Тамара Маккинли - Последният валс на Матилда

Джени кимна.

— Сигурна съм, че е много внушителен в съда. Той определено не приляга на обстановката тук, прекалено е спретнат и не пасва на фермерската среда. — Тя млъкна изведнъж, като се усети със закъснение, че изказването й сигурно е прозвучало доста грубо.

Хелън се засмя на думите й и си допи виното.

— Знам точно какво искаш да кажеш. Понякога и аз изпитвам непреодолимото желание да го бутна в прахоляка или да поразроша косата му. Джеймс казва, че той винаги си е бил такъв и сега е твърде късно да се промени.

Трите замълчаха и се загледаха към Караджонг.

— Ти прояви голямо търпение, Дженифър — обади се накрая Хелън. — Аз не спрях да бърборя, но както ти казах и по телефона, идвам с определена цел.

— Това има ли нещо общо с настойчивото преследване на Чаринга? — попита Джени.

Хелън я погледна внимателно, после кимна.

— В известен смисъл, предполагам, че има. Основният проблем идва от отказа на един старец да разбере, че миналото няма да се върне и няма смисъл да се подклаждат старите вражди.

Джени се опита да прикрие нарастващото си вълнение, като сложи лакти на масата и подпря главата си с ръце. Най-сетне щеше да научи тайните, на които дневниците не даваха отговор, тайни, които и самата Матилда не е знаела.

— Всичко е започнало през средата на миналия век, когато двете семейства са дошли в Нов Южен Уелс заедно с първите заселници. Скуайърс са дошли от Англия, а О’Конърс от Ирландия, само че О’Конърс са пристигнали първи и са се заселили на земята, която сега знаем като Чаринга. Земята била добра, най-добрата в околността, с изобилие от артезиански кладенци и планински реки. — Хелън замълча, загледана с насълзени очи към ливадите. — Въпреки че англичаните и ирландците са враждували по онова време, пустошта си има своите начини да изглажда различията между хората и двете семейства се погаждали доста добре. О’Конърс имали дъщеря, Мери. Тя била единственото им дете. Животът в онези времена бил още по-суров и смъртността при децата била голяма. Джеремая Скуайърс имал трима сина — Етън, Якоб и Илая.

Хелън се усмихна.

— Семейство Скуайърс били много религиозни и макар че сега имената звучат много странно, тогава са били често срещани.

Даян си извади цигара и предложи и на Хелън. Тя я пъхна в едно цигаре от слонова кост, преди да я запали. Мислите на Джени бяха в миналото. Опитваше се да си представи хората, живели и работили някога по тези места.

— Етън бил на седемнайсет години, когато започнал да ухажва петнайсетгодишната Мери. Според мнението на всички тя била темпераментна красавица и доста развита за възрастта си. Освен това била заможна, очевидно това било задължително условие, за да се омъжи за Етън.

— Но не се е омъжила — каза тихо Джени. — Какво им е попречило?

— Нещо, което никой не е очаквал, но то е част от историята, пазена в тайна от двете семейства. — Хелън се загледа в дима, който излизаше на колелца, преди да се разпръсне в топлия въздух. — Тази тайна е пазена така ревностно, че аз вероятно съм единствената, която я знае.

На верандата настана тежка и угнетителна тишина.

— Как… — започна Джени.

— Ще стигна и дотам, но трябва да разберете, че това което ще ви кажа, е поверително и не трябва да излиза навън. — Тя ги погледна със сериозно изражение и продължи: — Преди няколко години Етън получи удар и всички мислехме, че ще умре. Аз бях при него в онзи мъчителен период и той ми се довери. — Тя въздъхна и погледна към двора. — Той ме закле да не казвам на никого, като мислеше, че не му остава много, но, разбира се, се възстанови и сега ме мрази, защото знам прекалено много и той не може да се оправя без мен. — Усмивката й беше тъжна. — Поне по този начин имам някаква власт над него, ако не друго. Той е почти идеалният пациент — и понеже мрази всички — аз не се обиждам от грубостите му.

— Не разбирам как се примиряваш с това — измърмори Даян. — Ако имах възможност, бих му сложила нещо в чая.

Хелън се изкикоти.

— Не си мисли, че не ми е минавало през ума, но все пак той е баща на Джеймс и аз не го мразя чак дотам, че да го уморя.

Чашите бяха напълнени отново и трите жени се облегнаха на плетените столове. Жегата беше нетърпима, а небето имаше оловен цвят. Сякаш цялата пустош, също като Джени, беше затаила дъх.

— Етън и Мери били сгодени в продължение на две години, когато той решил, че не може да чака до първата брачна нощ. Бил много убедителен и понеже Мери го обичала, нарушила обичая и му се отдала. Два месеца по-късно Мери отишла до Караджонг, за да намери баща си. Той помагал за стригането на овцете, а майка й я пратила да го доведе, защото имало някакъв проблем в къщата. Когато минавала покрай салона за гости, тя чула нещо, което не е трябвало да чува и оттам започнали неприятностите.