Алис Сиболд - Очи от рая

Мама не намери сили да изрече думите „обичам те“.

— Ще останеш ли? — попита той.

— Не за дълго.

Това все пак беше нещо.

— Добре. Какво казваше на хората, когато в Калифорния те питат за семейството ти?

— На глас казвах, че имам две деца. На себе си казвах, че са три. И винаги и се извинявах за това.

— Споменавала ли си, че имаш съпруг?

Тя не отмести очи от лицето му.

— Не.

— Господи.

— Не съм дошла, за да се преструвам, Джек.

— Защо се върна?

— Мама ми се обади по телефона. Каза, че си получил инфаркт и аз си помислих за баща ти.

— Защото мога да умра?

— Да.

— Ти спеше. Не я видя.

— Кого?

— Някой влезе в стаята и после си отиде. Мисля, че беше Сузи.

— Джек? — каза мама, но в гласа й не прозвуча особена тревога.

— Не ми казвай, че ти не я виждаш.

Тя се отпусна.

— Виждам я навсякъде — каза тя с облекчена въздишка. — Навсякъде, дори в Калифорния. В автобуса, по улиците, до училищата, покрай които минавам с колата. Виждам косите й, но лицето й е някак си чуждо, виждам фигурата, походката й. Виждам по-големи сестри с малките им братчета или две момичета, които приличат на сестри, и си мисля, че Линдзи вече никога няма да има сестра. Бъкли също. За тях двамата тези взаимоотношения са загубени завинаги, но за мен също няма да има пощада, защото и аз ви изоставих. Оставих всичко на теб и мама.

— Тя е страхотна жена — каза той. — Твърда като скала. Понякога проявява слабост, но все пак скала.

— Да, прав си.

— Как ще реагираш, ако ти кажа, че преди пет минути Сузи беше тук, в стаята?

— Че си луд и че вероятно е истина.

Татко прокара пръст по носа и устните на мама, които леко се отвориха.

— Наведи се — каза той. Все пак съм болен човек.

Наблюдавах как родителите ми се целуват. Очите им бяха отворени. Мама се разплака, сълзите й падаха върху лицето на татко и накрая той също заплака.

Оставих родителите си в болницата и отидох да наблюдавам Рей Сингх. И двамата бяхме четиринайсетгодишни, когато умрях. Видях главата му на възглавницата, тъмна коса върху светъл квадрат, мургава кожа на фона на жълти завивки.

Винаги съм била влюбена в него. Преброих една по една миглите на затворените му клепачи. Той беше моята единствена, несбъдната любов. Не желаех да се разделя с него, така както не исках да се разделя и със семейството си.

Тогава в актовата зала, на скелето зад кулисите, докато долу учителите се разправяха с Рут, Рей Сингх беше толкова близо до мен, че дъхът ни се сливаше. Усещах аромата на карамфил и канела, с които си мислех, че поръсва макароните си всяка сутрин, както и една друга, загадъчна човешка миризма, идваща от органи дълбоко вътре в тялото му, чиято химия беше различна от тази на моите.

От момента, в който разбрах, че ще се случи, докато то наистина стана, избягвах да оставам насаме с Рей било в училище, било извън него. Плашех се от това, което най-много исках — да ме целуне. Страхувах се, че целувката ни няма да е като при другите, нито като тези, които описваха в „Севънтийн“ „Гламър“ и „Воуг“. Че не ме бива в тази работа и първата ми целувка ще угаси всичките ми надежди, вместо да разпали любов. Но въпреки това събирах информация по въпроса.

— Първата целувка е съдбата, която чука на вратата — каза баба Лин веднъж по телефона. Аз държах слушалката, докато баща ми отиде да извика мама. Чух го да казва в кухнята, че баба „здравата си е подпийнала“.

— Ако можеше да се повтори, щях да си сложа много по-ярко червило, например „Файър енд Айс“, но тогава „Ревлон“ още не го произвеждаше. Щях да сложа своя печат на младежа.

— Майко? — обади се мама, която беше вдигнала слушалката на апарата в спалнята.

— Говорим си за целувките, Абигейл.

— Колко си изпила?

— Чуй ме сега, Сузи — рече баба Лин. — Ако си вириш носа, ще си останеш с пръст в устата.

— При теб как беше?

— Е, щом си говорите за целувки — каза мама, — аз ви оставям.

Непрекъснато питах татко и мама да ми кажат как е било при тях, за да чуя мъжко и женско мнение. Останах с впечатлението, че едва са докоснали устните си, забулени в облак цигарен дим.

След малко баба Лин прошепна:

— Сузи, още ли си на телефона?

— Да, бабо.

Тя помълча малко и продължи:

— Бях на твоята възраст и първата ми целувка беше с мъж, много по-голям от мен. Бащата на една моя приятелка.

— Бабо! — провикнах се аз, искрено възмутена.

— Няма да ме издадеш, нали?

— Няма.