Тамара Маккинли - Последният валс на Матилда

Тя въздъхна облекчено. В това състояние поне не можеше да й причини нищо.

Стисна здраво пушката в едната ръка, докато отваряше вратата с другата. Вятърът яростно блъсна вратата и вкара в стаята листа и клонки от дърветата. Двамата мъже се вмъкнаха покрай нея. Марвин се люшкаше между тях. Тялото му се стовари на масата с тъп звук и тримата за момент застанаха мълчаливо.

Матилда премести погледа си от изплесканата с кал купчина на масата към двамата помощник-овчари, от чиито пелерини капеше вода. Имаше нещо странно в Марвин — беше прекалено неподвижен и тих.

Тери Докс свали смачканата си шапка и прокара пръсти през косата си. Очите му гледаха встрани и гласът му, обичайно жизнерадостен и весел, сега беше колеблив и несигурен.

— Открихме го, оплетен в едни коренища, на края на Караджонг. От коня нямаше и следа.

Матилда си помисли за Лейди и силно се помоли тя да не е пострадала. Погледна към Марвин.

— Значи е мъртъв — каза с равен глас.

Тери ококори очи. На младежкото му лице ясно се четеше недоумение от безразличието й. Той погледна към другия мъж, после надолу към пода.

— Толкова мъртъв, колкото може да бъде един удавник.

Матилда кимна и се приближи до масата. Дрехите на Марвин бяха скъсани и покрити с кал. По тялото имаше следи от сблъсъка му с острите камъни и стърчащите коренища. Лицето му беше мъртвешки бледо. Сега не изглеждаше толкова едър и страшен, колкото преди. Въпреки това, когато погледна към притворените му очи, потрепери от страх. Помисли си, че би могъл внезапно да отвори очи и да ги впери право в нея.

— Ще ти помогнем да го погребеш, мила. Ако искаш.

Матилда хвърли последен поглед на мъжа, когото ненавиждаше и кимна.

— Да. Твърде е тежък, за да се справя сама.

Тя прекоси стаята и сложи опушения чайник на огъня.

— Първо изпийте по чаша чай, за да се стоплите. Сигурно сте се вкочанили от студ.

Тя сложи още дърва в печката, наряза хляб и студено овче месо, ала през цялото време, докато шеташе, дори за миг не погледна тялото върху масата.

Двамата помощник-овчари се нахраниха и изпиха чая си мълчаливо. От дрехите им се вдигаше пара, докато седяха до бумтящия огън, без да изразяват любопитството си по друг начин, освен с поглед.

Матилда седна край огъня и се загледа в пламъците. Не я беше грижа какво щяха да си помислят. Ако познаваха Марвин в истинската му светлина, както тя го познаваше, щяха да я разберат.

— По-добре да започваме, мила. Ако не се приберем скоро, шефът ще прати хора да ни търсят, а трябва да нахраним и конете.

Матилда спокойно се загърна с шала и се изправи.

— Да вървим тогава. В бараката има лопати. Отивам да викна Гейбриъл, за да ви помогне.

Тя взе няколко скъсани чувала от брашно, които щяха да послужат за погребален саван на баща й.

Двамата ратаи отидоха за лопати, а през това време Матилда събуди Гейбриъл, който се надигна неохотно. Тримата мъже смъкнаха тялото от масата и с усилие го изнесоха през тясната кухненска врата в дъжда навън. Гръмотевиците им пречеха да се чуват един друг, затова Матилда посочи мястото и ги поведе натам. Всъщност не й се искаше да го погребва до майка си и нейните родители, но ако го заровеше в земята, на ливадата отстрани, хората щяха да я одумват.

Тя стоеше на дъжда без шапка, памучната рокля прилепваше към тялото й като втора кожа, водата проникваше през тънките подметки на обувките и краката й замръзваха. Наблюдаваше как лопатите с лекота загребват меката пръст. Мъжете положиха Марвин Томас в дълбокия изкоп, покриха го с чувалите, после с пръст. Веднага след това, Матилда се прибра в къщата.

Малко по-късно ратаите я последваха. Тя се запита дали не им се е сторило странно, че не прочете нито една молитва на гроба и не изпрати баща си по християнски. Вдигна глава и се загледа във водните струи, които се стичаха от покрива на верандата. Нека господ решава какво да прави с Марвин.

Гейбриъл побърза да се прибере на топло в плевнята при дебелата си жена. Двамата помощник-овчари се сбогуваха и потеглиха към Караджонг. Матилда постоя на верандата известно време, после се обърна, влезе вътре и затвори вратата зад себе си. Би могла да си тръгне, но вече нямаше защо да бяга. Свърши се. Беше свободна.

Дъждовете продължиха два месеца и Матилда имаше предостатъчно време да уреди документите за влизане във владение на имота. Оставаше с една съсипана ферма и силната воля да успее там, където Марвин се бе провалил. Единственото наследство от Марвин бе детето, което носеше в утробата си и което винаги щеше да й напомня за тези мрачни години.