Тамара Маккинли - Последният валс на Матилда

— Интересно ми е колко дълго смяташ, че можеш да оцелееш тук сама? Може и да си мислиш, че си издръжлива колкото майка си, но ти си само едно хлапе.

Матилда погледна цевта на пушката и сложи пръст на спусъка.

— По-голяма съм отколкото си мислиш. Ще съм ти благодарна, ако не се държиш с мен покровителствено. А сега изчезвай, преди да съм пуснала един куршум в модерната ти шапка.

Етън овладя буйния кон, като не сваляше очи от лицето й.

— Ще съжалявате, госпожице Томас — каза саркастично. — Обзалагам се, че няма да изкарате и месец. После ще ме умолявате да ви отърва от Чаринга. Само че тогава цената ще бъде много по-ниска.

Матилда наблюдаваше от верандата как Етън обърна коня и препусна в галоп към Караджонг. Разстоянието между двата имота бе повече от сто и петдесет километра, но тя не се съмняваше, че ще го види отново. Скуайърс беше хитър противник. Нямаше да се откаже толкова лесно.

Тя отпусна пушката и избърса потта от дланите си, докато гледаше смаляващите се фигури на коня и ездача. Трепереше цялата, но настроението й бе приповдигнато въпреки заплахите. Трябваше да внимава със Скуайърс, но първият рунд от битката за Чаринга бе спечелен от нея.

Матилда свирна и Блу дотича веднага, готов за работа, с наострени уши и светнали очи. Подтичвайки около краката й, я съпроводи до обора и приседна неспокойно, през това време тя оседла Лейди.

Докато яздеха с Гейбриъл към пасището, за да съберат овцете, както правеха всяка пролет, Матилда си мислеше колко много бе оредяло стадото. Но независимо от това овцете си бяха нейни и тя бе решена да успее там, където баща й не бе успял.

Джени затвори дневника. Гърбът я болеше, а клепачите й тежаха. Тя погледна часовника и видя, че бе прекарала повече от дванайсет часа в света на Матилда. Нощта се бе спуснала отдавна и Чаринга спеше, но въпреки умората, Джени чувстваше в себе си искрица надежда. Матилда се намираше на прага на новия си живот. Там, където някога бе имало само отчаяние, сега имаше надежда и решителност.

Джени стана от леглото и отиде при сандъка в кухнята. Отвори го и извади морскозелената рокля. Допря я до лицето си, преди да се мушне в копринените гънки.

Докато се движеше под такта на далечната музика, тя се зачуди дали призрачният й партньор ще се появи и този път, макар че всъщност това нямаше значение, защото знаеше, че Матилда й бе дала урок по оцеляване, какъвто нямаше да научи никъде другаде.

Джени се събуди от гласовете на розово-сивите папагали, които дърдореха сред пиперовите дървета под прозореца й и от сподавения кикот на папагалите кукабура, които пазеха териториите си в евкалиптовата горичка. Чувстваше се отпочинала и спокойна, въпреки недоспиването през последните няколко нощи. С удоволствие се изтегна в леглото и чак тогава стана.

Този ден имаше намерение да научи повече неща за Чаринга, да отдели време за наблюдение, да послуша разговорите на работниците, докато си вършат работата. Беше събота и, както вече знаеше от мамчето, се работеше само половин ден, така че щеше да има възможност да поговори със стригачите и помощник-овчарите, а може би и с аборигените. Беше решила да опознае реда тук, да изучи тънкостите и капаните на ежедневните трудности, с които Матилда сигурно се бе сблъсквала.

Джени се облече и си приготви чай. Следващото нещо, което искаше да направи, бе да започне отново да язди. За последен път бе яздила преди много години. Тя обичаше конете, но едно лошо падане във Валуна на петнайсетгодишна възраст, бе разклатило увереността й и сега се страхуваше от тях. Знаеше обаче, че за да проумее света на Матилда, трябваше да се потопи право в сърцевината му, а не да се крие в къщата, докато около нея животът продължаваше да тече.

Джени вдигна косата си на висок кок и нахлупи една стара филцова шапка, която намери окачена на една кука в кухнята. Погледна я за момент, като се зачуди дали не е била на Матилда, но реши, че сигурно е на Брет и дръпна периферията надолу. Ако му е трябвала, сигурно е щял да си я прибере.

Времето навън беше приятно. Слънцето не се бе показало напълно, небето имаше яркосин цвят. По двора, въпреки ранния час, вече кипеше живот. Кучетата лаеха, а работниците и конете се подготвяха за ежедневната си работа. Също като във Валуна и тук се долавяше вълнение от предстоящото стригане на овцете. Ден, който щеше да ги приближи към продажбата на вълната и плащането на надниците.

Джени пое дълбоко дъх, наслаждавайки се на свежия въздух, напоен с миризмата на акации. Смеещите се папагали висяха с главите надолу и миеха перата си с капките роса. Тези хитри разбойници! Импровизираният им душ не беше лоша идея. Джени нави ръкавите на прибраната в джинсите риза и се запъти към готварницата. Неколцина мъже вдигнаха шапките си за поздрав и забързаха нанякъде. Тя отвърна на поздравите им. Силно се надяваше, че усмивката й излъчва доверие.