Ян Мартел - Животът на Пи

Но при първия подробен оглед на лодката аз не забелязах детайла, който ми беше необходим. Повърхността на кърмата и страничните пейки образуваха равна, непрекъсната повърхност, както и стените на баластните резервоари. Подът беше поставен направо върху корпуса, под него нямаше свободно пространство. Нямаше съмнение: никъде не се виждаше нито шкафче, нито сандък, нито какъвто и да било контейнер. Само равни, гладки оранжеви повърхнини.

Високото ми мнение за капитаните и корабните снабдители се разколеба. Надеждите ми за оцеляване рухнаха. Жаждата остана.

Ами ако провизиите бяха на носа, под брезента? Аз се завъртях и запълзях обратно. Чувствах се пресъхнал като гущер. Натиснах брезента. Беше здраво опънат. Ако повдигнех края му, щях да се добера до всичко, складирано отдолу. Но това означаваше да направя пролука в бърлогата на Ричард Паркър.

Нямаше място за колебание. Жаждата ме подтикваше да действам. Аз внимателно издърпах греблото изпод брезента. Сложих спасителния пояс на кръста си. Поставих греблото напречно на носа. Наведох се над планшира и с палци откачих въжето, което придържаше брезента, от една от куките на корпуса. Доста се измъчих. Но след като успях с първата кука, с втората и третата бе по-лесно. Същото направих и от другата страна на носа. Брезентът провисна под лактите ми. Аз лежах върху него по очи, краката ми сочеха към кърмата.

Отметнах го малко. Усилията ми тутакси бяха възнаградени. Носът беше като кърмата: имаше пейка в края. А отгоре, само на няколко сантиметра от върха на носа, като диамант блестеше закопчалка. Забелязах очертанията на капак. Сърцето ми се разтуптя. Отметнах още малко брезента. Надникнах отдолу. Капакът имаше формата на триъгълник със заоблени върхове, деветдесет сантиметра широк и шестдесет сантиметра в дълбочина. В този момент забелязах оранжева маса. Бързо вдигнах глава. Но оранжевото нещо не се движеше и изглеждаше някак странно. Надникнах отново. Не беше тигър. Беше спасителна жилетка. В дъното на бърлогата на Ричард Паркър имаше няколко спасителни жилетки.

По тялото ми полазиха тръпки. Между спасителните жилетки откъслечно, като между листа, за пръв път пряко, недвусмислено, с ясно съзнание забелязах Ричард Паркър. Виждаха се само хълбоците и част от гърба му. Жълтеникави, раирани, направо огромни. Легнал по корем, той гледаше към кърмата. Беше неподвижен, с изключение на равномерното повдигане на ребрата отстрани. Примигнах — не можех да повярвам, че е толкова близо. Беше на около шестдесет сантиметра под мен. Ако протегнех ръка, можех да докосна задницата му. И между нас нямаше нищо, освен тънък брезент — преграда, която лесно можеше да се заобиколи.

Бог да ми е на помощ! Никоя молитва не е била по-страстна и същевременно по-безшумна. Аз лежах абсолютно неподвижен.

Трябваше да намеря вода. Пъхнах ръка отдолу и предпазливо освободих закопчалката. Повдигнах капака. Под него се откри шкафче.

Преди малко ви споменах за това как дреболиите могат да се окажат спасителни. Ето една такава: капакът бе закрепен с панти на около два сантиметра от ръба на пейката, а това означаваше, че при отварянето си той се превръщаше в бариера, която преграждаше тридесетсантиметровото разстояние между брезента и пейката, през което Ричард Паркър можеше да се добере до мен, след като избута настрана спасителните жилетки. Отворих капака, докато опря в поставеното напреки гребло и ръба на брезента. Стъпих на върха на носа с лице към лодката и сложих единия си крак на ръба на отвореното шкафче, а другия на капака. Ако Ричард Паркър ме нападнеше отдолу, щеше да блъсне капака. Този тласък щеше да ме предупреди за опасността и същевременно да ме събори във водата със спасителния пояс на кръста. Ако той минеше от другата страна, като се изкатереше на брезента откъм кърмата, аз щях да го забележа навреме и пак да скоча във водата. Огледах около спасителната лодка. Не видях перки на акули.

Погледнах надолу между краката си. Стори ми се, че ще припадна от радост. В отвореното шкафче блестяха лъскави нови-новенички неща. О, какво удоволствие изпитах при вида на предметите, произведени, изработени, сътворени от човешка ръка! Този миг на материалистично откровение ме изпълни с неизразима наслада — опияняваща смесица от надежда, изненада, стъписване, вълнение, благодарност, всичко слято в едно, — несравнима с нито една Коледа, рожден ден, сватба, Дивали или други събития в живота ми, свързани с раздаването на подаръци. Наистина бях пиян от щастие.