Тамара Маккинли - Последният валс на Матилда

— Като знаем какъв е бил Марвин, сигурно е побеснял — промълви Джени.

Хелън я погледна с любопитство.

— От къде знаеш толкова много за Марвин Томас?

— Знам само, че е бил пияница и побойник — отвърна Джени. Нямаше смисъл да се разпростира и да вади наяве кирливите ризи на семейството.

— Известно ми е. Етън също го е знаел, но Мери не искала да го напусне, дори и след като започнал да бие нея и детето. Разводите били рядкост и след скандала с разваления годеж тя не искала да влиза отново в устата на хората. — Хелън въздъхна. — Етън е знаел какво става, но не е могъл да направи нищо. Сърцето му било разбито след смъртта на Мери. Аз искрено вярвам, че той наистина я е обичал. След смъртта й обаче, бил обсебен от стремежа да си получи обратно всичко, което смятал, че му се полага. Започнал да мрази Чаринга и онова, което тя символизирала. След като Марвин загинал при наводнение, той се опитал да се помири с Матилда, но тя била същата като майка си и не искала да има нищо общо с него.

— Значи никога не й е казал, че тя е негова дъщеря?

Хелън поклати глава.

— Бил е прекалено горд или прекалено голям инат, за да й каже истината. Може би, ако бе имал куража да й каже, нещата биха били по-различни.

Тишината стана потискаща, всяка от тях се бе вглъбила в собствените си мисли.

— Тъжно е, когато мъжете са прекалено горди, за да покажат чувствата си и ги заменят с омраза и отмъстителност, нали? — каза Даян замислено.

— Става ти дори още по-тъжно, когато си помислиш, че Джеремая е бил този, който с алчността си е дал тласък на цялата история. Колко по-различно щеше да протече животът им, ако поне единият от тях бе имал смелостта да приеме истината и да си го признае.

Джени си помисли за ужасния живот, който Матилда е водила и й се доплака. Животът не беше справедлив — особено когато е бил отровен от злобата и алчността на мъж като Джеремая Скуайърс.

— Тогава нещата излезли извън контрол. Етън започнал да краде от овцете й и да прегражда потоците. Използвал Андрю като примамка, опитвал се да го ожени за Матилда в замяна на собствеността над Чаринга, накарал Били, най-малкият от братята, да му върши мръсната работа по пасищата на Чаринга. — Тя се усмихна тъжно. — Нещата взели обратен ход за Етън, когато Чарли открито показал, че се интересува от Матилда. Етън направил от това голям въпрос и без да обяснява на момчето истинската причина, го заплашил, че ще го лиши от наследство, ако я погледне дори още веднъж.

— Това обяснява нещата — промърмори Джени. — Чудех се защо е станало така, след като Етън е горял от желание да сложи ръка на Чаринга.

Хелън се намръщи.

— Знаеш прекалено много за човек, дошъл съвсем наскоро тук?

Джени избегна погледа й.

— Хората говорят. Знаеш как е, Хелън.

По-възрастната жена замълча за момент, после продължи разказа си.

— Матилда побеждавала всеки негов ход и мисля, че накрая Етън, макар и неохотно, започнал да я уважава. Като че ли и двамата започнали да се наслаждават по някакъв начин на битката помежду си. Когато Абигейл починала и Били бил убит през Втората световна война, горчивината, която изпитвал, се задълбочила. За него било по-лесно да обвинява за всичко Мери, Матилда и Чаринга. — Хелън запали още една цигара и погледна замислено през дима. — Нямам претенции, че разбирам начина му на мислене. Може би е смятал, че ако Мери е била негова съпруга, той не би попаднал в капана на един брак без любов или пък не би загубил сина си. Щял е да притежава земята и дъщерята, която никога не е могъл да подържи в ръце. Разочарованието и горчивината разяждат човека, това е всичко, което знам, и сега той отново гледа към Чаринга с надежда, че ще получи своето отмъщение.

— И тук се появявам аз — каза Джени с горчивина. — Само че аз нямам нищо общо с тази дългогодишна вражда. Хората, живели тук, са мъртви отдавна.

Хелън я изгледа с втренчен поглед, цигарата между пръстите й потрепваше. После вдигна чашата и отпи една голяма глътка от виното.

— Права си — промърмори тя — никой от тях не е останал.

Джени се зачуди какво не й казваше Хелън, но реши да не любопитства. Тя дойде тук по собствено желание и й каза много повече, отколкото се бе надявала — това беше предостатъчно.

— Почти ми е жал за Етън. Горкият старец. Сигурно много е обичал Мери. Един живот пропилян на вятъра — и всичко само заради алчността на Джеремая.

Фините пръсти на Хелън докоснаха ръката на Джени.

— На твое място не бих си губила времето да съжалявам този стар глупак, Джени. Ако е обичал достатъчно силно Мери, тогава щеше да се противопостави на баща си и щеше да се ожени за нея. Той е един стиснат и изпълнен с омраза човек. Ако някога сложи ръка на Чаринга, вероятно ще я срине със земята.