Айра Левин: Бебето на Розмари

— Разбира се, веднага, скъпа — рече Лиа. — Как го искаш, с маруля и майонеза ли?

Тя пак излезе, а Розмари извади увитите хапчета от кутията със салфетки. Сега таблетките бяха единайсет. Изсипа ги всичките в чашата на Лиа, разбърка кафето със собствената си лъжица, която после избърса със салфетка. Взе своята чаша, но ръката й така трепереше, че се наложи да я остави.

Когато Лиа се върна с готовия сандвич, тя вече се бе успокоила и с удоволствие отпиваше от кафето си.

— Благодаря ти, Лиа — рече тя. — Сандвичът изглежда чудесно. Кафето е малко горчиво. Предполагам, че е престояло повечко.

— Да сваря ли ново? — попита Лиа.

— Не, не е чак толкова лошо — каза Розмари.

Продължиха да гледат филма и след още две паузи главата на Лиа клюмна и тя стреснато я вдигна. Тя остави чашата и чинията на нощното шкафче. Беше изпила две трети от кафето. Розмари изяде последната хапка от сандвича си и продължи да гледа Фред Астер и още двама мъже, които танцуваха върху гигантски грамофонни дискове в някакъв ярко осветен увеселителен парк.

По време на следващата част на филма Лиа заспа.

— Лиа? — повика я Розмари.

Старата жена похъркваше, отпусната на стола си, с брадичка опряна на гърдите, а ръцете й почиваха в скута й с дланите нагоре. Перуката й с цвят на лавандула се беше килнала напред, а на тила й стърчаха редки бели коси.

Розмари се измъкна от леглото, обу си чехлите и облече пеньоара в синьо и бяло, който си беше купила за болницата. Тя тихичко излезе от стаята, затвори плътно вратата зад себе си, отиде до входната врата на апартамента и пусна резето и веригата, без да вдига шум. После отиде в кухнята и измъкна от едно чекмедже най-дългия и остър нож — почти нов нож за разрязване на месо с извито стоманено острие и тежка кокалена дръжка, украсена с месинг. Като го държеше с насочено надолу острие, тя излезе от кухнята и тръгна по коридора към вратата на килера за бельо.

Щом я отвори, разбра че не е сбъркала. Полиците бяха спретнати и подредени, но съдържанията на две от тях бяха разменени. Хавлиите за баня и кърпите за ръце бяха на мястото на зимните одеяла и обратно.

Тя остави ножа на прага на банята и извади всичко от килера, с изключение на нещата от най-горния рафт, който беше неподвижен. Постави кърпите и чаршафите на пода и махна четирите полици, покрити с карирания памучен плат, който беше подредила преди толкова време.

Задната част на килера под най-горния рафт представляваше голям плот, боядисан в бяло и обрамчен с бели гипсови орнаменти. Като застана по-близо и се наведе, за да не пречи на светлината, идеща от коридора, Розмари забеляза, че между плота и орнаментите боята беше напукана. Натисна първо едната страна на плота, сетне другата. После натисна по-силно и плотът се отвори навътре, окачен на някакви невидими панти, които силно скърцаха. От другата страна имаше друг килер, потънал в тъмнина. Виждаше се само едно светло петно, ключалката, а на пода проблясваше метална закачалка за дрехи. Отвори плота широко, пристъпи в другия килер и се наведе. През ключалката на килера, на около шест метра разстояние, се виждаше малък антикварен скрин в една от нишите на коридора в апартамента на Мини и Роман.

Опита да отвори вратата и тя поддаде.

Затвори я. Върна се през двата килера и взе ножа. После отново мина през тях, пак погледна през ключалката и предпазливо отвори вратата.

После я отвори по-широко, като държеше ножа на височината на раменете си с насочено напред острие.

Коридорът беше празен, но откъм всекидневната се чуваха гласове. Банята се намираше от дясната й страна. Вратата й беше отворена, а вътре беше тъмно. Отляво беше спалнята на Мини и Роман, осветена от една нощна лампа. Вътре нямаше кошче, нямаше го и бебето.

Тя тръгна предпазливо по коридора. Вдясно подмина една заключена врата, после отвори една врата отляво, която се оказа, че води към килер за бельо.

Над антикварния скрин висеше малка, но много реалистична картина с маслени бои, изобразяваща църква, обхваната от пламъци. Преди на същото място беше видяла само по-светло петно на стената и кукичка. А сега тази смайваща картина. Църквата приличаше на „Св. Патрик“; жълти и оранжеви пламъци извираха през прозорците й и се виеха над порутения покрив.

Къде преди беше виждала такова нещо? Църква в пламъци…

В съня си. В онзи сън, в който я бяха пренесли през килера за бельо. Гай и още някой. „Вдигнали сте я прекалено високо“ беше казал този някой. И я бяха отнесли в някаква бална зала, където гореше църква. Където гореше именно тази църква.