Ян Мартел - Животът на Пи

Ето и историята за Вишну, въплътен в джуджето Вамана. Той иска от царя демон Бали парче земя, голямо колкото три свои крачки. Бали се изсмива на жалкия дребосък и на скромната му молба. Приема да я изпълни. Вишну тутакси разкрива истинския си космически облик. С една крачка обхваща земята, с втора небесата, а с третата изритва Бали в долния свят.

Дори Рама — най-човешкото въплъщение, почти забравило за божествената си същност, докато се бори да получи обратно жена си Сита от Равана, злия владетел на Ланка — не се оставя да бъде унизен. Никакъв кръст не би го удържал. Когато ножът опира до кокала, той изпълва немощното си човешко тяло със сила, която никой човек, дори ако е въоръжен до зъби, не би могъл да надвие.

Такъв трябва да бъде Бог. Бляскав и могъщ, и силен. Който може да освободи, да спаси й да надвие злото.

От друга страна, този Син изпитва глад, страда от жажда, уморява се, тъгува, тревожи се, измъчват го и го тормозят, последователите не го разбират, а враговете не го уважават — що за бог е това? Прекалено човекоподобен е — ето какъв е проблемът. Да, прави чудеса, предимно от медицинско естество, понякога задоволява гладни стомаси, в най-добрия случай укротява буря и за кратко върви по вода. Ако това е чудо, то е скромно, от мащаба на триковете с карти. Всеки индуистки бог би се справил сто пъти по-добре. Този Син прекарва повечето си време в разказване на истории, в празни приказки. Ходи по земята — бог пешеходец, — при това в най-голямата жега, като обикновен човек, сандалите му допират камъните по пътя, а когато реши да използва превозно средство, избира най-просто магаре. Този Син умира за три часа със стенания, пъшкане и жалби. Що за бог е това? Какво вдъхновяващо има в него?

Любов, каза ми отец Мартин.

И на всичкото отгоре се появява един-единствен път, преди много години, някъде далеч! Сред недотам известно племе в затънтен край на Западна Азия, в пределите на отдавна изчезнала империя! И умира, преди на главата му да се е появил и един бял косъм? Без да остави потомство — само откъслечни, непоследователни свидетелства — и цялото му дело е забулено в тайнственост. Я почакайте! Това не е обикновен случай на сценична треска. Този Брахман е егоист. Този Брахман не е нито щедър, нито честен. Този Брахман практически не демонстрира същността си. Ако има само един син, това означава, че се отнася с жените, както Кришна с доярките, нали? Каква може да е причината за подобно божествено скъперничество?

Любов, повтори отец Мартин.

Предпочитам моя Кришна, много благодаря. Неговата божествена природа ми допада повече. Не ми трябва вашият изтормозен, приказлив Син.

Ето как се срещнах с този чудат раби отпреди хиляди години: с недоверие и досада.

Три дни подред пих чай с отец Мартин. Всеки път, когато чашата се удареше в чинийката, когато лъжичката издрънчеше при допира си с порцелана, аз задавах въпрос.

Отговорът бе винаги един и същ.

Той ме безпокоеше, този Син. С всеки изминал ден изпитвах все по-силно възмущение от Него, намирах все повече недостатъци.

Той е капризен ! Една сутрин във Витания Бог е гладен, иска да закуси. Наближава смокиново дърво. Сега не е сезонът на смокините, затова на дървото няма плодове. Бог се дразни. Синът промърморва: „Дано никога не родиш плодове“, и тутакси дървото изсъхва. Така казва Матей, подкрепен от Марк.

Питам ви, дървото ли е виновно, че не е дошъл сезонът на смокините? Какво е това отношение към едно невинно смокиново дърво — да пожелаеш тутакси да изсъхне?

Той не ми излизаше от главата. Така е до ден-днешен. В продължение на три дни мислих за Него. Колкото повече ме смущаваше, толкова по-трудно ми беше да го забравя. И колкото повече научавах, толкова по-малко ми се искаше да изоставя мислите за Него.

В последния ден, няколко часа преди да отпътуваме от му нар, бързо изкачих хълма отляво. Сега тази случка ме поразява с типично християнския си характер. Християнството е припряна религия. Спомнете си за света, създаден за седем дни. Дори на символично ниво това е сътворение набързо. За човек, роден в религия, където битката за една душа може да трае с векове с участието на много поколения, които си предават бойната сопа, бързото разрешение на християнството оказва зашеметяващо въздействие. Ако индуизмът тече спокойно като Ганг, християнството се суети като уличното движение в Торонто в пиковите часове. Тази религия се стрелка като лястовица, хвърчи като кола на „Бърза помощ“. Върти се като монета от десет цента, изразява се на мига. За секунда си изгубен и спасен. Християнството се простира далеч назад във вековете, но дълбоко в себе си съществува само в едно време: сега.