Тамара Маккинли - Последният валс на Матилда

— Скъпи сънародници — започна той с уверен тон, — мой неотменен дълг е да ви съобщя, че във връзка с продължаващата инвазия на Германия над Полша, Великобритания е обявила война на Германия, вследствие на което Австралия също се включва във войната.

Ейприл и Матилда възкликнаха, а момчетата започнаха да си шушукат развълнувано.

— Нашата издръжливост и силата на нашето Отечество ще зависи от това, да не спираме производството на нашата продукция, да продължим да работим, да запазим досегашните работни места, като по този начин съхраним мощта си. Сигурен съм, че въпреки чувствата, които вълнуват всеки от нас, Австралия е готова да понесе това изпитание.

Ейприл хвана ръката на Том. В очите й блестеше надежда.

— Том, няма да се наложи да отидеш, нали? Министър-председателят каза, че е важно да не спираме да работим.

Той я прегърна през раменете.

— Това не се отнася за всички, Ейприл. Все пак, без мъже, работата във фермата ще върви трудно.

Матилда го погледна и видя в очите му трескавия пламък, предизвикан от тревожната вест. Колко ли време щеше да мине, преди той да се поддаде на заразителното войнствено настроение? Радиостанцията в Чаринга, както и всяка друга радиостанция във фермите в Нов Южен Уелс, се превърна в канал за слухове и предположения. Матилда слушаше разговорите, опитвайки се да долови настроенията, и скоро разбра, че мъжете нямаха търпение да отидат да се бият и въпреки че сърцата на жените се късаха от тревога и мъка, не можеха да устоят на изкушението да се хвалят с готовността си да се жертват за каузата.

— Овчарите в Чаринга вече се записаха като доброволци — каза тихо Матилда. — Щом чуха новините в петък, веднага отидоха и се записаха като доброволци. — Тя се усмихна тъжно. — Казаха, че сега им се отдава възможност да отидат и да покажат на останалия свят какви смели мъже има в Австралия. — Думите й прозвучаха сурово. — Ако ме питате, това е само извинение, за да си начешат крастата и да си изпробват юмруците. Много по-вълнуващо е от петъчния бой на стригачите в кръчмата.

При вида на ужасеното лице на Ейприл, Матилда замълча, но знаеше, че казаното е самата истина. Австралийските мъже биха сторили абсолютно всичко, за да докажат мъжеството си и двете много добре знаеха, че Том не е по-различен от останалите.

Ейприл погледна момчетата, които седяха смълчани около масата и слушаха разговора с ококорени от вълнение очи.

— Слава богу, че поне те са още малки — промълви тя.

— Аз не съм малък, мамо, почти на седемнайсет съм — запротестира Шон и издърпа стола си назад. Възбудата беше изписана на лицето му. — Надявам се само, че войната ще продължи достатъчно дълго, за да навърша годините за служба.

Ейприл го удари силно през лицето.

— Да не си посмял да го повториш! — изкрещя тя.

Настъпи тягостно мълчание. Шон се изправи — беше израснал много висок, кльощавите му китки стърчаха от окъселите ръкави на ризата, широкият му гръден кош едва се побираше в отеснялата, опъната до скъсване риза. По лицето му се появиха отпечатъци от пръстите на майка му, но блясъкът в очите му нямаше нищо общо с болката от удара.

— Аз съм почти мъж — гордо каза той — и съм австралиец. Ще бъда горд да отида да се бия.

— Забранявам ти! — изпищя Ейприл.

Той прокара загрубялата си от работа ръка през червенината на бузата си и каза решително:

— Няма да стоя тук и да се крия зад полите ти, докато приятелите ми се бият на фронта. Ще отида в армията, веднага щом ми изпратят повиквателна. — Огледа спокойно всички в стаята и излезе.

Ейприл закри лицето си с ръце и се разплака безутешно.

— О, мили Боже! Том, какво ще стане с нас? С какво сърце да изпратя теб и детето си на война? — Отговор не последва и тя обърна мокрото си лице към него. — Том? Том?

Той разпери безпомощно ръце.

— Какво мога да ти кажа, Ейприл? Момчето е вече на възраст, която му позволява да взема самостоятелни решения. Ще направя всичко по силите си, за да го задържа у дома, докато не му изпратят повиквателната.

Силни хлипания разтърсваха отчаяната Ейприл и Том я привлече в прегръдките си.

— Не се тормози, мила. Никъде няма да отида, докато не ме повикат — Шон също.

Матилда мерна изражението на шестнайсетгодишния Дейви и изстина. Той също беше запален от войнственото настроение на по-големия си брат и щеше да бъде трудно да го убедят, че е по-нужен тук, във фермата.

Тя стана и изведе по-малките момчета от стаята. Том и Ейприл имаха нужда да останат сами, а и не беше добре за децата да виждат майка си толкова разстроена. След като отговори на многобройните им въпроси и ги успокои, тя запали керосиновата лампа и излезе на верандата.