Айра Левин - Бебето на Розмари

— Обади ли се в „Тифани“? — попита тя.

— Да — отвърна Гай.

Тя затвори очи и заспа.

По-късно си припомни неща. — Лора-Луис седеше до леглото и четеше „Рийдърс Дайджест“ с помощта на лупа.

— Къде е то? — попита Розмари.

— Божичко, скъпа! — Лора-Луис подскочи от изненада и притисна лупата към гърдите си. — Как ме стресна само! Отдавна ли си будна? Боже мой! — Тя затвори очи и задиша дълбоко.

— Бебето. Къде е? — пак попита Розмари.

— Почакай малко — рече Лора-Луис, като се изправи и затвори списанието. — Ей сега ще повикам Гай и доктор Ейб. Те са тук, в кухнята.

— Къде е бебето? — попита Розмари, но Лора-Луис излезе от стаята без да отговори.

Тя се опита да се изправи, но безпомощно падна назад. Ръцете й бяха омекнали и отказваха да се подчиняват. Болката между краката я прорязваше като с нож. Тя лежеше и чакаше и си спомняше последните събития едно по едно.

Беше вечер. Часовникът показваше девет и пет.

Най-после влязоха Гай и доктор Сейпърстайн със сериозни и решителни лица.

— Къде е бебето? — попита ги тя.

Гай заобиколи леглото, клекна до нея и я хвана за ръка.

— Скъпа… — започна той.

— Къде е то?

— Миличка… — опита се да каже още нещо, но не можа. Потърси помощ от доктора, застанал от другата страна на леглото.

Доктор Сейпърстайн гледаше надолу към нея. На белите му мустаци беше залепнало парченце кокосов орех.

— Имаше усложнения, Розмари — каза той, — но нищо, което да ти попречи да имаш още деца.

— То е… — започна тя, като го гледаше втренчено.

— Мъртво е — каза той печално.

Тя се обърна към Гай.

Той кимна.

— Плодът не беше разположен както трябва — каза доктор Сейпърстайн. — Ако бяхме в болницата, сигурно щях да успея да направя нещо, но просто нямаше време да те откараме там. Ако се бях опитал тук, щеше да бъде… прекалено опасно за теб.

— Можем да имаме други деца, мила, веднага щом оздравееш. Обещавам ти.

— Това е безспорно — увери я доктор Сейпърстайн. — Само след няколко месеца можеш отново да забременееш и мога да се закълна, че почти няма вероятност това да се повтори. Този нещастен случай беше едно на хиляда. Самото бебе беше абсолютно здраво и нормално.

Гай й стисна ръката и се усмихна окуражително.

— Веднага щом се оправиш — каза той.

Тя ги погледна, първо Гай, после и Сейпърстайн с парченцето кокосов орех на мустаците.

— Лъжете — каза тя. — Не ви вярвам. И двамата лъжете.

— Миличка… — започна Гай.

— Не е мъртво — извика тя. — Вие сте го взели. Лъжете ме. Вие сте магьосници. Лъжци! Лъжете! Лъжете! Лъжете! Лъжете!

Гай притисна раменете й към леглото, а доктор Сейпърстайн й постави инжекция.

След няколко дни, седнала в леглото си, тя ядеше супа и филийки бял хляб, намазани с масло. Гай седеше отстрани на леглото и също ядеше филийка.

— И беше полудяла — каза той. — Съвсем беше превъртяла, наистина. Това понякога се случва през последните седмици на бременността. Така каза Ейб. Даже ми каза името на болестта. Препаратум не знам си какво, нещо като истерия. От това страдаше, скъпа, и то здравата.

Тя не каза нищо. Само си гребна от супата.

— Виж какво — продължаваше той. — Знам защо си втълпи, че Мини и Роман са магьосници, но кое те кара да мислиш, че аз и Ейб също сме вътре?

Тя пак не каза нищо.

— Май е глупаво, че те питам — каза той. — Предполагам, че този препаратум и прочие не се нуждае от причини. — Той си взе нова филийка и я захапа.

— Защо сте си разменили вратовръзките с Доналд Баумгарт? — запита тя.

— Защо какво… ама, какво общо има това?

— Трябвало е да вземеш нещо негово — обясни тя, — за да могат те да направят заклинанието и той да ослепее.

— Миличка, — започна той, като я гледаше слисан. — За бога, не разбирам за какво говориш?

— Много добре разбираш.

— Ей да му се не види! — възкликна той. — Разменихме си вратовръзките, защото харесах неговата и не харесах моята, а той пък хареса моята и не харесваше собствената си вратовръзка. Не ти казах за това, защото после ми се стори малко кофти и не ми беше удобно.

— Откъде взе билетите за „Вълшебства“? — попита тя.

— Какво? — учуди се той.

— Каза, че Доминик ти ги е дал — каза тя. — Това не е вярно.

— Леле-мале! — извика той. — И това ли ме е направило магьосник? Даде ми ги едно момиче, Норма не знам коя. Запознахме се на едно прослушване и после седнахме да пийнем по едно. Ами Ейб? Той какво е направил? Да не би да си връзва връзките на обувките по неподходящ начин?