Тамара Маккинли - Последният валс на Матилда

Обличаше се за езда, когато чу барабанния ритъм на конски копита откъм двора. Матилда взе пушката, провери дали е заредена, после излезе на верандата.

Етън Скуайърс яздеше, седнал настрани, върху буен черен жребец, който пръхтеше и удряше с копита, като хвърляше буци кал и въртеше неспокойно очи. Скуайърс беше облечен в дълъг до глезените дъждобран и носеше кафява широкопола шапка, която засенчваше очите му. Матилда обаче забеляза гордо вдигнатата му брадичка и решителността в очите му. Посещението му не бе по съседски.

Тя вдигна пушката, хвана я с уверени ръце и насочи цевта към него.

— Какво искаш?

Етън свали шапката си.

— Дошъл съм, за да ти изкажа съболезнованията си, Матилда. Щях да дойда по-рано, но времето беше много лошо.

Матилда изгледа хубавите му дрехи и скъпия кон. Дали не се подиграваше с нея? Не можеше да прецени. Невъзможно бе да е дошъл само от уважение към човек, когото бе ненавиждал.

— По-добре казвай направо за какво си дошъл, Скуайърс, защото си имам работа.

Устните му се разтеглиха в усмивка, но Матилда забеляза как очите му отбягваха нейните.

— Напомняш ми за майка ти, Матилда. Цялата огън и жупел. Пушката не ти трябва.

Матилда я стисна още по-здраво.

— Това решавам аз.

Той сви рамене с премерено изтънчен маниер.

— Много добре, Матилда, ако точно това искаш. — Направи пауза и погледна към пушката. — Дойдох, за да те помоля да премислиш отново дали не искаш да продадеш Чаринга. — Той протегна напред облечената в ръкавица ръка, за да й попречи да го прекъсне. — Ще ти платя добра цена. Можеш да разчиташ на думата ми.

— Чаринга не се продава.

Пушката сочеше право в гърдите му.

Гръмкият смях на Скуайърс отекна в спокойната утрин и накара коня му да разтърси глава.

— Скъпо мое момиче, какво точно си мислиш, че можеш да постигнеш тук? — Той махна към подгизналите с вода ливади и порутени обори. — Това място се разпада и сега, когато дъждовният сезон мина, кредиторите на Марвин ще дойдат да си искат парите. Ще трябва да продадеш прасетата, машините, конете, а вероятно и останалите овце.

Матилда го изслуша невъзмутимо. Той беше мъж с власт, а тя — само на петнайсет години. Ако паднеше в ръцете му, щеше да загуби всичко. Знаеше, че е прав — беше прекарала много безсънни нощи в размисъл над дълговете и възможността да ги изплати.

— Защо се интересуваш от неща, които не те засягат? — каза рязко.

Сърцето й заби ускорено, когато й хрумна неприятно предположение.

— Нямаме дългове към теб, нали?

Изражението му се смекчи и той поклати глава.

— Обещах на майка ти, че ще те наглеждам и че няма да давам пари назаем на Марвин — Той се наведе напред. — Въпреки твоите опасения аз съм честен човек. Възхищавах се на майка ти и сега съм дошъл само заради нея. Ако получа Чаринга, то това ще е по честен начин.

Матилда го погледна право в очите и сърцето й заби още по-силно.

— Дори този начин да включва женитбата ми със сина ти?

Мълчанието му бе красноречиво.

— Не съм глупачка, Скуайърс. Знам, че Андрю прави каквото му кажеш — точно затова не искам да имам нищо общо с него. Можеш да му кажеш да престане да ми изпраща покани за неговите забави. Не ме интересува. И разбери — Чаринга не е за продан или размяна.

Етън загуби търпение. Изражението му се промени и очите му гневно засвяткаха.

— Ти, малко глупаво момиченце — просъска той. — Къде ще получиш по-добро предложение? Доведеният ми син ще ти осигури живот, за какъвто не си и мечтала и при това ще запазиш Чаринга.

— Само че Караджонг ще я погълне — каза Матилда с равен глас. — Не става Скуайърс.

— Как, по дяволите, си мислиш да управляваш това място сама и то без достатъчно животни.

— Ще се справя.

Матилда мислеше трескаво. Трябваше да има начин да избегне кредиторите на Марвин. Оцеляването на Чаринга зависеше от това.

Етън поклати глава.

— Бъди разумна, Матилда. Предлагам ти начин да започнеш на чисто, без дългове. Пусни ме да вляза, за да обсъдим условията. Ще се изненадаш от цената, която можеш да вземеш за фермата, независимо от състоянието, в което се намира в момента.

Той се изправи върху стремето, готов да скочи от седлото.

Матилда вдигна пушката.

— За теб съм госпожица Томас, Скуайърс. И не съм вече малко глупаво момиченце — каза с ожесточение. — Възсядай коня си и се махай.

Устните на Етън се свиха, а очите му святкаха гневно, докато сядаше на седлото. Дръпна рязко юздите на коня, който се стресна и започна да рие с копита в калта.