Айра Левин - Бебето на Розмари

Без да ги изпуска от поглед, Розмари прекоси стаята и се приближи към кошчето.

— Розмари… — започна Роман.

— Млъквай — сопна се тя.

— Преди да погледнеш…

— Млъквай — повтори ря. — Ти си в Дубровник. Не те чувам.

— Остави я — рече Мини.

Тя продължи да ги гледа, докато не стигна до кошчето, което беше обърнато към тях. Със свободната си ръка тя хвана покритата с черно дръжка в долния край на кошчето и бавно и нежно го завъртя към себе си. Тафтата прошумоля, а краката на кошчето изскърцаха.

Сладко заспал, мъничък и с розови бузки, Анди лежеше увит в меко черно одеяло, с малки черни ръкавички с един пръст, завързани с панделки около китките му. Косицата му беше оранжево-червена, необичайно гъста за бебе, сресана и мека като коприна. „Анди! О, Анди!“ Тя протегна ръка към него, без да изпуска ножа от другата. Устните му се нацупиха, той отвори очи и я погледна. Очите му бяха златистожълти, целите златистожълти, без бяло, без ириси; целите златистожълти с вертикални черни цепки вместо зеници.

Тя го гледаше.

Той също я гледаше със златистия си поглед, после се загледа в разлюляното, обърнато наопаки разпятие.

Тя се обърна към другите, които не откъсваха погледи от нея, и с ножа в ръка изпищя.

— Какво сте му направили на очите?

Те се размърдаха неспокойно и погледнаха към Роман.

— Той има очите на баща си — отвърна той.

Тя го погледна объркано, погледна и към Гай, който беше закрил с ръка очите си и после пак към Роман.

— Не разбирам за какво говориш — рече тя. — Очите на Гай са кафяви и са нормални! Какво сте му направили, маниаци такива?

Тя се отдалечи от кошчето, готова да ги убие.

— Сатаната е Негов Баща, а не Гай — каза Роман.

— Сатаната е Неговия Баща, който дойде тук от Преизподнята и създаде дете от смъртна жена! За да отмъсти за неправдите, сполетели верните Му последователи и причинени от поклонниците на Бога!

— Слава на Сатаната! — извика мистър Уийс.

— Сатаната е Неговия Баща, а името Му е Ейдриън! — извика Роман с горд и плътен глас. Сега целият се бе преобразил. Изглеждаше силен и уверен.

— Той ще сломи властта на силните и ще опустоши храмовете им! Той ще избави унижените и ще отмъсти за загиналите сред огън и мъчения!

— Слава на Ейдриън — извикаха всички. — Слава на Ейдриън. Слава на Сатаната. Слава на Ейдриън. Слава на Сатаната.

— Не — каза Розмари и поклати глава.

— Той избра теб измежду всички жени на света, Розмари — каза Мини. — От всички жени по целия свят Той избра теб. Той доведе теб и Гай в този апартамент, Той накара онази глупачка, как й беше името, Тери да загуби ума и дума от страх и затова се наложи да променим плановете си. Той нагласи всичко както трябва, защото искаше именно ти да станеш майка на единствения Му Син.

— Мощта Му е безмерна — каза Роман.

— Слава на Сатаната — извика Хелън Уийс.

— И властта Му ще трае вечно.

— Да зивее Сатаната — извика японецът.

Лора-Луис махна ръце от устата си. Гай се осмели да погледне Розмари.

— Не — каза тя — не. — И безсилно отпусна ножа.

— Не, невъзможно е. Не.

— Иди и виж ръчичките Му — каза Мини. — И крачетата.

— И опашчицата — рече Лора-Луис.

— И напъпилите рогца — добави Мини.

— О Господи — простена Розмари.

— Бог е мъртъв — каза Роман.

Розмари се обърна към кошчето, пусна ножа на пода и пак погледна към групата, която я наблюдаваше.

— О Божичко! — извика тя и закри лицето си с ръце. — Боже мой! — И вдигна нагоре юмруци и изпищя — О Господи! Господи! Господи!

— Бог е МЪРТЪВ! — прогърмя гласът на Роман.

— Бог е мъртъв, да живее Сатаната! Годината е Първа, лето сатанинско първо! Годината е Първа, с Господа е свършено! Година Първа, Ейдриън се роди!

— Да живее Сатаната! — извикаха всички. — Да живее Ейдриън! Да живее Ейдриън! Да живее Сатаната!

Тя отстъпи назад.

— Не, не. — Продължи да отстъпва, докато се озова между две от масите за бридж. Зад нея имаше стол. Тя се блъсна в него и седна, като продължаваше да ги гледа. — Не.

Мистър Фонтейн бързо излезе от стаята и забърза по коридора. Гай и мистър Уийс го последваха.

Мини се приближи към кошчето, наведе се с пъшкане, вдигна ножа и го отнесе в кухнята.

Лора-Луис също отиде до кошчето, залюля го и започна да прави смешни муцунки на бебето, като хвърляше ревниви погледи към Розмари. Черната тафта зашумоля, краката заскърцаха.

Розмари седеше на стола и се взираше пред себе си, без да вижда.

— Не — повтори тя.