Айра Левин - Бебето на Розмари

— Употребява корени от танис — рече тя. — С това нещо се нравят магии. Секретарката му ми каза, че понякога мирише на това.

— Може Мини да му е дала и на него амулет, както ти даде на теб. Нима искаш да кажеш, че само магьосниците използват тази билка? Не ми звучи много правдоподобно.

Розмари замълча.

— Хайде да си го кажем, скъпа — каза Гай — беше превъртяла и сега, като си починеш, всичко ще ти мине. — Той се наведе към нея и я хвана за ръка. — Зная, че това е най-лошото, което си преживявала досега, но оттук нататък всичко ще бъде цветя и рози. „Уорнърс“ са готови да направят още по-изгодно предложение, а скоро се оказа, че и от „Юнивърсъл пикчърс“ проявяват интерес. Нека получа още няколко хубави критики и ще зарежем този град, ще се преместим в красивия Бевърли Хилс, ще си имаме басейн, градина с подправки и всичките му салтанати. И деца също, Роз. Честна скаутска. Нали чу какво каза Ейб? — Той й целуна ръка. — А сега трябва да изчезвам и да стана известен.

Той стана и тръгна към вратата.

— Искам да видя рамото ти — каза тя.

Той спря и се обърна.

— Искам да видя рамото ти — повтори тя.

— Майтапиш ли се?

— Е — каза тя. — Дай да го видя. Лявото рамо.

— Добре — каза той, след като я изгледа. — Както кажеш, мила. Той разкопча яката на синята си риза с къси ръкави и я изхлузи през глава. Отдолу беше с бяла тениска.

— Обикновено предпочитам да го правя с музикален съпровод — каза той и съблече фланелката. Приближи се до леглото, наведе се и показа на Розмари лявото си рамо. Не беше белязано. Имаше само едва забележим белег от пъпка или цирей. Показа й другото си рамо, гърдите и гърба си.

— Толкова мога без подходящо осветление — каза той.

— Добре — каза тя.

— Сега въпросът е — ухили се той — дали да си облека ризата, или да изляза така и да направя такъв кеф на Лора-Луис, че да ме помни цял живот.

Гърдите й се пълнеха с мляко и се наложи доктор Сейпърстайн да й покаже как да ги изстисква с помощта на гумена помпа за кърма, която й напомняше на автомобилна тромба. Няколко пъти на ден Лора-Луис или Хелън Уийс, или изобщо който беше там й донасяше помпата, заедно с градуирана чашка, в която да събира кърмата. От всяка гърда изстискваше по шейсет-седемдесет грама рядка бледозелена течност, която съвсем леко намирисваше на корени от танис. Тази манипулация беше последното неопровержимо доказателство за липсата на бебето. Когато изнасяха помпата и чашката от спалнята, тя се облягаше на възглавниците и се чувстваше толкова съсипана и самотна, че нямаше сили дори да се разплаче.

Джоан, Елиз и Тайгър дойдоха да я видят и веднъж разговаря с Брайън по телефона. Пристигнаха много цветя — рози, карамфили и една жълта азалия в саксия от Алън, от Майк и Педро и от Лу и Клодин. Гай купи нов телевизор с дистанционно управление и го постави срещу леглото й. Тя гледаше телевизия, ядеше послушно и вземаше хапчетата, които й даваха.

Пристигна и едно съболезнователно писмо от Мини и Роман. И двамата бяха написали по една страница. Писмото беше от Дубровник. Постепенно шевовете престанаха да я болят.

Една сутрин, две или три седмици след раждането, й се стори, че чува бебешки плач. Тя изключи звука на телевизора и се заслуша. Плачът беше съвсем слаб и далечен. Или само си въобразяваше? Тя се измъкна от леглото и изключи климатичната инсталация.

Влезе Флорънс Гилмор с помпата и чашката.

— Не чуваш ли някакво бебе да плаче? — попита я Розмари.

И двете се заслушаха.

Да, сега се чуваше по-ясно. Бебето плачеше.

— Не, скъпа, нищо не чувам — каза Флорънс. — Хайде, лягай си. Нали знаеш, че не бива да ставаш? Ти ли изключи климатичната инсталация? Не трябваше. Днес е ужасно. Хората навън направо ще пукнат, толкова е горещо.

Същия следобед пак го чу и, незнайно защо, от гърдите й закапа мляко…

— Някакво ново семейство се е нанесло — каза същата вечер Гай, без всякаква връзка с разговора им. — Горе на осмия етаж.

— И те имат бебе — каза тя.

— Да. Откъде разбра?

Тя го изгледа за миг.

— Чух, че плаче — обясни тя.

Чу го и на следващия ден. И на по-следващия.

Спря да гледа телевизия и през цялото време лежеше с книга в ръце и се преструваше, че чете, а всъщност само слушаше, слушаше…

Не беше на осмия етаж. Беше си точно тук, на седмия.

Доста често й донасяха помпата и чашката няколко минути, след като беше чула плача. И бебето спираше да плаче няколко минути, след като вземеха млякото й.

— Какво правите с млякото? — попита тя Лора-Луис една сутрин, като й подаде помпата и чашката с почти двеста грама мляко.