Ян Мартел - Животът на Пи

Бях скован, измъчен от болка и умора, смътно благодарен за това, че съм още жив. В главата ми се въртяха думите „план номер шест, план номер шест, план номер шест“, повтаряха се като мантра и ме успокояваха донякъде, макар че колкото и да се напрягах, не можех да си спомня в какво точно се състоеше план номер шест. Постепенно топлината започна да достига до костите ми. Затворих контейнера за дъждовна вода. Загърнах се в одеялото и се свих на кълбо така, че нито една част от мен да не се докосва до водата. Потънах в сън. Не знам колко дълго съм спал. Когато се събудих, наближаваше обед и беше горещо. Одеялото бе почти изсъхнало. Бях спал дълбоко, макар и кратко. Подпрях се на лакът.

От всички страни ме ограждаше равен, гладък безкрай, безгранична панорама в синьо. Нямаше нищо, на което да се спре погледът ми. Тази шир ме порази като неочакван удар в корема. Отпуснах глава зашеметен. Салът ми беше смехотворна играчка. Малко пръчки и корк, привързани с парчета въже. Водата се процеждаше през всяка пролука. От дълбините отдолу и птица би се главозамаяла. Погледнах към лодката. Приличаше на орехова черупка. Крепеше се на повърхността на водата, както пръсти на ръба на скала. Беше само въпрос на време гравитацията да я завлече надолу.

Моят брат по съдба се показа. Опря се на планшира и погледна към мен. Внезапната поява на тигър е стряскаща във всяка обстановка, но тук това важеше още повече. Поразителният контраст между яркооранжевата му раирана козина и невъзмутимото бяло на корпуса на лодката беше невероятно красив. Изтощените ми сетива се изостриха до крайност. Колкото и просторен да бе Тихият океан, който ни заобикаляше, изведнъж разстоянието между нас ми се стори нищожно, без никаква преграда от решетки или стена.

„План номер шест, план номер шест, план номер шест“ — припряно нашепваше вътрешният ми глас. Но в какво се състоеше план номер шест? О, да. Убиване с глад и жажда. Стратегическо изчакване. Бездействие. Да оставя нещата да се случат сами. Безмилостните закони на природата. Неумолимият ход на времето и изчерпването на ресурсите. Това беше план номер шест.

В съзнанието ми като гневен вик отекна една мисъл: Глупак, идиот! Празноглавец! Безмозъчен бабуин! План номер шест е най-лошият възможен план! Сега Ричард Паркър се страхува от морето. За него то означава смърт. Но когато обезумее от жажда и глад, той ще надвие страха си и ще направи всичко, за да задоволи потребностите си. Ще преодолее това разстояние. Ще плува колкото е необходимо, само и само да настигне сала и плячката върху него. А колкото до жаждата, забрави ли, че тигрите в Сандарбан пият солена вода? Наистина ли мислиш, че организма ти ще издържи по-дълго от неговите бъбреци? Казвам ти, опиташ ли се да го умориш от глад и жажда, ще загубиш войната! Ще умреш! „Ясно Ли Ти Е?“

Трябва да кажа няколко думи за страха. Това е единственият истински враг на живота. Само страхът може да надвие живота. Той е хитър, коварен противник — о, колко добре знам това! Няма никаква почтеност, не зачита закони и условности, няма милост. Търси най-слабото ви място и го намира със завидна лекота. Винаги тръгва от съзнанието. В един момент се чувствате спокойни, самоуверени, щастливи. В следващия страхът, маскиран като ненатрапчиво съмнение, се промъква в съзнанието ви като крадец. Съмнението се сблъсква с недоверието и последното се мъчи да го пропъди. Но недоверието е слабо въоръжен пехотинец. Съмнението го отстранява без проблем. Започвате да се тревожите. На помощ идва здравият разум. Ставате по-уверени. Здравият разум е отлично екипиран и въоръжен по последната дума на техниката. Но за голямо ваше учудване въпреки превъзходната си тактика и поредица от безспорни победи той е повален. Чувствате се слаби, разколебани. Тревогата ви придобива страховити размери.

След това страхът се залавя изцяло с тялото ви, което вече усеща, че става нещо нередно. Дъхът ви започва да пърха като птица, червата ви се гърчат като змии. Езикът ви се сковава, докато зъбите тракат неистово. Ушите заглъхват. Мускулите започват да треперят, сякаш ги е нападнала малария, а коленете се огъват като в странен танц. Сърцето се стяга неимоверно, а сфинктерът се отпуска твърде много. Така е и с цялото ви тяло. Всяка частица от вас излиза от строя по свой начин. Само очите продължават да работят. Те остават да гледат втренчено в страха.

Трескаво вземате прибързани решения. Пропъждате последните си съюзници: надеждата и вярата. Тогава побеждавате сам себе си. Страхът, който не е нищо повече от внушение, се наслаждава на триумфа си над вас.