Тамара Маккинли - Последният валс на Матилда

Матилда се натъжи. Това бе краят на една ера, но и началото на нещо много по-добро. Може би по техния си тайнствен начин бяха разбрали, че тя вече нямаше нужда от тях.

Ежедневието пое своя обичаен ход. Фин си премести нещата в Чаринга и назначи в Уилга управител. Той продължи да отглежда коне, но имаше нужда от човек, който да наглежда фермата. След шест месеца те отидоха до Броукън Хил, видяха се с Джефри Банкс, с когото се бяха уговорили по телефона да подготви документите, и подписаха споразумение за сливането на двете ферми.

Матилда направи допълнение към завещанието си, което включваше двата имота, и не можа да не се усмихне на Джефри Банкс, докато го подписваше. Колко прав се оказа той. Животът наистина беше пълен с изненади.

Двамата се върнаха в Чаринга и Матилда изчака да се навечерят и да излязат на верандата. Фин я придърпа в скута си и те се загледаха към луната, която бавно изплуваше над дърветата.

— Фин, трябва да ти кажа нещо — заговори накрая тя. — Свързано е с онова посещение, което направих, докато си поръчваше новите ботуши за езда.

Той се гушеше във врата й, наболата му брада я караше да изтръпва от удоволствие.

— Ммм?

Тя се отскубна от него със смях.

— Как мога да се съсредоточа, когато правиш това, Фин? Спри за момент и ме чуй.

Той я захапа нежно по врата.

— Още съм гладен — изръмжа.

— Фин — каза твърдо тя, — трябва да ти кажа нещо много важно.

Той я погледна и лицето му изведнъж придоби сериозно изражение.

— Какво има, Моли?

— Ще си имаме бебе — съобщи тихо тя, като зачака реакцията му.

Фин зяпна от учудване, после зарадван и възхитен от новината се усмихна широко. После я вдигна и завъртя в кръг.

— Ти, малка хитрушо! Защо не ми каза по-рано?

Тя се разсмя и започна да го умолява да я пусне на земята.

— Защото исках да съм сигурна — отговори останала без дъх. — На моята възраст това ми се струваше направо невъзможно.

Той започна да я целува нежно, после все по-страстно.

— Скъпото ми момиче — шепнеше срещу устните й, — обещавам ти, че нашето дете ще има най-хубавата ферма в Нов Южен Уелс и най-любящите родители. О, Моли, Моли, това е най-големият подарък, който можеше да ми направиш.

Матилда не можеше да си намери място от щастие. Все още не вярваше, че е бременна и често слагаше ръка на корема си, за да се увери, че не сънува. Копнееше времето да мине по-бързо и едновременно с това ценеше всяка минута от това чудо.

Непрекъснато си повтаряше, че е голяма щастливка — толкова обичана и желана след годините на самота. На детето нямаше да му липсва нищо. Двамата с Фин щяха да го обичат и да се грижат за него, то щеше да расте силно и здраво сред чистия въздух на Чаринга и Уилга.

Бебето щеше да се роди през зимата. Стригането на овцете почти бе приключило. Матилда влезе в последните шест седмици от бременността и почувства, че влажното и горещо време все повече изцежда силите й. Навън валеше и реката можеше всеки момент да прелее. Фин бе отишъл с овчарите да съберат стадото и да го закарат на по-високите пасища, после щеше да отиде до Уилга, за да се увери, че фермата е готова да посрещне зимата.

Матилда се движеше с мъка из къщата, тежестта на бебето правеше горещината още по-непоносима. Искаше да довърши ремонта на детската стая, която Фин пристрои от едната страна на къщата и въпреки че той не й позволяваше да работи, смяташе да го изненада.

Освен това се ядосваше на себе си, че е станала отпусната и ленива и по цял ден не прави нищо. Време бе да се заеме с някаква работа.

Матилда напълни една кофа с вода, взе ножа за рязане на хартия, за да изстърже с него напукания лак, приготви парцали за бърсане и паста за полиране на мебели и се отправи с тромави стъпки към детската стая. Тя бе малка и светла, с голям прозорец с изглед към ливадата, и ухаеше на скоро отсечено дърво. Тя бе боядисала стените в бяло и искаше да изрисува над детското креватче, което Фин скова преди няколко седмици, малък стенопис на Чаринга. Стенописът щеше да е изненада и тя бе доволна, че Фин ще се забави достатъчно, за да има време да го довърши. Суетенето му и прекомерните грижи щяха само да й пречат.

Фин бе донесъл от Уилга скрин и гардероб, който Матилда искаше да почисти, преди да започне да рисува. Всичко за бебето трябваше да е изрядно подготвено. Тя разбираше, че това почти натрапчиво желание да чисти и лъска, е част от майчинските й инстинкти, също като при дивите животни в пустошта.

С помощта на парцали и топла вода избърса дъното на гардероба и застла рафтовете с хартия, като си тананикаше със затворена уста. След това полира дървото, докато то не заблестя и отстъпи назад, за да му се полюбува. Мебелите на Фин бяха виждали и по-добри времена. Не ги бе поглеждала, откакто Фин ги донесе, заета с ежедневната неразбория около стригането на овцете. Видът на лъснатия гардероб й се понрави и тя се зае със скрина.