Ян Мартел - Животът на Пи

— Чух, че имаш нов прякор — каза.

Аз не отговорих. Защото каквато и подигравка да предстоеше, тя беше неизбежна. Не можех да направя нищо, за да я предотвратя.

— Не знаех, че си падаш толкова по бледожълтия тен. Бледожълт? Огледах се наоколо. Никой не биваше да чуе какво казва брат ми, особено лакеите му.

— Рави, какво имаш предвид? — прошепнах аз.

— Няма проблем, братле. Все е по-добре от „Писоар“. Дори ако хората те мислят за кълвач по математика.

И отмина с небрежна походка, като малко преди да се отдалечи, каза:

— Изглеждаш ми малко червен в лицето.

Но отношението му към мен остана миролюбиво.

Ето как в тази гръцка буква, която прилича на колиба с провиснал ламаринен покрив, в това неуловимо ирационално число, с чиято помощ учените се опитват да проумеят Вселената, аз намерих убежище.

Той е отличен готвач. В непоносимо топлата му къща винаги ухае на нещо вкусно. Шкафчето с подправки прилича на аптека. Когато отвори хладилника и бюфета, там има много имена на марки, неизвестни за мен, всъщност дори не мога да определя на какъв език са написани. Сякаш се намираме в Индия. Но той се справя еднакво добре и със западната кухня. Приготвя най-пикантните и същевременно леки макарони със сирене, които съм опитвал. А на вегетарианските му такос би завидяло цяло Мексико.

Забелязвам още нещо: шкафовете му са задръстени от храна. На всяка врата, на всяка полица стоят планини от грижливо подредени кутии и пакети. Хранителни запаси, с които може да се издържи блокадата на Ленинград.

За свой късмет имах няколко добри учители в юношеските си години — мъже и жени, които проникнаха в тъмното ми съзнание и драснаха вътре по клечка кибрит. Един от тях беше господин Сатиш Кумар, учителят ми по биология в „Пьоти Семинер“ и активен комунист, който все се надяваше един ден жителите на Тамил Наду да престанат да избират филмови звезди и да последват примера на щата Керала 6 6 Щатът Керала е известен с това, че там неколкократно са избирани комунистически правителства. — Бел.прев. . Външният му вид беше много характерен. Главата му бе плешива и заострена в горната си част и същевременно той имаше най-внушителните челюсти, които някога бях виждал, тесните му рамене изглеждаха хилави в сравнение с масивното шкембе, което приличаше на планински връх, само че този планински връх стърчеше колебливо в разреден въздух, свършваше рязко и изчезваше хоризонтално в панталоните му. За мен беше загадка как тънките като клечки крака издържаха тежестта над тях, но въпреки това го правеха успешно, макар и понякога да се движеха по причудлив начин, сякаш коленете можеха да се огъват във всички посоки. Структурата му беше геометрична: той приличаше на два триъгълника — по-малък и по-голям, чиито основи бяха успоредни една на друга. Но триъгълниците бяха неправилни, всъщност доста органични, като обрасли с брадавици, а от ушите стърчаха гъсти кичури черна коса. И дружелюбни. Усмивката му сякаш се простираше върху цялата основа на триъгълната глава.

Господин Кумар беше първият откровен атеист, когото познавах. Установих го не в класната стая, а в зоологическата градина. Той беше от редовните посетители, които четяха табелките с описанията от край до край и се възхищаваха на всички животни. За него всяко от тях бе триумф на логиката и механиката, а природата като цяло бе превъзходна илюстрация на науката. Когато дадено животно следваше инстинкта си за размножаване, господин Кумар се сещаше за Грегор Мендел, бащата на генетиката, а когато животното демонстрираше нрава си — за Чарлс Дарвин, бащата на теорията за естествения подбор, и ние тълкувахме блеенето, ръмженето, съскането, подсмърчането, рева, воя, чуруликането и драскането като трудноразбираеми думи, произнесени със силен акцент от чужденци. Когато господин Кумар посещаваше зоологическата градина, целта му беше да напипа пулса на Вселената и стетоскопският му ум винаги се уверяваше, че всичко е наред, че всичко това е редът. Той си тръгваше от там научно освежен.

Когато за пръв път забелязах геометричната му фигура да блуждае и да се поклаща из зоологическата градина, аз се смутих и не посмях да отида при него. Колкото и да го харесвах като учител, за мен той бе олицетворение на властта, в чието подчинение се намирах. Малко се страхувах от него. Наблюдавах го от разстояние. Той тъкмо бе наближил езерото на носорозите. Двата индийски носорога представляваха голяма атракция в зоологическата градина заради съседството си с козите. Носорозите са социални животни и когато при нас дойде Пийк, младият мъжки носорог, той видимо се чувстваше самотен, страдаше и ядеше все по-малко. Като временна мярка за периода, докато му намери женска, баща ми реши да провери дали Пийк може да живее с кози. Ако това свършеше работа, щяхме да спасим ценно животно. Ако ли не, щяхме да изгубим само няколко кози. Резултатът беше превъзходен. Така Пийк и стадото останаха неразделни дори след пристигането на Съмит. Сега докато носорозите се къпеха, козите чакаха край калното езерце, а когато стадото пасеше в ъгъла на заграждението, Пийк и Съмит стояха на стража до него. Това съвместно съществуване се радваше на голям интерес от страна на публиката.