Тамара Маккинли - Последният валс на Матилда

Като се приближи към стригачницата, тя забеляза, че голият до кръста мъж, който се бръснеше до водната помпа, беше Брет. Джени забави крачките си. Май беше по-добре да не се виждат преди закуска, защото макар и да бяха стигнали до единно становище, вчерашният епизод в двора все още не излизаше от главата й и тя не бе сигурна, че Брет е настроен доброжелателно към нея.

Тъкмо се канеше да го заобиколи, когато погледите им се срещнаха в огледалото, подпряно на дръжката на помпата. Хваната натясно, Джени нямаше друг избор, освен да го поздрави. Този път за нищо на света нямаше да му позволи да я разстрои.

— Здравейте, господин Уилсън. Какво хубаво утро — бодро поздрави тя.

— Добро утро — отвърна Брет, нахлузи припряно ризата си и бързо започна да закопчава копчетата.

— Не си правете труда да се обличате заради мен — любезно каза Джени. Притеснението му й достави удоволствие, а и гледката не беше никак лоша.

Пръстите му застинаха, а погледът му не се откъсваше от лицето й, докато сваляше бавно ризата си. После продължи да се бръсне. Всяко движение на бръснача беше добре премерено.

— Днес съм решила да пояздя — съобщи Джени, като отклони вниманието си от почернелия му гръб и се върна към първоначалните си планове. — Има ли кон, който бих могла да взема за езда след закуска?

Брет внимателно плъзна бръснача от всички страни на трапчинката на средата на брадичката си, преди да й отговори.

— Тези коне не са обучени за разходки, госпожо Сандърс. Повечето от тях не са обяздени. — Той млъкна и се съсредоточи върху бръсненето.

Когато го погледна в огледалото, Джени забеляза закачливите искрици в очите му. Видя също и извитите ъгълчета на устните му, докато изплаква бръснача във водата. Този човек й се присмиваше. Тя пое дълбоко дъх и запази спокойствие. Този път нямаше да я подведе.

Бръсначът беше чист и проблясваше на слънцето. Брет я погледна замислено и каза:

— Сигурен съм, че ще можем да ви намерим някой подходящ кон. Във фермата има няколко кротки кобили, които сигурно ще свършат работа. Ще кажа на някое от момчетата да ви придружи.

Думите му разсмяха Джени.

— Няма нужда, господин Уилсън. Сигурна съм, че няма да се загубя.

Брет попи остатъците от крема за бръснене по лицето си с парче хавлиена кърпа и я погледна със сивите си очи.

— Не можете да яздите сама, госпожо Сандърс. Не е безопасно.

Джени вдигна брадичка и го погледна замислено.

— В такъв случай по-добре вие да дойдете с мен, господин Уилсън — каза тя с нетърпящ възражение тон. — Не се съмнявам, че ще мога да се възползвам от мъдростта ви, а и ми изглеждате достатъчно силен, за да ме защитите от всички опасности, на които бих могла да се натъкна.

— В случай че не сте забелязали още, госпожо Сандърс, в момента сме в разгара на стригането. Нямам свободно време — подметна Брет с ръце на бедрата си. Под едното му ухо имаше пяна от крема за бръснене.

— Колко е хубаво да си незаменим — промърмори Джени, като хвърляше поглед към закачливите искрици в очите му, които й действаха заразително. — Както и да е, събота е и се работи само до обяд. Уверена съм, че ще намерите начин да възложите отговорностите си на някого за известно време.

Брет полагаше усилия да не се разсмее.

— В такъв случай за мен ще е удоволствие да ви придружа, госпожо Сандърс.

Той се поклони театрално, след което подложи главата ги под водната струя на помпата.

— Благодаря — измърмори Джени, докато гледаше блестящите водни струйки по гърба му, после си тръгна. Знаеше, че я наблюдава и много добре разбира какво въздействие оказва върху нея.

„Ама че проклет мъж — помисли си ядосано. — Наистина може да те вбеси.“

Докато вървеше към готварницата, доброто й настроение надделя и тя се усмихна широко. Можеше и да е интересно да прекара деня с него.

Брет застана под утринното слънце. От косата му капеше вода, а порязаното място на брадичката щипеше силно. Не му се бе случвало от години това, но как да не се порежеш, като се мъчиш да не се разсмееш.

„Езда — помисли си с пренебрежение. — Къде, по дяволите, си мислеше, че се намира — в някакво ваканционно ранчо? Ако госпожата иска да язди, тогава ще й намеря кон, но се обзалагам, че утре няма да подскача наперено наоколо, нито да раздава заповеди.“ Нямаше по-добро средство от дълга езда, за да я свали от облаците и да я върне на земята.

Проследи я с поглед докато крачеше към готварницата, наблюдаваше с възхищение стегнатите й крака, обути в тесни джинси. После откачи кърпата и набързо се избърса. Тази жена носеше само неприятности и колкото по-скоро разбере какво е намислила, толкова по-добре.