Ян Мартел - Животът на Пи

Портокалка можеше да бъде едно от тези изоставени животни. Вместо това тя попадна в зоологическата градина на Пондичери. През целия си живот беше внимателна и неагресивна. Имам спомени от детството си за безкрайните й ръце, които ме обгръщаха, за пръстите, дълги колкото дланта ми, които пощеха косата ми. Тя беше млада женска, която проявяваше майчинския си инстинкт. Когато порасна до зряло диво животно, аз я наблюдавах отдалеч. Мислех си, че я познавам достатъчно добре, за да предвидя всяко нейно действие. Мислех, че познавам не само навиците, но и възможностите й. Тази проява на свирепост, на дива смелост ми даде да разбера, че съм грешил. За целия си живот бях опознал само част от нея.

Тя фрасна хиената по главата. И какъв удар само! Главата на хищника се удари в пейката и произведе такъв силен звук, че аз очаквах или пейката, или челюстта му да са счупени. Само след миг хиената отново беше на крака и цялата и козина бе настръхнала колкото космите на главата ми, но сега враждебността й не беше толкова настървена. Тя се отдръпна. Аз бях във възторг. Смелата защита на Портокалка изпълни сърцето ми с победоносно чувство.

То не трая дълго.

Възрастен женски орангутан не може да победи възрастна мъжка петниста хиена. Такава е чистата емпирична истина. Това трябва да е ясно на зоолозите. Ако Портокалка беше мъжки орангутан, ако бе израсла до размерите, които имаше във въображението ми, може би щеше да бъде различно. Но макар да беше едра и охранена в резултат на удобния живот в зоологическата градина, тя не тежеше и петдесет килограма. На размери женските орангутани са наполовина по-малки от мъжките. А и не ставаше въпрос само за тегло и груба сила. Портокалка далеч не беше беззащитна. Всичко се свежда до нагласа и опит. Откъде едно плодоядно животно ще се научи да убива? Откъде ще знае как да хапе, колко силно, колко продължително? Орангутанът може да е по-висок, може да има силни и ловки ръце и дълги кучешки зъби, но щом не знае как да ги използва като оръжие, те не могат да му бъдат от полза. Хиената, която има само силни челюсти, ще надвие маймуната, защото знае какво иска и как да го постигне.

Хищникът се върна. Скочи на пейката и хвана Портокалка за китката, преди тя да е нанесла удар. Портокалка фрасна хиената по главата с другата си ръка, но това само накара нападателя да изръмжи свирепо. Маймуната понечи да захапе, но хиената беше по-бърза. За съжаление, движенията на Портокалка не бяха достатъчно точни и прецизни. Страхът й пречеше. Хиената пусна китката и ловко се насочи към врата й.

Вцепенен от мъка и ужас, аз гледах как Портокалка удря безпомощно хищника по главата и скубе козината му, докато здравите челюсти стискаха врата й. Накрая ми заприлича на нас: очите й и сподавените й стонове изразяваха човешки страх. Тя направи опит да се качи върху брезента. Хиената свирепо я разтърси. Маймуната падна от пейката на дъното на лодката и хищникът заедно с нея. Чувах звуци, но вече не виждах нищо.

Аз бях следващият. Това поне ми беше ясно. Изправих се с известно усилие. Едва виждах от сълзите в очите си. Вече не плачех за семейството си или заради наближаващата смърт. Бях вцепенен до безчувствие и не можех да мисля за тези неща. Аз плачех, защото бях крайно уморен и имах нужда от незабавна почивка.

Направих няколко крачки към ръба на брезента. Макар да беше здраво опънат по краищата на лодката, в средата бе леко провиснал, затова моите три-четири крачки бяха мъчителни, несигурни. При това лодката постоянно се люлееше. В състоянието, в което се намирах, сякаш бях предприел истинско пътешествие. Когато стъпих на средната напречна пейка, твърдостта й ми подейства ободряващо, като че ли бях стъпил на сушата. Стъпих с два крака на пейката и изпитах наслада от своята стабилност. Чувствах се замаян, но тъй като последният миг от живота ми наближаваше, това замайване само подсили усещането ми за страховитото величие на момента. Вдигнах ръце на нивото на гърдите — единственото ми оръжие срещу хиената. Тя ме погледна. Устата й беше кървавочервена. Портокалка лежеше до нея, редом с умрялата зебра. Ръцете й бяха разперени, а късите й крака — събрани и леко отпуснати на една страна. Приличаше на маймунски Христос на Кръста. С изключение на главата. Главата й липсваше. Раната на врата още кървеше. Гледката беше ужасяваща за очите и убийствена за духа. Точно преди да се нахвърля върху хиената, за да събера сили за последната битка, аз погледнах надолу.