Тамара Маккинли - Последният валс на Матилда

Джени зяпаше през прозореца.

— Даян, мисля, че преувеличаваш. Тук има предостатъчно място за всички и ако човек иска, може никога да не напусне дома си.

— Е да, така е, но този дом е населен с хора, които имат определени отношения помежду си, имат си техните съперничества и неприязън. Какво става, когато не се разбираш с тях? Когато маниерите им ти се струват селяндурски, а навиците им ти действат отблъскващо? Почти сигурно е, че ще се виждаш с тях поне веднъж седмично. Няма начин да го избегнеш — те живеят и работят в твоя имот и са част от малобройното общество, изграждащо една ферма.

Джени замълча продължително, после се обърна към приятелката си.

— Знам каква е целта ти и разбирам, че искаш да ми помогнеш. Обаче това е нещо, с което трябва да се справя сама, Даян. Затова по-добре се откажи.

Двигателят на Тревър започна да вие, когато Даян превключи скоростите, за да изкачи един стръмен баир.

— Какво стана между теб и Брет?

— Нищо.

— Не ми ги пробутвай тия! Видях ви как се гледахте един друг. Между вас определено прехвърчаха искри.

— В такъв случай и ти си сляпа като мен — каза троснато Джени. — Брет може и да е обаятелен ухажор, но двамата с Чарли са излезли от един калъп — гледат само как да те използват.

— Какво общо има Чарли с тази история?

— Нищо или почти нищо. Той е приятен събеседник — това е всичко, но неговият чар не може да прикрие факта, че се стреми да се добере до Чаринга. Същото се отнася и за Брет.

Даян се намръщи.

— От къде си сигурна, че той преследва Чаринга?

— Сигурна съм, защото той сам го каза по един или друг начин — отговори Джени, като едва си поемаше дъх от негодувание. — Откакто съм пристигнала, само това го интересува. Непрекъснато ми досажда, за да разбере какви са плановете ми, ходи по петите ми и се опитва да ме убеди да не я продавам.

— Мисля, че го съдиш прекалено строго, Джен. Видя ми се доста искрен и очевидно ти означаваш много за него.

— Хм. Толкова много го интересувам, че след като ми наговори куп сладки приказки е прекарал нощта с Лорейн.

Даян така се развълнува, че почти изгуби контрол над караваната и тя потъна в един много дълбок коловоз.

— Абсолютно сигурна ли си в това?

— Тази сутрин я видях как излиза от бунгалото му. Тя с огромно задоволство ми съобщи, че са прекарали особено бурна нощ заедно, а видът й показваше, че не лъже. — Гласът на Джени трепереше от яд.

Даян беше озадачена. Този път интуицията й я подведе. Беше толкова сигурна, че той е хлътнал по Джени и тя по него. Беше напълно убедена, че Лорейн не представлява почти никаква заплаха. Нищо чудно, че Джен беше така разстроена тази сутрин.

— Съжалявам, че не се получи нищо — каза тя предпазливо. — Мислех…

— Е, сгрешила си. — Джени се изправи на седалката и скръсти ръце пред себе си, сякаш искаше да се предпази от по-нататъшни въпроси. — Трябваше да проявя по-голям разум, а не да хлътвам по първия срещнат хубавец. Направо не знам какво ме накара да оглупея така.

— Самотата? Всеки има нужда от човек до себе си, Джен. Мина цяла година. Време е да започнеш живота си отначало.

— Говориш безсмислици, Даян, и ти го знаеш — каза решително Джени. — И така съм си добре. Последното нещо, от което се нуждая, е някакъв мъж да обърква живота ми.

— И аз разсъждавах по същия начин — подметна Даян с горчива ирония. — Обаче, откакто Руфус се върна в Англия, открих, че ми липсва повече, отколкото съм предполагала. — Тя усещаше втренчения поглед на Джени, но не откъсваше очи от пътя пред себе си. — Не искам да кажа, че няма да го преживея. Всички рано или късно свикваме с положението си — добави тя безгрижно, въпреки че всъщност не мислеше точно така.

Джени помълча известно време.

— В моя случай става въпрос по-скоро за наранена гордост — каза накрая. — Предполагам, че съм се почувствала поласкана, а и в подобно уязвимо положение много лесно се оставяш да те заблудят — точно затова съм бясна.

Даян кимна със съчувствие.

— По-добре да си бясна, отколкото да се криеш в миша дупка и да ближеш раните си. Но за да възстановиш засегнатата си гордост, преди да си тръгнеш, трябва да се изправиш лице в лице с Брет.

— Знам — отговори твърдо Джени. — И колкото по-скоро, толкова по-добре.

Даян не се подведе от престорената й решителност. Тя познаваше Джени твърде добре.

Ранното заминаване на Джени от Караджонг учуди Брет. Искаше да й обясни, че е имал снощи намерение да я изпрати до къщата, но когато най-сетне се е измъкнал от приятелите си, нея вече я е нямало. Имаше силно главоболие, а разочарованието му се усилваше от нежеланието на другите да станат от леглата, за да потеглят към Чаринга.