Айра Левин: Кулата на ужасите

Не можеше да се отрече, че понеделникът започна добре — Хофманови пак се въргаляха в леглото, доктор Палм говореше по телефона със самоубийствено настроен бивш пациент, чистачката на семейство Коул се самообслужваше с един от вибраторите им, Лесли и Фил имаха среща в перачницата, а малко след това стана още по-интересно. Макевой влезе във фоайето с жена, силно напомняща Теа Маршъл — същото заоблено лице, същата черна коса. Без съмнение идваше да огледа апартамент двайсет Б, ремонтиран миналата седмица.

Наблюдаваше ги как се качват с асансьор две. Имаше пищна фигура — висока, с предизвикателен бюст. Носеше елегантен, средно тъмен костюм. Хвърли бегъл поглед в неговата посока, застанала с ръка върху чантата с дълга, окачена на рамото дръжка, и се загледа в Макевой, която дърдореше за централно регулираната климатична инсталация и супермодерната кухня. Трийсет и пет — трийсет и шест годишна. Подчертана прилика.

Включи големите монитори и ги настрои на хола и спалнята на двайсет Б. Видя я как влиза в антрето и минава през празния хол. Токчетата й потропваха по паркета.

Тя застана до прозореца и се загледа в ниските сгради от другата страна на Медисън, с което му даде възможност да я одобри и в гръб.

— Прекрасен изглед — възхити се тя.

В мелодичния й гърлен глас долови ехо от тембъра на Теа Маршъл.

Не успя да забележи халка, но вероятно беше женена или живееше с някого. Готов беше да я приеме независимо от всичко, стига, разбира се, да наемеше апартамента. Стисна палци.

Тя се извърна от прозореца, хвърли поглед наоколо и се усмихна. Вдигна лице. Спря в средата на стаята и се взря право в него. Теа Маршъл го гледаше в очите. Сърцето му запрескача и остана без дъх.

— Какъв необикновен полилей.

Плоската стъклена чиния на тавана беше оформена в изящните очертания на стила „Ар Деко“. От хромирания й център я наблюдаваше мъничката Кей, обърната надолу с главата, облечена в малиновочервен костюм.

— Нали — обади се госпожа Макевой и застана до нея. — В цялата сграда са такива. Тук парите не се пестят. Според първоначалния план апартаментите трябваше да са частни. Като претеглите всички доводи, ще видите, че условията са изгодни.

Наемът беше висок, но не непосилен. Върна се на прага на антрето, обърна се и заоглежда стаята — прясно боядисани в бяло стени, размери десет на единайсет, огромен прозорец, паркет, барче с преход към кухнята… Ако и другите помещения бяха с паркет, трябваше да вземе решение веднага, без много да му мисли. Но искаше ли всъщност да се махне от Банк Стрийт? Да преживее цялата суматоха на едно местене…

Отиде в антрето.

Кухнята беше угледна — бежова ламперия, неръждаема стомана, кокетно оформени квадрати. Под шкафовете имаше флуоресцентни лампи. Масата за готвене бе достатъчно голяма.

Банята изглеждаше претенциозна, но приятна. Стените и тавана бяха облицовани с черно стъкло, крановете — хромирани, имаше голяма вана и отделна кабина с душ. До шкафчето над умивалника светеха тръбни лампи, таванът беше увенчан с още една чиния „Ар Деко“, по-малка от онази в хола.

Спалнята в дъното на антрето беше голяма почти колкото хола, и тя прясно боядисана в бяло, с вградени дрешници на цялата лява стена. Срещу вратата грееше още един огромен прозорец, разкриващ поредната главозамайваща гледка — част от парка с пожълтелите дървета, късче от езерото, покрива на готическата постройка на Пето Авеню. Дясната стена беше предостатъчна за бюрото, а, разбира се, срещу прозореца, с лице към него, беше мястото на леглото. Въздъхна към обърнатия си образ в полилея на тавана и се извърна към госпожа Макевой, застинала в очакване до вратата.

— Това е първият апартамент, който разглеждам.

— По-хубав няма да намерите — усмихна се доверително госпожа Макевой. — Не бих го изпуснала за нищо на света.

Върнаха се в антрето. Госпожа Макевой отвори вградения шкаф за спално бельо.

Разгледа всичко още веднъж, без да спира да мисли за високите тавани и истинската камина в изискания си апартамент на Банк Стрийт. За рокклуба на ъгъла, за хлебарките в кухнята, за двете години с Джеф и за шестте години с Алекс.

— Ще го наема — заяви тя.

Госпожа Макевой се усмихна окуражително.

— Елате в канцеларията ми. Ще попълните формуляра, а аз веднага ще направя всичко необходимо.

Докато чакаше обаждането на Едгар, просто не можеше да си намери място, а той се накани да позвъни едва в сряда късно следобед.