ту-Ту-У-У!

Ричард Паркър отстъпи назад и легна на дъното на лодката. Първият тренировъчен сеанс завърши. Това беше изключителен успех. Аз престанах да надувам свирката и тежко се отпуснах върху сала задъхан и изтощен.

И така възникна следният

План номер седем: да го оставя жив.

Извадих наръчника за оцеляване. Страниците му бяха все още мокри. Внимателно ги разгърнах. Наръчникът беше написан от офицер от Британския кралски флот. Съдържаше множество практични съвети за това как да оцелеете в морето след корабокрушение. Сред тях имаше следните наставления:

• Винаги четете внимателно инструкциите.

• Не пийте урина. Нито морска вода. Нито птича кръв.

• Не яжте медузи. Нито риби с бодли. Нито такива, които имат уста като папагалски човки или които се надуват като балони.

• Притискането на очите на рибата я парализира.

• Със здраво тяло се печели битка. Ако някой от корабокрушенците е ранен, добронамереното, но неправилно лечение е вредно. Невежеството е най-лошият лекар, докато почивката и сънят са най-добрите медицински сестри.

• Ставайте да се разтъпчете поне по пет минута на всеки час.

• Избягвайте ненужните физически натоварвания. Празният ум обаче води до отчаяние, затова умът трябва постоянно да търси леки занимания. Игрите на карти, на въпроси и отговори и „опиши какво виждаш“ са превъзходни прости форми на забавление. Пеенето е друг сигурен начин за повдигане на духа. Особено препоръчително е навиването на прежда.