Тамара Маккинли - Последният валс на Матилда

— Достатъчно, Фин Макколи — заяви тя, като се мъчеше да изглежда сериозна. — Никъде не тръгвам, преди да си ми обяснил точно къде отиваме.

Той затвори вратата на таксито и размаха пред нея билетите.

— Отиваме в Таси — обяви той и се усмихна широко.

Матилда онемя от изненада, притисна се в него, а той я прегърна и я целуна по косата.

— Ти ми позволи да надникна в миналото ти, сега е мой ред. Искам да ти покажа колко е красива Тасмания.

Пристанището на Мелбърн кипеше от живот. Таксито си проправи път покрай натрупаните контейнери с товари и тежките машини. „Тасманийска принцеса“ леко се поклащаше на пристана. Фин я хвана за лакътя и я поведе по пътеката за пътниците. Матилда погледна нагоре със страхопочитание. Корабът бе боядисан в синьо и бяло, на огромния му комин беше изрисуван австралийският флаг, а множеството пасажери шумяха и се движеха насам-натам по палубите.

— Запазил съм една от най-големите кабини — прошепна Фин, докато вървяха по тесните коридори след един от моряците. — Надявам се, че ще ти хареса.

Морякът отключи каютата и внесе вътре куфарите, после прибра бакшиша си, усмихна се и козирува. Матилда чакаше пред вратата. Фин я понесе във въздуха.

— Това може и да не е прагът на Уилга или Чаринга, но ще бъде нашият дом за следващите дванайсет часа.

Тя го прегърна през врата и се сгуши в него, смутена от многозначителните погледи на останалите пътници. Чувстваше се притеснена и възбудена и усещаше, че се изчервява — но в прегръдките му беше в безопасност и бе сигурна, че постъпката й е правилна.

Фин я внесе в каютата и затвори с крак вратата. После я притисна към себе си, сърцата им туптяха в един и същ отсечен ритъм. Когато се наведе към нея, цветът на очите му изглеждаше по-тъмен, а устните му бяха меки, но настоятелни.

Матилда се прилепи до него, хем изплашена от предстоящото, хем нетърпелива, и когато той я пусна бавно на земята, през нея премина болезнена тръпка на разочарование.

— Ще те оставя да се освежиш — каза нежно той. — Барът е наблизо и няма да се бавя.

Тя искаше той да остане, искаше да му каже, че не я е грижа за традицията на първата брачна нощ — но се разколеба, обзета от внезапен пристъп на съмнение. Когато вратата щракна, тя остана загледана в нея. Споменът за Марвин се върна с пълна сила в тази пълна с цветя стая. Почти усещаше грубите му ръце по тялото си и чуваше учестеното му дишане.

Тя потреперя и обви ръце около себе си, за да се предпази от присъствието му. Ами ако сексът с Фин върнеше отново преживения ужас? Какво щеше да стане, ако не можеше да му достави удоволствие и откриеше, де не може да му даде това, което той искаше?

— О, Фин — заплака тя, закрила лицето си с ръце, — какво направих?

— Моли? — повика я той с тих глас и я прегърна. — Не трябваше да те оставям сама. Извинявай.

Тя не бе усетила кога се е върнал. Погледна го през сълзи, но той само сложи пръст на устните й.

— Шшт, милата ми, знам и разбирам. — Той я целуна леко и нежно, а когато ръцете й се обвиха около шията му, целувката стана по-страстна.

Присъствието на Марвин се стопи, когато нежните ръце на Фин повдигнаха главата й и помилваха врата й. Сега разбираше как се чувстваха жребците, когато той ги галеше. Как изобщо би могла да сравнява тези упоителни ласки с претърпяното насилие?

Фин я целуна по шията, после продължи към трапчинката в основата й, като езикът му оставяше огнени следи по пътя си. Ръцете му галеха тялото й и възбуждаха лавинообразна вълна от силно желание, която сякаш нямаше връхна точка и беше извън нейния контрол — и когато роклята падна в краката й на копринена купчинка, тя изви гърба си и се отдаде на огъня, който ръцете му разпалваха по кожата й.

Тялото му бе стегнато, с чисти и ясно очертани линии, които се плъзгаха под пръстите й и създаваха усещане за изключителна мекота. Тя вкуси солта от кожата му, вдиша естествената мъжествена миризма на тялото му и зарови пръсти в меките косми по гърдите му.

Тъмната му коса покри гърдите й, докато я целуваше по корема и галеше бедрата й. Тя извика, когато езикът му опари вътрешната страна на бедрата й.

Външният свят престана да съществува и тя се остави да бъде понесена от вихъра на тези нови усещания. Умираше от желание да го почувства и той да я почувства. Той се плъзна над тялото й и бавно проникна в нея; Матилда обви краката си около кръста му, притегли го към себе си и двамата се разтопиха в една преливаща от радост взаимност. Плът до плът, потта им се смеси, дъхът им се сля и те се отдадоха на приливите и отливите, докато последната вълна не ги заля.