Алис Сиболд - Очи от рая

От другата страна на алеята едно малко момиченце се отдалечи от одеялото, на което беше задрямала бавачката му. Запъти се към храстите, засадени край малко възвишение при оградата, която отделяше парка от Пето Авеню. Точно когато Рут се канеше да запише как съдбите на хората се преплитат и да предупреди бавачката, тя се събуди, като че ли усетила подръпването на някаква тънка, невидима за Рут нишка и строго нареди на момиченцето да се върне.

В такива моменти Рут си представяше всички малки момиченца, израснали и после остарели, в които бяха кодирани като шифър онези, които нямаха този късмет. Животът им по някакъв начин беше свързан със съдбата на всички момичета, станали жертва на убийство. В момента, когато бавачката прибра багажа си в чантата и сгъна одеялото, готова за следващото мероприятие от програмата за деня, пред очите на Рут изникна едно друго момиченце, което един ден беше влязло сред храсталака и не се беше върнало.

По дрехите му можеше да познае, че се е случило отдавна, но това беше всичко. Нямаше нищо друго — нито бавачка, нито майка, нямаше представа дали е било нощ или ден. Единственото, което видя, беше изчезналото момиченце.

Останах при Рут. Дневникът й беше отворен и тя записа: „Време — неизвестно. Момиченце се отправя към храстите в С. П. Бяла елегантна дантелена якичка.“ Затвори дневника и го пъхна в чантата си. Наблизо имаше едно място, което й действаше успокоително. Къщичката на пингвините в зоологическата градина.

Прекарахме следобеда там заедно. Облечена в черно, Рут седеше на пейката пред стъклената стена на волиерата 29 29 Оградено пространство за отглеждане на дребни животни и птици в зоологическите градини и природните паркове. — Б.ред. , в полумрака се белееха само лицето и ръцете й. Пингвините се поклащаха, крякаха и се гмуркаха във водата. Преди да се плъзнат от скалите, тези симпатични птици изглеждат дебелички и непохватни в черните си фракове, но във водата те са пъргави и издръжливи плувци. Децата крещяха от възторг, притиснали лица към стъклената преграда. Радостните им викове ехтяха и й помагаха да заглуши онези, другите писъци.

Една събота брат ми се събуди както винаги рано. Беше в седми клас, носеше си обяд в училище и участваше в дискусионния клуб, но подобно на Рут в часовете по физкултура беше винаги последен или предпоследен. Не беше спортен тип като Линдзи. Движеше се „с достойнство“, както казваше баба Лин. Любимата му учителка всъщност не беше учителка, а училищната библиотекарка, висока, крехка жена с твърда и остра коса, която пиеше чай от термоса си и разказваше за Англия, където беше живяла на младини. Под нейно влияние в продължение на няколко месеца Бъкли говореше с английски акцент и проявяваше повишен интерес, когато сестра ми гледаше постановките на британски пиеси по телевизията.

Същата година той попита баща ми дали да се заеме с градината, която преди поддържаше мама, и татко му отвърна: „Разбира се, Бък, всеки със своята лудост.“

И наистина. Брат ми беше обзет от необикновена, безумна мания. Когато не можеше да заспи през нощта, разглеждаше старите каталози на компанията „Бърпи“ 30 30 Една от най-старите компании за производство на семена, основана през 1876г. — Б.пр. и изчиташе от кора до кора книгите по градинарство, взети от библиотеката в училище. Баба ми го посъветва да засее лехи с магданоз и босилек, а Хал беше предложил „някои наистина полезни растения“ — патладжани, пъпеши, краставици, моркови и боб. Бъкли послуша и двамата и засади всичко на едно място.

Не му харесваше прочетеното в книгите. Не виждаше причина да отделя цветята от доматите и подправките. Постепенно прекопа и засади цялата градина, като всеки ден молеше татко да му носи семена и ходеше в супермаркета с баба Лин, където отплатата за мъкненето на пълните торби беше някое малко цъфтящо растение от оранжерията. Сега чакаше да пораснат доматите му, сините маргаритки, петуниите, теменугите и салвията. Превърна крепостта си в барака за инструментите и другите неща, необходими за градината.

Но баба се подготвяше за момента, когато Бъкли щеше да разбере, че те не могат да растат заедно, че някои семена изобщо няма да покълнат, че тъничките, покрити с власинки ластари на краставичките могат внезапно да спрат да растат, притискани от морковите и картофите, че магданозът може да се загуби сред по-устойчивите, неконтролируеми плевели и че бръмбарите, които подскачат наоколо, могат да унищожат нежните цветя. Но чакаше търпеливо. Не смяташе, че може да го убеди с приказки. Приказките не вършеха работа. На седемдесет години вече знаеше, че само времето може да промени някого.